Св. мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски. Преп. Евстратий
Св. страдалец Полиевкт
Дружбата постоянно е била извор на ободряващи сили измежду скърбите на живота. Способните за това благородно възприятие люде всеки път са черпили от него задоволителни сили за общо извисяване къв всяка почтена цел. В живота на светиите съществуват доста образци на плодородна дружба с плодородно отражение, какъвто бил казусът със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Когато избухнало непредвиденото и грубо осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), такава прелестна дружба свързвала двамата римски бойци Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и постоянно изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа.
Християнските истини не били безразлични на рационалния и доблестен Полиевкт, само че въпреки всичко християнският войник прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година, да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. И най- към този момент се боял от една раздяла във вечността, в случай че Полиевкт трепнал от опцията за една безконечна разлъка. В очакване на неизбежното страдалчество на своя набожен другар той съзнал какъв брой надълбоко е споделял убежденията на християнина и какъв брой доста се е поддал на неговото влияние. За най- огромна наслада на своя другар той възкликнал:
- Неарх, от какво се опасяваш ти? Нима аз не познавам твоя Христос? Не гореше ли моето сърце, когато ти ми говореше за Него и ми четеше Евангелието? Само името християнин ми е липсвало. Аз се отвращавам от идолите и всеки път съм изпитвал религия в Христа, Сина на единия и същински Бог...
- Слава на Божието състрадание! - възкликнал възторжено Неарх.
- Но ти обичаш ли по този начин мощно Бога, че да оставиш поради Него жена, деца и благосъстояние?
- От нищо не се нуждая, с изключение на от същинския Бог! И от този час аз се отхвърлям от света и ще послужвам единствено на Него Единия...
При тези думи, обзет от неудържимо възприятие и безпределна решителност, Полиевкт скочил и се затичал към градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и почнал да ги унищожава. Разбира се, незабавно го заловили и предали на изтезания. Напразно брачната половинка му го умолявала да не погубва себе си и щастието на техния дом. Той отвръщал на нейните тъжби единствено с една молба - всичките да познаят същинския Бог и да се убедят какъв брой оскъдни са езическите богове. Като видели неговата непоколебима неотстъпчивост при изтезанията, палачите му го осъдили на гибел.
С обич и нескривано празненство св. страдалец Полиевкт оглеждал множеството, струпано към лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи:
- Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в личната си кръв.
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх. В отдадения на Полиевкт храм се молили родителите на преподобни Евтимий Велики (377-473 г.) и самият той.
Внучката на Валентиниан III (419-455 г.) Юлиания построила в чест на свети Полиевкт превъзходен храм в Цариград през времето на император Юстиниан (527-565 г.). Мощите на мъченика се намирали в този град до ХIV- ХV век.
Дружбата постоянно е била извор на ободряващи сили измежду скърбите на живота. Способните за това благородно възприятие люде всеки път са черпили от него задоволителни сили за общо извисяване къв всяка почтена цел. В живота на светиите съществуват доста образци на плодородна дружба с плодородно отражение, какъвто бил казусът със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Когато избухнало непредвиденото и грубо осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), такава прелестна дружба свързвала двамата римски бойци Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и постоянно изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа.
Християнските истини не били безразлични на рационалния и доблестен Полиевкт, само че въпреки всичко християнският войник прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година, да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. И най- към този момент се боял от една раздяла във вечността, в случай че Полиевкт трепнал от опцията за една безконечна разлъка. В очакване на неизбежното страдалчество на своя набожен другар той съзнал какъв брой надълбоко е споделял убежденията на християнина и какъв брой доста се е поддал на неговото влияние. За най- огромна наслада на своя другар той възкликнал:
- Неарх, от какво се опасяваш ти? Нима аз не познавам твоя Христос? Не гореше ли моето сърце, когато ти ми говореше за Него и ми четеше Евангелието? Само името християнин ми е липсвало. Аз се отвращавам от идолите и всеки път съм изпитвал религия в Христа, Сина на единия и същински Бог...
- Слава на Божието състрадание! - възкликнал възторжено Неарх.
- Но ти обичаш ли по този начин мощно Бога, че да оставиш поради Него жена, деца и благосъстояние?
- От нищо не се нуждая, с изключение на от същинския Бог! И от този час аз се отхвърлям от света и ще послужвам единствено на Него Единия...
При тези думи, обзет от неудържимо възприятие и безпределна решителност, Полиевкт скочил и се затичал към градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и почнал да ги унищожава. Разбира се, незабавно го заловили и предали на изтезания. Напразно брачната половинка му го умолявала да не погубва себе си и щастието на техния дом. Той отвръщал на нейните тъжби единствено с една молба - всичките да познаят същинския Бог и да се убедят какъв брой оскъдни са езическите богове. Като видели неговата непоколебима неотстъпчивост при изтезанията, палачите му го осъдили на гибел.
С обич и нескривано празненство св. страдалец Полиевкт оглеждал множеството, струпано към лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи:
- Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в личната си кръв.
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх. В отдадения на Полиевкт храм се молили родителите на преподобни Евтимий Велики (377-473 г.) и самият той.
Внучката на Валентиниан III (419-455 г.) Юлиания построила в чест на свети Полиевкт превъзходен храм в Цариград през времето на император Юстиниан (527-565 г.). Мощите на мъченика се намирали в този град до ХIV- ХV век.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ