Житейските правила на древния мислител и мъдрец Лао Дзъ, назаем

...
Житейските правила на древния мислител и мъдрец Лао Дзъ, назаем
Коментари Харесай

Не можеш да победиш победен човек ♥ Лао ДЗЪ

Житейските правила на античния мъдрец и влъхва Лао Дзъ, назаем от книгата на ОШО „ Тук и в този момент “.

(Lao Tzu)

Лао Дзъ бил на смъртно легло и някой го помолил да разкрие някои секрети за живота си. Лао Дзъ споделил:

- Ето първата загадка - никой в никакъв случай не ме е побеждавал в този живот.

Чувайки това, учениците му се развълнували. Те споделили:

- Ти в никакъв случай по-рано не си ни приказвал за това! Ние също желаеме да побеждаваме. Моля те, кажи ни тайната.

- Правите неточност - споделил Лао Дзъ. - Казах нещо друго. Казах, че никой не може да ме победи, а вие казвате, че вие желаете да побеждавате. Това са изцяло противоположни неща, нищо че наподобяват сходни по смисъл. В речниците, в света на езика, те имат един смисъл - човек, който не е бил побеждаван, е победител. Но аз споделих просто, че никой не е могъл да ме победи, а вие питате да побеждавате. Махайте се отсам! Никога няма да разберете думите ми.

Учениците се примолили:

- Все отново, апелирам те, изясни ни. Покажи ни техниката. Как се съумял в никакъв случай да не бъдеш побеждавай?

- Никой не можеше да ме победи - споделил Лао Дзъ, - тъй като постоянно оставах надвит. Не можеш да победиш надвит човек. Никога не съм бил побеждаван, тъй като в никакъв случай не съм желал успеха. Никой не можеше да ме въвлече в битка. Ако някой ми отправяше предизвикателство, той откриваше, че аз съм към този момент надвит и не намираше задоволство да ме побеждава. Радостта е в това да победиш човек, който също търси успеха. Какво наслаждение има в това да побеждаваш някого, който не желае да побеждава? На нас ни доставя наслаждение да разрушаваме егото на някой различен, тъй като това усилва нашето лично его. Но в случай че човек към този момент е унищожил себе си, какво наслаждение има да унищожиш подобен човек? Нашето его не печели нищо. Колкото повече съумяваме да разрушаваме непознатото его, толкоз по-силно става нашето лично. Сломеното его на другите се трансформира в действие за нашето его. Но егото на индивида, за който приказваме тук, е към този момент разрушено. Например, в случай че искаш да победиш някого и ненадейно преди да го събориш на земята той самичък легне долу или преди да стъпиш върху него, той самичък те предложения да го направиш - какво ще бъде твоето положение тогава? Ще избягаш тутакси! Какво друго можеш да направиш? Хората, които те следят, ще се смеят и ще споделят: „ Хайде, седни върху него, настани се по-удобно. Защо бягаш? “ Тогава, кой ще наподобява по-глупаво - този, който сяда върху падналия човек или индивидът, който продължава да се смее и чийто смях остава да звучи като ехтене през целия ти живот? Затова когато някой насочи предизвикателство към подобен човек, той ляга на земята и споделя: „ Хайде, седни върху мен. Нали за това си пристигнал? Направи го. Не се притеснявай, не се безпокой. Не е нужно да се напрягаш - просто ела и седни върху мен. “

Но вие желаете нещо друго. Искате да ви опиша техниката на успеха. Ако мислите за победа, ще загубите. Човекът, който лелее мисълта за победа, постоянно се оказва губещ. Поражението стартира от самата концепция за победа.

Лао Дзъ траял:

- И никой в никакъв случай не е могъл да ме оскърби.

- Моля те, разкажи ни и тази загадка, тъй като и ние не харесваме да ни оскърбяват - споделил ученикът.

- Отново грешите. Никой не е могъл да ме оскърби, тъй като не съм желал почести. Вас постоянно ви оскърбяват, тъй като сте жадни за самопризнание. Мен в никакъв случай на никое място не са ме гонили, тъй като постоянно сядах до входа където хората оставят обувките си. Никога не са ме молили да направя път, тъй като постоянно стоях в края, откъдето никой не можеше да ме избута настрана. Бях доста благополучен че съм в края, това ме избави от всички паники. Никой в никакъв случай не ме гонеше отсам и не ме избутваше настрана, никой в никакъв случай не ми споделяше: „ Махни се! “, тъй като постоянно бях на последното място. По-нататък нямаше друго. Никой не искаше да бъде на това място. Аз бях стопанин на своето място, постоянно бях негов заповедник. Никой не можеше да ме изгони от там, където стоях.

От: „ Тук и в този момент “ (Беседи за живота, гибелта и предишните прераждания), Ошо, изд. Шамбала
Изображение: Lao Tzu

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР