Жестока лична драма: Мариела Нордел: Бях на 17, когато ме изнасили...
Жестока персонална драма от предишното не дава мира на известната кулинарка Мариела Нордел и до през днешния ден. И макар че са минали години, при всеки подобен жесток случай с друга жена, Нордел връща лентата на спомените обратно, а детайлностите там са брутални.
Оказва се, че колоритната дама е изгубила девствеността си вследствие на обезчестяване. Когато била на 17 години, Мариела била обезчестена от полицай, който я заплашил с револвер в главата.
Случката се разиграла през далечната 1986 година в региона на българо-гръцката граница, в околност на десетина километра източно от Рупите. В безлюдния край, където през днешния ден избуяват лозовите масиви на предприемача Емил Хърсев, тогава имало единствено гола пръст. В региона след Сандански се стигало с открит лист и единствено гранични войски обикаляли към високата телена мрежа и граничарските вишки.
Тогава Мариела е едва 17-годишна ученичка от елитна гимназия. Била в пролетна почивка и нейна другарка имала гадже от Дрезден. Идеята била да се срещнат с още една тяхна съученичка в центъра на Сандански и оттова всички дружно да отидат в Мелник за няколко дни, с цел да покажат на госта красивата България.
" Бяхме възпитаници и нямахме пари за хотел. Затова потърсихме услугите на " Квартирно бюро ". Там попаднахме на един доста лоен човек, който сподели, че е нещо като шеф на " Балкантурист " в Мелник. Направи ни забележка, че не е хубаво да пътуваме на стоп сами девойки. Обясни, че има другар полицай от границата. Щял да му се обади и да ни закара от най-малкия град в България до Сандански, с цел да вземем другите от компанията и след това да ни върне до Мелник. Така и стана. След няколко часа на уреденото място пристигна полицаят. Караше една зелена военна джипка, съветски модел. Мъжете споделиха, че ще е тясно за всички, та по-добре да отидем с две коли и да пристигна също индивидът от " Балкантурист " с неговата лада, написа " Уикенд ".
В Сандански се разделихме с приятелката ми тя отиде да чака пред пощата, а аз придружих новия ми страж - полицая, до гранд-хотел " Сандански ", където имал среща и ме помоли да му превеждам от британски. Към 8 вечерта отидохме до площада, където ни беше срещата с приятелите от Германия и моята съученичка трябваше да ги чака. Мазният предложи преди да ни върнат в Мелник, само че преди този момент да ни почерпят вечеря в ханчето на Роженския манастир. Само бях чувала за манастира и за ханчето, което се посещаваше най-вече от гръцки туристи.
Докато вечеряхме, полицаят ме попита желая ли да ме запознае с Ванга. Бил й непосредствен и не било проблем да ми уреди среща. " Ама по какъв начин по този начин, аз нямам открит лист, не мога да отида до Петрич ", репликирах аз. " Не ти би трябвало, аз предвождам тук! Никой няма да ти желае даже и паспорт. Искаш ли още в този момент да идем до самата граница? Оттам се виждат светлините на Гърция. На Кулата има безмитна зона с доста хубави магазини, заведения за хранене, напълно различен свят е ", успокояваше ме униформеният.
Гледах го с възхитени очи, говореше ми за моята фантазия – да зърна, въпреки и от 200 метра, родината на моята баба, за която толкоз ми е разправяла за Гърция. Настоях първо да се настаним и след това да обикаляме. Заведоха ни при някаква вуйна в Мелник и ние си оставихме багажа в една от стаите на къщата й – среща се до реката, в този момент е механа.
Приятелката ми се качи при мазния, а аз при полицая, имах му цялостно доверие. Скоро стигнахме първата преграда и я минахме без никакъв проблем, даже не му желаеха пропуск, нито питаха за мен. Почти бяхме стигнали контролно-пропусквателен пункт " Кулата ", когато ненадейно колата зави по един черен път. Така попаднах в ничията земя, на границата сред Гърция и България. Спря и аз усетих, че ще стане нещо неприятно. Наоколо беше мрачно, пусто и ужасно. Една голяма ограда се издигаше, докъдето взор ти стигне. След оградата следваше линия пуста земя – даже нямаше храсти, единствено гола земя, а няколкостотин метра по-надолу, където свършваше пръстта, още веднъж се издигаше висока телена мрежа.
Оказва се, че колоритната дама е изгубила девствеността си вследствие на обезчестяване. Когато била на 17 години, Мариела била обезчестена от полицай, който я заплашил с револвер в главата.
Случката се разиграла през далечната 1986 година в региона на българо-гръцката граница, в околност на десетина километра източно от Рупите. В безлюдния край, където през днешния ден избуяват лозовите масиви на предприемача Емил Хърсев, тогава имало единствено гола пръст. В региона след Сандански се стигало с открит лист и единствено гранични войски обикаляли към високата телена мрежа и граничарските вишки.
Тогава Мариела е едва 17-годишна ученичка от елитна гимназия. Била в пролетна почивка и нейна другарка имала гадже от Дрезден. Идеята била да се срещнат с още една тяхна съученичка в центъра на Сандански и оттова всички дружно да отидат в Мелник за няколко дни, с цел да покажат на госта красивата България.
" Бяхме възпитаници и нямахме пари за хотел. Затова потърсихме услугите на " Квартирно бюро ". Там попаднахме на един доста лоен човек, който сподели, че е нещо като шеф на " Балкантурист " в Мелник. Направи ни забележка, че не е хубаво да пътуваме на стоп сами девойки. Обясни, че има другар полицай от границата. Щял да му се обади и да ни закара от най-малкия град в България до Сандански, с цел да вземем другите от компанията и след това да ни върне до Мелник. Така и стана. След няколко часа на уреденото място пристигна полицаят. Караше една зелена военна джипка, съветски модел. Мъжете споделиха, че ще е тясно за всички, та по-добре да отидем с две коли и да пристигна също индивидът от " Балкантурист " с неговата лада, написа " Уикенд ".
В Сандански се разделихме с приятелката ми тя отиде да чака пред пощата, а аз придружих новия ми страж - полицая, до гранд-хотел " Сандански ", където имал среща и ме помоли да му превеждам от британски. Към 8 вечерта отидохме до площада, където ни беше срещата с приятелите от Германия и моята съученичка трябваше да ги чака. Мазният предложи преди да ни върнат в Мелник, само че преди този момент да ни почерпят вечеря в ханчето на Роженския манастир. Само бях чувала за манастира и за ханчето, което се посещаваше най-вече от гръцки туристи.
Докато вечеряхме, полицаят ме попита желая ли да ме запознае с Ванга. Бил й непосредствен и не било проблем да ми уреди среща. " Ама по какъв начин по този начин, аз нямам открит лист, не мога да отида до Петрич ", репликирах аз. " Не ти би трябвало, аз предвождам тук! Никой няма да ти желае даже и паспорт. Искаш ли още в този момент да идем до самата граница? Оттам се виждат светлините на Гърция. На Кулата има безмитна зона с доста хубави магазини, заведения за хранене, напълно различен свят е ", успокояваше ме униформеният.
Гледах го с възхитени очи, говореше ми за моята фантазия – да зърна, въпреки и от 200 метра, родината на моята баба, за която толкоз ми е разправяла за Гърция. Настоях първо да се настаним и след това да обикаляме. Заведоха ни при някаква вуйна в Мелник и ние си оставихме багажа в една от стаите на къщата й – среща се до реката, в този момент е механа.
Приятелката ми се качи при мазния, а аз при полицая, имах му цялостно доверие. Скоро стигнахме първата преграда и я минахме без никакъв проблем, даже не му желаеха пропуск, нито питаха за мен. Почти бяхме стигнали контролно-пропусквателен пункт " Кулата ", когато ненадейно колата зави по един черен път. Така попаднах в ничията земя, на границата сред Гърция и България. Спря и аз усетих, че ще стане нещо неприятно. Наоколо беше мрачно, пусто и ужасно. Една голяма ограда се издигаше, докъдето взор ти стигне. След оградата следваше линия пуста земя – даже нямаше храсти, единствено гола земя, а няколкостотин метра по-надолу, където свършваше пръстта, още веднъж се издигаше висока телена мрежа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ