Лоренцо Мичели: Вкарахме ред и дисциплина в отбора
Женският народен тим още веднъж доближи до осмицата на Европа. С тотално възобновен състав и с малко шанс при жребия отборът на Лоренцо Мичели извоюва общо 5 победи, като отстъпи в групата на Италия с 0:3 гейма, а по-късно в четвъртфиналите нямаше причини против Нидерландия. Двете сложени цели за годината – оставане в Лигата на нациите и влизане в Топ 8 на Стария континент бяха реализирани. „ Тема Спорт “ потърси селекционера за равносметка.
Г-н Мичели, първо поздравления за достигането до четвъртфинала. Знаете ли по кое време последно България игра на този стадий на европейско състезание?
- Мисля, че е било през 2019. Иначе последният орден е извоюван много от дълго време – през 2001. Още при идването ми тук трябваше да се срещна с историята, с цел да знам какво би било добър резултат.
Какви са усещанията ви от представянето на миналото европейско състезание?
- Бях сигурен, че ще се представим добре. Видях положителни неща против топтимовете в света по време на Лигата на нациите и знаех, че можем да се оправим с тези европейски тимове. Разбира се, не с Италия и Нидерландия, тъй като те са на международно равнище. Не са равнище „ Европа “. Но знаех, че с тимовете от второто ниво на континента можем да се оправим. Сърбия, Турция, Италия и Нидерландия са друго равнище.
Колко време смятате, че ще отнеме, с цел да се доближим до тези отбори, виждайки материала, с който разполагате?
- Спрямо тези тимове има и огромна антропологична разлика. В изброените отбори има доста състезателки, които са съвсем 2 метра високи. Те нападат на 3,20-3,40 метра височина. От такова нещо се нуждаем и ние. И знам, че би трябвало да намерим високи състезателки. Спрямо Италия ние отстъпваме съществено в ръстово отношение. Не става въпрос единствено за техниката, нея можеш да я отработиш. Другото не. За олимпийската подготовка ще интегрираме някои нови състезателки. Те имат ръстовите характерности, само че огромният проблем е, че са млади. А за това би трябвало време. Не може за една година да промениш всичко. Имаме план, върху който работим дружно с федерацията. И след двата положителни резултата през годината можем да поемем някои опасности.
Доволен ли сте от сезона до момента?
- Целите бяха реализирани – опазване на мястото в Лигата на нациите и четвъртфинал в Европа. Затова и тази заран (б.а. в сряда) поздравих девойките. Казах им, че това е тяхна заслуга и са ме създали благополучен като треньор. Видях тим, който се бори до последната капка пот, с цел да завоюва мача. Да, загубихме от доста по-силни тимове от нас. Ако погледнем Лигата – в нея загубихме с 2:3 от Германия и Доминикана, само че това беше бонус, тъй като тези отбори са пред нас в ранглистата. Отборите зад нас ги победихме. И това е въпрос на централизация и мотивация. И почитание към флага, за който девойките се борят.
Това е един от дребното случаи при дамите, в който отборът да е реализирал толкоз елементарно поставената цел. И да е дал отговор с резултат на капацитета си. Имахме надалеч по-талантливи отбори, които можеха доста повече, само че по една или друга причина не осъществиха възможностите си.
- Не знам по какъв начин да го кажа, само че в действителност по-неопитните в този момент направиха по-добър резултат по отношение на предходните. Казахте „ елементарно “ и аз ще прибавя – направиха го с усмивка и мотивация. Миналата година не беше добра за мен като треньор. Представянето в Лигата на нациите беше положително, само че това на международното състезание не беше. Атмосферата не беше супер. Тази година вкарахме ред и дисциплинираност в отбора. Сложихме правила. Националният тим е чест. Трябва да го искаш. Това не е място, на което отиваш, в случай че искаш и в случай че не искаш, не отиваш. За мен състезателки на по-ниско равнище, само че с по-голяма мотивация, могат да реализират съвсем същия резултат както в предишното. В момента не сме на равнището на топтимовете на света. И би трябвало да интегрираме високи девойки в тима. Да, може да са една-две. Да опитаме. Може някой ден да не съм треньор на този тим, само че ще се веселя да съм съдействал с нещо за бъдещето. Виждам, че тимът има вяра в моите хрумвания. Вървим в една посока с тях, както и с федерацията. И считам, че ще достигнем задачите си.
От много време в този народен тим не се е усещал подобен екипен дух и колектив, какъвто имаше в този момент.
- Не знам. Като експерт се пробвам да им давам всичко, с цел да упражняват добре, да играят добре, даже да живеят добре. Давам образец – изкарахме дружно 40 дни в Азия по време на Лигата на нациите. Не е елементарно. Трябва да се сприятелиш, да приемеш всички недостатъци на своя съотборник. Живяхме в Азия, не в Италия или Гърция, не е като в Европа. И този колектив се построи и там. Не е единствено до работата. Променихме малко групата в течение на сезона – Мирела Шахпазова и Вангелия Рачковска се включиха на мястото на Полина Нейкова и Симона Николова. Националният тим би трябвало да е най-лесният за трениране отбор. Поне такива са моите разбирания – след 9 години в представителния състав на Италия и 3 в Естония. Винаги е било елементарно. Защото тази група от състезателки е имала една и съща цел.
За страдание, това не всеки път е казусът в България. Усетихте ли го?
- Навлязох до известна степен в нещата. Опитвам се да давам най-хубавото, на което съм кадърен. Опитвам се да ги накарам да имат вяра, че можем да реализираме задачите си. Относно отрицателните усеща, които витаят – не знам доста. Не е като в клуба, в който живееш всеки ден. Били сме в България 15 дни. Не знам какво се случва, макар че ми харесва да пребивавам в страната. Сигурно може да се каже какво се случваше в отбора преди началото на сезона и не беше прелестно – да четеш и да слушаш. Затова по-добре е да си чужденец – не четеш и не разбираш нищо. Така можеш да работиш, без да слушаш какво се приказва. Затова просто действаш и не променяш посоката си на работа.
Петър СТОЯНОВ, " Тема Спорт "
Г-н Мичели, първо поздравления за достигането до четвъртфинала. Знаете ли по кое време последно България игра на този стадий на европейско състезание?
- Мисля, че е било през 2019. Иначе последният орден е извоюван много от дълго време – през 2001. Още при идването ми тук трябваше да се срещна с историята, с цел да знам какво би било добър резултат.
Какви са усещанията ви от представянето на миналото европейско състезание?
- Бях сигурен, че ще се представим добре. Видях положителни неща против топтимовете в света по време на Лигата на нациите и знаех, че можем да се оправим с тези европейски тимове. Разбира се, не с Италия и Нидерландия, тъй като те са на международно равнище. Не са равнище „ Европа “. Но знаех, че с тимовете от второто ниво на континента можем да се оправим. Сърбия, Турция, Италия и Нидерландия са друго равнище.
Колко време смятате, че ще отнеме, с цел да се доближим до тези отбори, виждайки материала, с който разполагате?
- Спрямо тези тимове има и огромна антропологична разлика. В изброените отбори има доста състезателки, които са съвсем 2 метра високи. Те нападат на 3,20-3,40 метра височина. От такова нещо се нуждаем и ние. И знам, че би трябвало да намерим високи състезателки. Спрямо Италия ние отстъпваме съществено в ръстово отношение. Не става въпрос единствено за техниката, нея можеш да я отработиш. Другото не. За олимпийската подготовка ще интегрираме някои нови състезателки. Те имат ръстовите характерности, само че огромният проблем е, че са млади. А за това би трябвало време. Не може за една година да промениш всичко. Имаме план, върху който работим дружно с федерацията. И след двата положителни резултата през годината можем да поемем някои опасности.
Доволен ли сте от сезона до момента?
- Целите бяха реализирани – опазване на мястото в Лигата на нациите и четвъртфинал в Европа. Затова и тази заран (б.а. в сряда) поздравих девойките. Казах им, че това е тяхна заслуга и са ме създали благополучен като треньор. Видях тим, който се бори до последната капка пот, с цел да завоюва мача. Да, загубихме от доста по-силни тимове от нас. Ако погледнем Лигата – в нея загубихме с 2:3 от Германия и Доминикана, само че това беше бонус, тъй като тези отбори са пред нас в ранглистата. Отборите зад нас ги победихме. И това е въпрос на централизация и мотивация. И почитание към флага, за който девойките се борят.
Това е един от дребното случаи при дамите, в който отборът да е реализирал толкоз елементарно поставената цел. И да е дал отговор с резултат на капацитета си. Имахме надалеч по-талантливи отбори, които можеха доста повече, само че по една или друга причина не осъществиха възможностите си.
- Не знам по какъв начин да го кажа, само че в действителност по-неопитните в този момент направиха по-добър резултат по отношение на предходните. Казахте „ елементарно “ и аз ще прибавя – направиха го с усмивка и мотивация. Миналата година не беше добра за мен като треньор. Представянето в Лигата на нациите беше положително, само че това на международното състезание не беше. Атмосферата не беше супер. Тази година вкарахме ред и дисциплинираност в отбора. Сложихме правила. Националният тим е чест. Трябва да го искаш. Това не е място, на което отиваш, в случай че искаш и в случай че не искаш, не отиваш. За мен състезателки на по-ниско равнище, само че с по-голяма мотивация, могат да реализират съвсем същия резултат както в предишното. В момента не сме на равнището на топтимовете на света. И би трябвало да интегрираме високи девойки в тима. Да, може да са една-две. Да опитаме. Може някой ден да не съм треньор на този тим, само че ще се веселя да съм съдействал с нещо за бъдещето. Виждам, че тимът има вяра в моите хрумвания. Вървим в една посока с тях, както и с федерацията. И считам, че ще достигнем задачите си.
От много време в този народен тим не се е усещал подобен екипен дух и колектив, какъвто имаше в този момент.
- Не знам. Като експерт се пробвам да им давам всичко, с цел да упражняват добре, да играят добре, даже да живеят добре. Давам образец – изкарахме дружно 40 дни в Азия по време на Лигата на нациите. Не е елементарно. Трябва да се сприятелиш, да приемеш всички недостатъци на своя съотборник. Живяхме в Азия, не в Италия или Гърция, не е като в Европа. И този колектив се построи и там. Не е единствено до работата. Променихме малко групата в течение на сезона – Мирела Шахпазова и Вангелия Рачковска се включиха на мястото на Полина Нейкова и Симона Николова. Националният тим би трябвало да е най-лесният за трениране отбор. Поне такива са моите разбирания – след 9 години в представителния състав на Италия и 3 в Естония. Винаги е било елементарно. Защото тази група от състезателки е имала една и съща цел.
За страдание, това не всеки път е казусът в България. Усетихте ли го?
- Навлязох до известна степен в нещата. Опитвам се да давам най-хубавото, на което съм кадърен. Опитвам се да ги накарам да имат вяра, че можем да реализираме задачите си. Относно отрицателните усеща, които витаят – не знам доста. Не е като в клуба, в който живееш всеки ден. Били сме в България 15 дни. Не знам какво се случва, макар че ми харесва да пребивавам в страната. Сигурно може да се каже какво се случваше в отбора преди началото на сезона и не беше прелестно – да четеш и да слушаш. Затова по-добре е да си чужденец – не четеш и не разбираш нищо. Така можеш да работиш, без да слушаш какво се приказва. Затова просто действаш и не променяш посоката си на работа.
Петър СТОЯНОВ, " Тема Спорт "
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ