Мари-Терес Фигуер – острието на Наполеоновата армия
Жените в армията носят изключително великолепие във всяка борба, само че съгласно мнозина, не са подобаващи за военна работа, заради простата причина, че физиката на дамите е доста по-слаба от мъжката. За един от главните образци на дамите във военното дело, би трябвало да погледнем към Афганистан.
Разказва се, че точно там на дамите било обещано право да се борят, само че когато падали в багра, мъжете постоянно нарушавали дисциплината на сражението и се пробват да им оказват помощ, което автоматизирано довело до отнемането на това право. За огромна наслада на мнозина, Наполеон имал едно по-различно виждане и дава зелена светлина на дамите, които желаят да се борят на страната на Френската империя.
Сред тях можем да забележим наличието на Мари-Терес Фигуер. Ако в миналото има феминистко придвижване, което би трябвало да означи триумфите на дамите на фронта, несъмнено може да употребява тази французойка. Имайки поради растежа ѝ от 1.6 метра, най-вероятно мнозина са очаквали да се разделят с нея по един или различен метод. За страдание упованията им се разрушават на пух и прахуляк. Мари има 22 години боен стаж и взе участие във всяка огромна Наполеонова война, включва се даже във Френската гражданска война.
За този интервал не остава без рани. Простреляна е два пъти, прободена е с меч четири пъти, повече от 4 пъти е затискана от коня си и все пак съумява да се повдигне от натрупа му и е била военнопленник три пъти. В първият случай на задържане е харесана толкоз доста от своите въздържатели, че те се пробват да я рекрутират на тяхна страна. Вторият път е откарана в Австрийски затвор, само че съумява да избяга, а най-после е изпратена в Англия под домакински арест с концепцията, че в случай че не е на фронта, няма да може да направи толкоз вреди.
Що се отнася до топлото отношение на англичаните, дамата не остава длъжна и написа, че кухнята им е под всякаква рецензия, а що се отнася до самите хора, значително могат да се считат за изключително прилични хора, най-малко през по-голямата част от времето. Наричат я дребната непринудена дама, която има голямо предпочитание да се оправи с съвсем всяка задача. По-важното е, че когато реши да псува, може да засрами даже мъжете в този изключително авторитетен спорт. А в случай че това не помогне, дамата постоянно щяла да се възползва от меча си, с цел да затвори вечно устата на всезнайкото.
Точно това добро име кара останалите да открият нужното почитание към нея. Освен това в никакъв случай не се пробва да употребява каквито и да е способи за криенето на своя пол. И всичко стартира през 1774 година, когато дамата се ражда в Дижон. Остава сирак на 9-годишна възраст и отива да живее при чичо си, който служил в кавалерията на Луи XVI. Дори и като дребна, Мари не съумява да бъде укротена. Всеки път си навлича неприятности, до момента в който най-после личния ѝ чичо не е заставен да влезе в двубой поради нея.
В уречения ден, момичето придружило своя единствен родственик и когато пристигнало време за стълкновение, дамата извадила меча от ножницата и декларирала, че ще се бори сама, с цел да отбрани достойнството на фамилията си. Стъписани от разрастващата се обстановка, двамата джентълмени декларират, че няма смисъл да водят тази борба и приключват срещата. След като през 1793 година Франция е разтресена от революцията и монархът е свален от власт, тя следва чичо си в Кралската войска, с цел да се изправи против хората, които към този момент приготвят една особена стихия.
Армията не съумява да се оправи с публичното неодобрение и губи борбата. Мари е взета за пленник, откакто е съборена от коня си, само че даже и като пандизчия, отхвърля да се съобщи. Даже в противен случай, продължава да псува своите съперници, да ги назовава безспорни страхливци и да продължава да ги счита за изключително слаби в редица връзки. Един от пазачите ще запише в дневниците, че дамата ги наричала треперещи страхливци, които продължавали да се опасяват от нея, даже и да са сложени решетките. Когато я водят за разпит, кавалеристката декларира следното:
„ Вие говорите като жалки отрепки. И аз имам едно изключително мнение за отрепките, които се борят против своята лична страна. И въпреки че съм жена, предлагам на всеки от вас да ми услужи със сабята си, с цел да ви оказа помощ да опознаете себе си в един доста хубав облик – този на страхливеца. Съдейки по това, което виждам, няма да ми отнеме доста време. “
Единственият вид в този миг е да избере дали да се включи в Революционната войска или да сложи главата си на гилотината. И откакто няма избор, се причислява. През 1793 година 19-годишната французойка получава мечтаната сабя и кон. Оказва се, че е на вярното място, тъй като в този миг французите имали много добра и положителна конфигурация към дамите на бойното поле.
Според записките имало най-малко още 80 дами, които се сражавали за въпросната войска и доста други можели да последват образеца им. По тази причина не се постанова Фигуер да се облича в мъжки облекла или да употребява подправено име. За сметка на това демонстрирала невероятни умения на коня, можела да стреля брилянтно, само че постоянно изпитвала голямо предпочитание да употребява шпагата си, с цел да разрязва съперника си, в композиция с цветущия речник, скоро била приета за застрашителен войник, против който никой не желае да се изправя. Скоро щяла да има опция да се прояви на всяко полесражение от Перинеите до Берлин. Срещата ѝ с Наполеон Бонапарт се случила малко по-късно през същата година, когато взела участие в обсадата на Тулон. Бъдещият държател на Европа бил към момента артилерийски пълководец.
Двамата ще се борят дружно. По време на тази борба е простреляна в гърдите. Въпреки препоръките на лекарите да се откаже от бойното си кредо, Фигуер се връща след няколко месеца. Идва навръх време за кавга с по този начин наречения Червен гнет или терора на монтанярите. Новият режим забранявал на дамите да се борят с мъжете и всички офицери от нежния пол били принудени да се отдръпват.
Всички без Мари, за която се събрала подписка, разказвали се митове за деянията ѝ в Тулон. След като бойните приятели отказали да я освободят, тя получава доста специфичен статут в армията. При опита си да избави военачалник Жан Франсоа Ног в Перинеите, губи два коня, само че все пак съумява да се измъкне от тежката им хватка, с цел да стигне на време до него. Същият по-късно ще помогне в политическата акция на брата на Наполеон.
Фигуер е съумяла да обезоръжи съперниците, които застрашавали живота му, по-късно да го издърпа на безвредно разстояние и да се върне назад в сражението. Генералът по-късно я покачва в полковник. Малко по-късно стълкновение подписва брак с един от бойните ѝ приятели. В следствие ще се запише за идващото стълкновение през 1798 година с името Тереза Сансен, прави го, с цел да не получи отрицателно внимание от страна на бойците, които можели да я сметнат за доста по-слаба, а и това нямало да бъде потребно за нейния брачен партньор.
Същата година е зачислена при 15-те Драгуни – отряд, който оформял върха на Френската войска. Същите господа скоро съумяват да влязат в Швейцария, да обезвреждат армията и да слагат държавно управление, което да дава отговор напълно на потребностите на Наполеон. Една година по-късно се намира в Северна Италия и води борба с австрийските войски. На нея се пада достойнството да води сражения в Алпите.
В борбата за Дженола, младата дама се оказва в една много неприятна позиция. Врагът превъзхожда Драгуните 2:1, само че това въобще не им прече да атакуван централно съперника. Развихря се сериозна борба, в която французойката е ранена четири пъти от меч. Конят ѝ е погубен, само че съумява да се изправи навръх време, с цел да види по какъв начин бойните ѝ приятели публично се предават. Задържана като военнопленник, дамата съумява да припадне от кръвозагуба. Заведена в австрийски лагер, само че френските пандизчии ѝ оказват помощ да избяга. Непокорницата минава Алпите пешком и се връща назад във Франция.
Фигуер се прибира вкъщи, само че откакто е потърпевша толкоз доста, преценя, че е време да се откаже от военната си кариера и да се погрижи за тялото си. Получава военна пенсия от 24 франка на месец, орден за смелост и рекомендация от двама генерала за присъединяване в Легиона на достойнството. Във времето за отмора, Мари осъзнала, че ѝ липсва войната и след една година още веднъж подава молба за зачисляването в армията.
През 1802 година Фигуер се включва в Голямата войска. Получава задачата да бъде персонален помощник на брачната половинка на Наполеон – Жозефин. Тази задача ѝ се коства толкоз скучна, че взема решение да напусне след 10 дни и да упорства за бойна роля в армията. Имайки поради тежкия темперамент на Мари, Жозефин била очарована от концепцията и направила всичко допустимо да изпрати дамата на фронта. Това било единствено едната причина, другата е тенденциозното предпочитание на Мари да бие безусловно всеки, който реши да ѝ опонира.
Изпратена е в Германия, където да бъде в интерес на самия Наполеон. Там се среща комбинираната военна мощ на Прусия, Австрия и Русия. Френската войска се оказва в апогея си и освен съумява да вземе превес в тези сражения, само че и не пропуща опцията да стреля в гърба на тези, които скапват удоволствието от успеха. Разбира се, Мари е още веднъж простреляна, до момента в който пътува към Берлин. Имайки опит с прострелните рами, дамата по този начин или другояче съумява да продължи военната акция.
През 1809 година е член на Имперските Френски Драгуни – най-елитната военна дивизия в армията на Наполеон. Следва изпращането ѝ в Испания, където да се бори против партизаните в продължение на три години. Накрая е хваната от Мерино през 1812 година Неговите мъже имат голямото предпочитание да прекратят величествената история на френската кавалеристка, само че локалните поданици изиграват голяма роля в спасяването ѝ.
Всеки селяндур се кълнял, че Мари пособия на бедните, отнасяла се добре с тях, давала им пари, грижела се за бездомните хора и постоянно пособия с каквото може на тези, които не били нейни врагове. Точно това предиздвикало Мерино да я пощади. Вместо да я убият, те я предават на британците като военнопленник. Отпътува за Англия, където би трябвало да прекара година под домакински арест.
Снимка: By G CHP – Own work, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11316372
Там написала, че кухнята на англичаните е извънредно жалка, само че пък бирата никога не е за изхвърляне. Връща се назад във Франция през 1815 година и още веднъж се включва в армията на Наполеон за 100-те дни, само че по този начин и не съумява да участва в сраженията при Ватерло. След рухването на императора, Мари най-сетне взема решение да завърши военната борба. Пенсионира се и заживява в Париж.
Там отваря ресторант в партньорство с Жан Женевие Гарнерин, която по-късно ще остане в историята като дамата, която употребява за първи път парашут. Мари съумява да напише своята автобиография, по-късно да живее дълго и щастливо. Погребана е през 1861 година на 86-годишна възраст като френски воин. И до през днешния ден остава като една от най-успешните дами в армията и военната история на света.
Заглавна фотография: By Unidentified painter – Joconde database: entry 01320016804, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43932338
