Жената, която откри първия човешки коронавирус
Жената, която открива първия човешки ковид, е щерка на шотландски водач на рейс, който напусна учебно заведение на 16. Джун Алмейда става пионер в проучването на вируси, чиято работа още веднъж става обект на внимание по време на актуалната пандемия.
Вирусоложката е родена като Джун Харт през 1930 година и израства в жилищна постройка покрай парк Александра в североизточната част на Глазгоу. Напуска учебно заведение с не изключително мощно обучение, само че получава работа като лаборант по хистопатология в Кралската санитарен пункт в Глазгоу. По-късно се реалокира в Лондон, с цел да продължи кариерата си, и през 1954 година се дами за Енрикес Алмейда, венецуелски художник.
Двойката и дребната им щерка се реалокират в Торонто, Канада, и, съгласно медицинския публицист Джордж Уинтър, точно в Онкологичния института на Онтарио доктор Алмейда развива своите изключителни умения с електронния микроскоп и става пионер в способ, който по-добре пресъздава вирусите, като за задачата употребява антитела.
Г-н Уинтър споделя на Drivetime по BBC Radio Scotland, че нейните гении са приети във Англия и тя е привлечена през 1964 година да работи в болничното здравно учебно заведение Сейнт Томас в Лондон, същата болница, която лекува премиера Борис Джонсън, когато той страда от Covid-19.
След завръщането си тя стартира да си сътрудничи с доктор Дейвид Тирел, който организира проучвания в отделението за простуда в Солсбъри в Уилтшир. Г-н Уинтър споделя, че доктор Тирел изследва назални проби от доброволци и неговият екип открива, че съумяват да отгледат много постоянно срещани вируси, свързани с настинката, само че не всички от тях.
Една съответна проба, която по-късно става известна като B814, е от тестът от носа на възпитаник от пансион в Съри през 1960 година
Те откриват, че са в положение да предадат признаци на елементарна простуда на доброволци, само че не съумяват да я отгледат в елементарна клетъчна просвета в лабораторията. Проучванията на доброволците обаче показват растежа й в културите на органи и доктор Тирел се пита дали не може да се види с електронен микроскоп. За задачата изпращат проби на Джун, която съумява да види частиците на вируса в образците, които разказва като вируси на грип, само че не напълно същите. Така разпознава това, което по-късно оказва се като първия човешки ковид.
Г-н Уинтър споделя, че доктор Алмейда в действителност е виждала сходни частици преди, до момента в който изследва хепатит при мишки и заразен бронхит при пилета. Той обаче споделя, че материалът й към рецензирано списание е отритнат, „ защото съдиите настояват, че изображенията, които е направила, са просто неприятни фотоси на частици от вируса на грипа “. Новото изобретение от щам B814 е написано в British Medical Journal през 1965 година и първите фотоси на това, което тя вижда, са оповестени в Journal of General Virology две години по-късно. Според господин Уинтър доктор Тирел и доктор Алмейда, дружно с проф. Тони Уотърсън, отговорникът в Сейнт Томас, са го нарекли ковид заради короната или ореола, който го обкръжава на фотографията.
По-късно доктор Алмейда работи в следдипломното здравно учебно заведение в Лондон, където получава докторска степен. Тя приключва кариерата си в Института Уелкъм, където получава няколко патента в региона на изобразяването на вируси. След като напуща Уелкъм, доктор Алмейда става преподавател по йога, само че се връща към вирусологията като консултант в края на 80-те години, когато оказва помощ да се създадат нови фотоси на вируса на ХИВ.
Джун Алмейда почива през 2007 година, на 77-годишна възраст. Сега 13-4 години след гибелта си тя най-сетне получава признанието, което заслужава като пионер, чиято работа форсира разбирането на вируса, който сега мъчи целия свят.
