Дали човешкото дълголетие изобщо има граница?
Жан-Мари Робин не би се впечатлил от вашата баба – столетница. Колкото и да е витална за възрастта си.
Робин е демограф и откривател на дълголетието и единствено в родната му страна Франция има 30 000 столетници – 30 пъти повече, в сравнение с преди половин век. Добавете всички столетници по целия свят и ще стигнете до 570 000.
Да имаш торта за рожден ден със 100 свещи е хубаво, само че в днешно време не е нищо изключително.
За да разсъните в действителност интереса на Робин, би трябвало малко да повишите разбирането за дългоденствие. Той е специалист по свръхстолетниците: хора, които живеят до 110 или даже повече. През 90-те години Робин оказва помощ да се удостовери възрастта на най-стария човек, живял в миналото. Родена през 1875 година, Жана Калман претърпява 20 френски президенти, преди да почине през 1997 година на 122 години, пет месеца и 15 дни, споделя Wired.
Оттогава Робин се е трансформирал в колекционер на супер дълголетници, помагайки за ръководството на една от най-големите и най-подробни бази данни за извънредно остарели хора.
„ Все още има доста неща, които не знаем. И това не ни харесва “, дава отговор Робин на въпроса има ли горна граница на продължителността на човешкия живот?
Има още по-фундаментален въпрос, който подкопава цялото поле на проучване на дълголетието. Какво ще стане, в случай че – в устрема си да надхвърлим границите на човешкия живот – търсим отговорите на неверните места?
Ако в миналото сте чели изявление със суперстолетник, има един въпрос, който неизбежно изниква: „ Каква е тайната? “
Изберете си: Тайната е в добротата. Да нямате деца. Да имате доста деца. Да сте свързвани с природата. Да пушите по 30 цигари дневно. Да не пушите по 30 цигари дневно. Да пиете уиски. Пълен отвод от алкохол.
Да копаем в живота на супер-старите за препоръки по какъв начин би трябвало да живеем нашия личен е неверният метод да се подходи към въпроса, споделя Робин.
Неговият метод е да изследва какъв брой суперстолетници е имало и да разбере по кое време са живели и умрели. Границите на човешкото дългоденствие няма да бъдат открити като преглеждаме обособени хора, счита той, а посредством групово проучване на свръхдълголетните хора. Това е статистически пъзел: с цел да го разгадаете, би трябвало да знаете какъв брой тъкмо хора са умряли на 111, 112, 113 и така нататък, изчислявайки вероятността суперстолетник да не доживее до идващия си рожден ден.
През 1825 година английският математик Бенджамин Гомперц разгласява един от първите опити за пресмятане на границите на човешкото дългоденствие, следвайки този метод. Въоръжен с документи за раждане и гибел, Гомперц пресмята по какъв начин рискът от гибел се трансформира при даден човек с придвижване на възрастта. Той открива, че откакто човек доближи края на двайсетте си години, рискът от гибел през идната година продължава да нараства, година след година. Но на 92 години се случва нещо любопитно. Шансът за гибел става 25% на година. Това необичайно изобретение подсказва на Гомперц, че може да няма горна граница на човешкото стареене. Теоретично, размишлява той, в неговите данни няма нищо, което да допуска, че хората не могат да живеят доста, доста епохи.
Но статистиката е жестока просвета и Гомперц знаее това. Според неговите данни рискът от гибел на 92-годишна възраст е бил толкоз висок, че ще са ви нужни немислимо огромен брой хора, с цел да достигнете тази възраст, преди да намерите единствено един човек, който е живял до 192. Три трилиона души, с цел да бъдем точни.
Гомперц се оказа възпрепятстван от своя набор от данни. Толкова малко хора са надхвърлили 90-годишна възраст, че му е мъчно да разбере какви са равнищата на смъртност в доста преклонна възраст. Дали неговите резултати сочат към някаква непреодолима граница на продължителността на човешкия живот или просто краткотрайно ограничаване, което може да бъде отстранено с напредъка в медицината?
Съвременните демографи са траяли от там, където Гомперц е спрял, от време на време с изненадващи резултати. През 2016 година Ян Вийг и сътрудниците му от Медицинския лицей " Алберт Айнщайн " в Ню Йорк стигат до заключението, че смъртността след 100-годишна възраст стартира да нараства бързо, поставяйки таван на продължителността на човешкия живот от към 125 години. Две години по-късно друга група демографи, този път ръководена от Елизабета Барби от университета Сапиенца в Рим, стига до противоположното умозаключение. Тя твърди, че смъртността при хората нараства експоненциално до 80-годишна възраст, след което понижава и по-късно се стабилизира след 105-годишна възраст. Изследванията на Барби повдигат въпроса дали въобще има горна граница на продължителността на човешкия живот, тъкмо както се е чудел Гомперц.
Ако равнищата на смъртност в действителност доближават плато на избрана възраст, тогава рисковото дългоденствие е просто игра на цифри, споделя Робин.
Да кажем, че имате 10 души, достигнали 110-годишна възраст и рискът някой от тях да почине всяка последваща година е достигнал 50%. Тогава бихте очаквали пет от тях да доближат 111 години, двама или трима да доближат 112, един или двама от тях да доближат 113, единствено един - до 114 и никой да не стигне до 115.
За да има късмет някой да доближи 115 години, би трябвало да удвоите броя на хората, които доближават до 110 години и така нататък
С други думи, горната граница на продължителността на живота е просто фактор за това какъв брой хора са оживели през миналата година. Всички тези цифри обаче зависят тъкмо от това какво и къде е платото на смъртността. Проблемът е, че наличните данни за пресмятане на това не са доста положителни. Най-добрата световна база данни е тази за човешката смъртност, само че тя сплотява всички на възраст над 110 години в една група.
Има и Международна база данни за дълголетието (IDL), включваща живи и мъртви хора, достигнали 105-годишна възраст и повече, в чието основаване Робин оказва помощ през 2010 година В своя пик IDL има данни от 15 страни, само че все по-строгите разпореждания за дискретност пречат на обновяването им. Някои страни отдръпват отчасти това, което към този момент са подали към IDL.
Япония, да вземем за пример, има повече столетници на глава от популацията, в сравнение с където и да било по света, само че през 2007 година нейното Министерство на здравеопазването, труда и обществените грижи понижи количеството на обществено наличните данни за своите столетници.
В страните, които дават положителни данни, процесът на валидиране и следене на актовете за раждане, датиращи от началото на 19 век, към момента е трудоемък и разочароващ.
IDL има данни за към 19 000 лица, живи и мъртви, от 13 страни. Но за Робин е жизненоважно да събира още повече.
Джей Олшански, епидемиолог от Университета на Илинойс в Чикаго, има друго мнение по въпроса. „ Вероятно е изцяло без значение дали равнищата на смъртност остават плато или не престават да порастват “, споделя той. Според него фактът, че има толкоз малко свръхстолетници, ни споделя, че към този момент сме достигнали горната граница на човешкото дългоденствие. Като единственият човек, живял в миналото над 120 години, Жана Калман е просто статистическа разлика, споделя Олшански. Други хора може да счупят нейния връх с няколко години, само че това не значи, че продължителността на човешкия живот се усилва от ден на ден и повече.
Олшански счита, че нашата фикс идея за ултра-дълголетни хора е неверен метод. „ Да изучаваш столетници е като да изучаваш Юсейн Болт, когато става дума за тичане, казвайки си наивно, че щом един човек може да бяга толкоз бързо, значи всички хора по принцип могат “, разяснява той.
Според Олшански би трябвало да насочим вниманието си към това да оказваме помощ на хората да живеят по-здравословен живот, вместо просто да се фокусираме върху общата дълготрайност на живота.
Юлия Юлхава, основен откривател в Karolinska Institutet в Швеция и академик по данни в MedEngine, прибавя, че вместо да търсим ключа в здравословното положение на ултра-старите хора, в действителност би трябвало да разгледаме по кое време и за какво по-младите хора стартират да утежняват здравето си.
Разбира се, животът на свръхстолетниците ни дава някои согнали за това какво е належащо, с цел да живеем доста дълъг живот. Знаем да вземем за пример, че съществуват генетични мотори на дълголетието както при животните, по този начин и при хората.
По-рано тази година френска монахиня на име Люсил Рандон умря на 118 години и 340 дни. Робин преглежда родословието ѝ, с цел да разбере дали е имала предшественици, които са живели извънредно дълъг живот. В последна сметка обаче даже хора с извънредно положителни гени, които доближават до 110 или повече години, към момента са крайни статистически отклонения.
Тъй като бейби бумърите ще доближат стогодишнината си към средата на 21-ви век и броят на хората в преклонна възраст нараства, можем да чакаме броят на доста старите хора в развития свят да се усили. Но сходна наклонност надалеч не е гаранция, че някой ще надмине 122-те години на Жана Калман.
Но даже доста от нас да са благословени с положителни гени и да водят здравословен метод на живот, това не значи, че би трябвало да чакаме върховете за дългоденствие да се срутен. Може би това е същинската загадка на суперстолетниците – някаква част от продължителността на живота им в действителност е отвън нашия надзор.
Робин е демограф и откривател на дълголетието и единствено в родната му страна Франция има 30 000 столетници – 30 пъти повече, в сравнение с преди половин век. Добавете всички столетници по целия свят и ще стигнете до 570 000.
Да имаш торта за рожден ден със 100 свещи е хубаво, само че в днешно време не е нищо изключително.
За да разсъните в действителност интереса на Робин, би трябвало малко да повишите разбирането за дългоденствие. Той е специалист по свръхстолетниците: хора, които живеят до 110 или даже повече. През 90-те години Робин оказва помощ да се удостовери възрастта на най-стария човек, живял в миналото. Родена през 1875 година, Жана Калман претърпява 20 френски президенти, преди да почине през 1997 година на 122 години, пет месеца и 15 дни, споделя Wired.
Оттогава Робин се е трансформирал в колекционер на супер дълголетници, помагайки за ръководството на една от най-големите и най-подробни бази данни за извънредно остарели хора.
„ Все още има доста неща, които не знаем. И това не ни харесва “, дава отговор Робин на въпроса има ли горна граница на продължителността на човешкия живот?
Има още по-фундаментален въпрос, който подкопава цялото поле на проучване на дълголетието. Какво ще стане, в случай че – в устрема си да надхвърлим границите на човешкия живот – търсим отговорите на неверните места?
Ако в миналото сте чели изявление със суперстолетник, има един въпрос, който неизбежно изниква: „ Каква е тайната? “
Изберете си: Тайната е в добротата. Да нямате деца. Да имате доста деца. Да сте свързвани с природата. Да пушите по 30 цигари дневно. Да не пушите по 30 цигари дневно. Да пиете уиски. Пълен отвод от алкохол.
Да копаем в живота на супер-старите за препоръки по какъв начин би трябвало да живеем нашия личен е неверният метод да се подходи към въпроса, споделя Робин.
Неговият метод е да изследва какъв брой суперстолетници е имало и да разбере по кое време са живели и умрели. Границите на човешкото дългоденствие няма да бъдат открити като преглеждаме обособени хора, счита той, а посредством групово проучване на свръхдълголетните хора. Това е статистически пъзел: с цел да го разгадаете, би трябвало да знаете какъв брой тъкмо хора са умряли на 111, 112, 113 и така нататък, изчислявайки вероятността суперстолетник да не доживее до идващия си рожден ден.
През 1825 година английският математик Бенджамин Гомперц разгласява един от първите опити за пресмятане на границите на човешкото дългоденствие, следвайки този метод. Въоръжен с документи за раждане и гибел, Гомперц пресмята по какъв начин рискът от гибел се трансформира при даден човек с придвижване на възрастта. Той открива, че откакто човек доближи края на двайсетте си години, рискът от гибел през идната година продължава да нараства, година след година. Но на 92 години се случва нещо любопитно. Шансът за гибел става 25% на година. Това необичайно изобретение подсказва на Гомперц, че може да няма горна граница на човешкото стареене. Теоретично, размишлява той, в неговите данни няма нищо, което да допуска, че хората не могат да живеят доста, доста епохи.
Но статистиката е жестока просвета и Гомперц знаее това. Според неговите данни рискът от гибел на 92-годишна възраст е бил толкоз висок, че ще са ви нужни немислимо огромен брой хора, с цел да достигнете тази възраст, преди да намерите единствено един човек, който е живял до 192. Три трилиона души, с цел да бъдем точни.
Гомперц се оказа възпрепятстван от своя набор от данни. Толкова малко хора са надхвърлили 90-годишна възраст, че му е мъчно да разбере какви са равнищата на смъртност в доста преклонна възраст. Дали неговите резултати сочат към някаква непреодолима граница на продължителността на човешкия живот или просто краткотрайно ограничаване, което може да бъде отстранено с напредъка в медицината?
Съвременните демографи са траяли от там, където Гомперц е спрял, от време на време с изненадващи резултати. През 2016 година Ян Вийг и сътрудниците му от Медицинския лицей " Алберт Айнщайн " в Ню Йорк стигат до заключението, че смъртността след 100-годишна възраст стартира да нараства бързо, поставяйки таван на продължителността на човешкия живот от към 125 години. Две години по-късно друга група демографи, този път ръководена от Елизабета Барби от университета Сапиенца в Рим, стига до противоположното умозаключение. Тя твърди, че смъртността при хората нараства експоненциално до 80-годишна възраст, след което понижава и по-късно се стабилизира след 105-годишна възраст. Изследванията на Барби повдигат въпроса дали въобще има горна граница на продължителността на човешкия живот, тъкмо както се е чудел Гомперц.
Ако равнищата на смъртност в действителност доближават плато на избрана възраст, тогава рисковото дългоденствие е просто игра на цифри, споделя Робин.
Да кажем, че имате 10 души, достигнали 110-годишна възраст и рискът някой от тях да почине всяка последваща година е достигнал 50%. Тогава бихте очаквали пет от тях да доближат 111 години, двама или трима да доближат 112, един или двама от тях да доближат 113, единствено един - до 114 и никой да не стигне до 115.
За да има късмет някой да доближи 115 години, би трябвало да удвоите броя на хората, които доближават до 110 години и така нататък
С други думи, горната граница на продължителността на живота е просто фактор за това какъв брой хора са оживели през миналата година. Всички тези цифри обаче зависят тъкмо от това какво и къде е платото на смъртността. Проблемът е, че наличните данни за пресмятане на това не са доста положителни. Най-добрата световна база данни е тази за човешката смъртност, само че тя сплотява всички на възраст над 110 години в една група.
Има и Международна база данни за дълголетието (IDL), включваща живи и мъртви хора, достигнали 105-годишна възраст и повече, в чието основаване Робин оказва помощ през 2010 година В своя пик IDL има данни от 15 страни, само че все по-строгите разпореждания за дискретност пречат на обновяването им. Някои страни отдръпват отчасти това, което към този момент са подали към IDL.
Япония, да вземем за пример, има повече столетници на глава от популацията, в сравнение с където и да било по света, само че през 2007 година нейното Министерство на здравеопазването, труда и обществените грижи понижи количеството на обществено наличните данни за своите столетници.
В страните, които дават положителни данни, процесът на валидиране и следене на актовете за раждане, датиращи от началото на 19 век, към момента е трудоемък и разочароващ.
IDL има данни за към 19 000 лица, живи и мъртви, от 13 страни. Но за Робин е жизненоважно да събира още повече.
Джей Олшански, епидемиолог от Университета на Илинойс в Чикаго, има друго мнение по въпроса. „ Вероятно е изцяло без значение дали равнищата на смъртност остават плато или не престават да порастват “, споделя той. Според него фактът, че има толкоз малко свръхстолетници, ни споделя, че към този момент сме достигнали горната граница на човешкото дългоденствие. Като единственият човек, живял в миналото над 120 години, Жана Калман е просто статистическа разлика, споделя Олшански. Други хора може да счупят нейния връх с няколко години, само че това не значи, че продължителността на човешкия живот се усилва от ден на ден и повече.
Олшански счита, че нашата фикс идея за ултра-дълголетни хора е неверен метод. „ Да изучаваш столетници е като да изучаваш Юсейн Болт, когато става дума за тичане, казвайки си наивно, че щом един човек може да бяга толкоз бързо, значи всички хора по принцип могат “, разяснява той.
Според Олшански би трябвало да насочим вниманието си към това да оказваме помощ на хората да живеят по-здравословен живот, вместо просто да се фокусираме върху общата дълготрайност на живота.
Юлия Юлхава, основен откривател в Karolinska Institutet в Швеция и академик по данни в MedEngine, прибавя, че вместо да търсим ключа в здравословното положение на ултра-старите хора, в действителност би трябвало да разгледаме по кое време и за какво по-младите хора стартират да утежняват здравето си.
Разбира се, животът на свръхстолетниците ни дава някои согнали за това какво е належащо, с цел да живеем доста дълъг живот. Знаем да вземем за пример, че съществуват генетични мотори на дълголетието както при животните, по този начин и при хората.
По-рано тази година френска монахиня на име Люсил Рандон умря на 118 години и 340 дни. Робин преглежда родословието ѝ, с цел да разбере дали е имала предшественици, които са живели извънредно дълъг живот. В последна сметка обаче даже хора с извънредно положителни гени, които доближават до 110 или повече години, към момента са крайни статистически отклонения.
Тъй като бейби бумърите ще доближат стогодишнината си към средата на 21-ви век и броят на хората в преклонна възраст нараства, можем да чакаме броят на доста старите хора в развития свят да се усили. Но сходна наклонност надалеч не е гаранция, че някой ще надмине 122-те години на Жана Калман.
Но даже доста от нас да са благословени с положителни гени и да водят здравословен метод на живот, това не значи, че би трябвало да чакаме върховете за дългоденствие да се срутен. Може би това е същинската загадка на суперстолетниците – някаква част от продължителността на живота им в действителност е отвън нашия надзор.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ