Жан-Клод Юнкер чертае грандиозни планове. Еврото е предназначено да стане

Жан-Клод Юнкер чертае грандиозни проекти. „ Еврото е предопределено да стане единна валута на целия Европейски Съюз “, сподели ръководителят на Еврокомисията в своето годишно обръщение към депутатите от Европарламента. И точно на единната валута той отдава централна роля в работата по реформиране на Европа. По неговите думи еврото би трябвало да стане освен това от валута на няколко определени страни, а точно валута за всички.

Не би трябвало да се споделя, че Юнкер не е прав. Договорът за Европейски съюз фактически планува, че неговите членове, като се изключи Дания и Швеция, би трябвало да станат членове на клуба на еврото след осъществяването на избрани условия. Но има проблем: най-малкото след началото на рецесията на еврозоната стана ясно, че някои страни няма да се трансферират „ под покрива “ на единната валута.

През последните години от непотребните илюзии се избавиха освен жителите на страните от еврозоната, само че и жителите на страни, които претендират за влизане в нея. Това може да се забележи и на фона на сегашната изборна акция в Германия. Макар всички партии с искания да вземат участие в бъдещата ръководеща коалиция да се изричат в поддръжка на единна Европа и да са подготвени да се дадат спомагателни компетенции на Европейски Съюз, никоя обаче от тях не включи в личната си предизборна стратегия концепцията за общоевропейско евро.

Страните-членки на Европейски Съюз се движат в разнообразни направления

И за това има причина. Трябва да се признае, че еврото от момента на появяването си през 1999 година, донесе на хората значително изгоди: стана по-просто реализирането на трансгранични банкови транзакции, пътуването в други страни от еврозоната за отпуски – всичко това е по този начин.

Но задачата за задълбочаване на европейската интеграция благодарение на еврото изцяло може да се счита за провалена. Скоро след въвеждането в оборот на еврото разликите сред обособените страни станаха още по-големи. А към този момент след финансовата рецесия от 2008 година някои страни, напълно явно се развиват безусловно в противоположни направления.

Това се вижда образно по приходите на глава от популацията в Италия, Испания и Германия. До 1999 година развиването вървеше като цяло синхронизирано. Но до момента в който в Испания се развихри невъобразим взрив след въвеждането на еврото, в Германия първоначално се сблъскаха със сериозна застоялост след изваждането от оборот на марката. А Италия пък в първите години след подмяната на лирата с еврото се развиваше, без да притегля към себе си изключително внимание – нито за положително, нито за неприятно. Неприятните изненади се появиха след това.

След началото на финансовата рецесия на всички страни от еврозоната им се наложи да се сблъскат с понижаване на благосъстоянието на жителите си. Но във време, в което Германия преодоля рецесията релативно бързо и в сегашния миг претърпява един от най-продължителните интервали на стопански растеж през новата си история, Италия излезе с големи компликации от рецесията след няколко стадия на криза. А Испания съумя още веднъж да излезе на пътя на растежа след трагично рухване, провокирано от „ спукания балон “ на пазара на недвижима благосъстоятелност.
FRANCE EU PARLIAMENT JUNCKER / БГНЕС
Еврото като фактор на проваляне

„ Единната валута неизбежно води до това, че другите стопански системи се движат в разнообразни направления: мощните стават още по-силни, а слабите още по-слаби “, сподели стратегът от самостоятелната аналитична компания Gavekal Research Чарлс Гейв. Този е типичен англосаксонски мироглед, съгласно който еврото се явява фактор за своего рода проваляне.

По тази доктрина страните, които имат задължения не в лична валута или ползващи валута, върху която те не могат да оказват някакво въздействие, имат проблеми с развиването и благополучието. По подобен метод общата валута подхожда единствено на страни, при които се следят синхронни конюнктурни цикли или които са задоволително гъвкави, с цел да се приспособяват бързо към стремглаво изменящите се условия.

С това се наложи да се сблъска дори Финландия, която след 2000 година претърпя цели три шока: залезът на колоса за мобилна връзка Nokia, рецесията на в миналото значимата за страната хартиена индустрия и, най-после, глобите, въведени срещу нейния значим стопански сътрудник – Русия. От тези наказания други страни в еврозоната пострадаха доста по-малко.

Доколкото Финландия не можа да девалвира несъществуващата си повече лична валута, нейната стопанска система се натовари със застоялост, заради което тя изостана доста да вземем за пример от прилежаща Швеция, която има своя лична валута. При това в края на предишния век Финландия с помощта на радикалното събаряне на курса на своята марка бързо се оправи с следствията от тогавашната икономическа рецесия в Русия.

Чехия повече не се интересува от еврото

Много източноевропейски страни, поради отрицателния опит на други страни, не горят от предпочитание да се откажат от опциите, свързани със запазването на лична валута. Например Полша и Унгария смогнаха с помощта на обезценяването на своите валути (злота и форинт) бързо да се оправят с следствията от финансовата рецесия. При това, в сходство с Договора за Европейския съюз, двете страни към този момент от дълго време трябваше да са въвели еврото, тъй като както по налози, по този начин и по инфлация и размери на дълга те от дълго време подхождат на критериите за конвергенция.

Още по-показателна е обстановката в Чехия, която е образцова страна измежду всички претенденти за влизане в еврозоната. Рейтинговата организация Fitch предвижда, че Чехия ще приключи тази година с бюджетен остатък. А и по задължения прилежащата на Германия страна има индикатор от 35% от Брутният вътрешен продукт при възможно равнище от 60%.

Прага към този момент от дълго време е вързала своята крона за еврото, единствено че напролет на тази година се отхвърли от тази мярка. Експерти видяха в това явен сигнал, че чехите повече не са заинтригувани от бързо влизане в клуба на еврото. И това, откакто опитът на прилежаща Словакия (там еврото работи от 2009 г.) удостоверява, че това не е наложително неприятно. Страната, която по времето на Чехословакия беше доста по-бедна от Чехия, след влизането в еврозоната се развива по-бързо.

Юнкер откри решение

На собствен ред еврочленките България, Румъния и Хърватия са още надалеч от това да подхождат на критериите за влизане в еврозоната. Във времето, когато Румъния има прекомерно огромен бюджетен недостиг, а при Хърватия дългът е 82% от Брутният вътрешен продукт, България се явява стопански новобранец в Европейски Съюз. По приходи на глава от популацията, което официално не се явява аршин за влизане в еврозоната, страната не й доближават даже 50% от междинния индикатор.

Но даже за този проблем Юнкер има готово решение. Той желае основаването на инструмент за стимулиране влизането в еврозоната, който да обезпечи финансова и техническа поддръжка на бъдещите страни-членки на еврозоната. Това би било класическо европейско решение: предпочитание за решаването на всички зараждащи проблеми благодарение на колкото се може по-голямо количество пари и избавителни стратегии./БГНЕС

................

Аня Етел, Холгер Цшепиц, в. „ Велт “