Коментар на Петър Волгин: Не уволнявайте журналистите
Жални стонове огласят нашата татковина през последните дни. Чистка имало, непозволени уволнения се вършели, експерти се отстранявали, реваншизъм царял. Едва ли не пред очите ни се правил прелом. Подобни вайкания могат най-добре да бъдат систематизирани с класическото Ботево определение „ Смешен рев “. Първо, няма нищо по-нормално от това едно ново държавно управление да в профил политическите назначения, направени от предходната власт. И, второ, когато един човек е подложен на значима позиция не тъй като е потвърден експерт, а тъй като е бил правилен партиен кадър, е напълно обикновено да си отиде. Нещо повече, в избрани случаи би трябвало да има освен отстранявания, а и следствия да се правят. Да вземем да вземем за пример най-актуалният политически скандал. Ако се потвърдят изнесените данни за нелегално подслушване на политици от досегашната съпротива, подхванатите ограничения против разпоредилите такива дейности би трябвало да бъдат извънредно съществени.
И тук наложително би трябвало да бъде казано нещо доста значимо. Хората, заели се с разчистването на Авгиевите обори, би трябвало да са доста деликатни. Или, казано с думите на класика Феликс Едмундович Дзерджински, нужни са „ студен разум, горещо сърце и чисти ръце “. Ако връх вземат страстите, обидите, нетърпимостта към непознатото мнение, всички положителни планове ще отидат по дяволите. А най-грешното нещо, което може да направи един политик в сегашната напрегната обстановка, е да се сърди на медии и да приканва за уволнения на публицисти. Имам поради, естествено, нашумелия случай от тази седмица, при който министър Бойко Рашков се разсърди на водещите на Сутрешния блок на bTV и ги нарочи за уволняване. Хубаво е, че той се извини за репликата си, само че както се споделяше в прословутия анекдот, „ неприятното възприятие остава “.
Да се караш на публицисти е груба политическа неточност. По няколко аргументи.
Първо, в случай че политик почне война с медиите, сигурно ще я загуби. Питайте министър председатели като Жан Виденов и Иван Костов, които виждаха в медиите врагове, напълно разумно изгубиха властта и в никакъв случай повече не се върнаха в нея. Между другото, една от главните аргументи, заради които Бойко Борисов се трансформира в толкоз обичан на публиката воин и стана най-дълго управлявалият България министър председател в най-новата ни история, беше, че знаеше по какъв начин да стане приветлив на публицистите. Не ги навикваше, а ги ухажваше. И те му се отплащаха уместно.
Второ, не е редно да използваш ефира на една медия, с цел да критикуваш друга. Ако публицист ти прави неприятно усещане по време на изявление, кажи го, до момента в който върви диалогът, а не на идващия ден пред различен публицист. Макар че, както към този момент споделих, не е добре въобще да се ядосваш на публицисти. Каквото и да те питат.
Трето, работата на публицистите е да питат. За всичко. Включително и за това за какво си назначил основател на партията на Васил Божков за шеф на кабинета си. Впрочем, във всички изявленията, които даде, министър Рашков по този начин и не отговори безапелационно на този въпрос.
И, четвърто, нападките против публицисти карат публиката да не помни всички значими неща, които си споделил. Ето,, защото всички се концентрираха върху упреците му към bTV.
В момента се води извънредно жестока политическа борба. При това на няколко фронта. Първо, досегашните ръководещи се бият против тези, които желаят да ги заменят във властта. Второ, сред самите съперници на ГЕРБ върви къде тиха, къде шумна битка кой да бъде приет като най-силен герой против статуквото. Виждате по какъв начин в името на успеха започнаха да се основават немислими до скоро обединения. С какви обидни имена допреди няколко месеца се назоваха представители на Вътрешна македонска революционна организация и Воля, да речем, пък ето в този момент, дружно ще се явяват на избори. Политици като Георги Първанов и Татяна Дончева напускаха с шумни кавги Българска социалистическа партия, а през днешния ден още веднъж се събраха с партията майка. В самата Българска социалистическа партия наподобява, че желанието за реабилитация след неприятния избирателен резултат на 4 април надвива над обидите и неприятните мемоари. А в последна сметка кой ще бъзе огромният победител на 11 юли, ще се реши и от медийното отразяване.
Ето за какво, най-голямата неточност, която искащите да ръководят могат да сторят, е да се сърдят на публицистите. Това в никакъв случай не свършва добре. За политиците.
И тук наложително би трябвало да бъде казано нещо доста значимо. Хората, заели се с разчистването на Авгиевите обори, би трябвало да са доста деликатни. Или, казано с думите на класика Феликс Едмундович Дзерджински, нужни са „ студен разум, горещо сърце и чисти ръце “. Ако връх вземат страстите, обидите, нетърпимостта към непознатото мнение, всички положителни планове ще отидат по дяволите. А най-грешното нещо, което може да направи един политик в сегашната напрегната обстановка, е да се сърди на медии и да приканва за уволнения на публицисти. Имам поради, естествено, нашумелия случай от тази седмица, при който министър Бойко Рашков се разсърди на водещите на Сутрешния блок на bTV и ги нарочи за уволняване. Хубаво е, че той се извини за репликата си, само че както се споделяше в прословутия анекдот, „ неприятното възприятие остава “.
Да се караш на публицисти е груба политическа неточност. По няколко аргументи.
Първо, в случай че политик почне война с медиите, сигурно ще я загуби. Питайте министър председатели като Жан Виденов и Иван Костов, които виждаха в медиите врагове, напълно разумно изгубиха властта и в никакъв случай повече не се върнаха в нея. Между другото, една от главните аргументи, заради които Бойко Борисов се трансформира в толкоз обичан на публиката воин и стана най-дълго управлявалият България министър председател в най-новата ни история, беше, че знаеше по какъв начин да стане приветлив на публицистите. Не ги навикваше, а ги ухажваше. И те му се отплащаха уместно.
Второ, не е редно да използваш ефира на една медия, с цел да критикуваш друга. Ако публицист ти прави неприятно усещане по време на изявление, кажи го, до момента в който върви диалогът, а не на идващия ден пред различен публицист. Макар че, както към този момент споделих, не е добре въобще да се ядосваш на публицисти. Каквото и да те питат.
Трето, работата на публицистите е да питат. За всичко. Включително и за това за какво си назначил основател на партията на Васил Божков за шеф на кабинета си. Впрочем, във всички изявленията, които даде, министър Рашков по този начин и не отговори безапелационно на този въпрос.
И, четвърто, нападките против публицисти карат публиката да не помни всички значими неща, които си споделил. Ето,, защото всички се концентрираха върху упреците му към bTV.
В момента се води извънредно жестока политическа борба. При това на няколко фронта. Първо, досегашните ръководещи се бият против тези, които желаят да ги заменят във властта. Второ, сред самите съперници на ГЕРБ върви къде тиха, къде шумна битка кой да бъде приет като най-силен герой против статуквото. Виждате по какъв начин в името на успеха започнаха да се основават немислими до скоро обединения. С какви обидни имена допреди няколко месеца се назоваха представители на Вътрешна македонска революционна организация и Воля, да речем, пък ето в този момент, дружно ще се явяват на избори. Политици като Георги Първанов и Татяна Дончева напускаха с шумни кавги Българска социалистическа партия, а през днешния ден още веднъж се събраха с партията майка. В самата Българска социалистическа партия наподобява, че желанието за реабилитация след неприятния избирателен резултат на 4 април надвива над обидите и неприятните мемоари. А в последна сметка кой ще бъзе огромният победител на 11 юли, ще се реши и от медийното отразяване.
Ето за какво, най-голямата неточност, която искащите да ръководят могат да сторят, е да се сърдят на публицистите. Това в никакъв случай не свършва добре. За политиците.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ