Жажда за театър въпреки пандемията
Жаждата на публиката към културните събития и към театралните изкуства .
Въпреки че и до момента театралните зали могат да одобряват аудитория единствено на половина от потенциала си, билети рядко остават непродадени . Самите актьори към момента мъчно работят, само че Covid рецесията единствено ги стимулира да са по-гъвкави , а публиката в салоните да е още по-чакана.
Сценичните изкуства бързо откриха метод, оказаха се гъвкави и пригодиха афишите си към новата действителност – заложиха на повече моноспектакли, а камерните качиха на огромните си подиуми.
Преди раздаването на театралните награди ИКАР преди две седмици от Съюза на артистите преброиха 90 министър председатели по родните подиуми , случили се в последната сложна година. От друга страна, въпреки през така наречен " втори локдаун " през есента и зимата театрите да останаха отворени, представления непрестанно падаха от афишите поради болести на актьорите . Случва се и в този момент, когато към този момент се позволява 50 на 100 претовареност на местата. А когато в средата на март, през така наречен " трети локдаун " се наложи и театрите да затворят, за не дребна част от актьорите това подейства демотивиращо. Признаха го Тео Елмазов и Валентин Ганев, които се готвеха за премиерата на " Тиха нощ " в Сатиричния спектакъл:
" Тъкмо си се нахъсал, една седмица те дели от премиерата... Колкото повече затварят хората, толкоз повече на тях им се желае да излязат ".
Жаждата на публиката да гледа спектакъл макар пандемията усещаха и актьорите . Силвия Лулчева часове преди да излезе на сцената на Сатиричния спектакъл за премиерата на спектакъла " Искам вашия мъж ":
" Искам хората да стигнат до една остаряла житейска мъдрост - че във всяка сериозна обстановка, могат да се намерят и позитивни неща ".
Актьорът Калин Сърменов, който сега е шеф на Сатирата, до момента в който влизаше в ролята на режисьор на постановката " Кой-кого ", описа, че е разкрил пиесата таман по време на пандемията и че е избрал да сложи текста, тъй като е женен към този момент 25 години . Той не се оплака от липса на доходи за театъра.
Не липсваха и по-мащабни постановки. На огромната си сцена Народният спектакъл предложения Мариус Куркински да режисира " Двубой " и по този начин най-старата ни натрупа означи 100 години от рождението на Иван Вазов . Но самия Куркински призна, че даже в подготовките Covid рецесията е наложила нови правила.
И все пак, по-скоро изключение на режисура, репетирана за огромна сцена и сложена отново там, Народният спектакъл, както и доста, заложиха на не малко моноспектакли . Като да вземем за пример " Плач на ангел " от Стефан Цанев, изиграна от Христо Мутафчиев.
И детската аудитория не беше забравена . След серията от хитови мюзикъли в Софийската опера като Mamma Mia!, " Клетниците " и " Шрек ", през май пристигна ред на " Баща ми бояджията ". На сцената в опит за привличане на днешните деца, а и на порасналите, които са към този момент родители, Софийската опера сложи " Баща ми бояджията " под формата на мюзикъл със специфичното присъединяване на Славчо Пеев и с Калин Врачански. А в опит за привличане на още аудитория, Операта приготвя към този момент афиша за летните се подиуми навън .
Репортаж на Светослава Кузманова можете да чуете в звуковия файл.
Въпреки че и до момента театралните зали могат да одобряват аудитория единствено на половина от потенциала си, билети рядко остават непродадени . Самите актьори към момента мъчно работят, само че Covid рецесията единствено ги стимулира да са по-гъвкави , а публиката в салоните да е още по-чакана.
Сценичните изкуства бързо откриха метод, оказаха се гъвкави и пригодиха афишите си към новата действителност – заложиха на повече моноспектакли, а камерните качиха на огромните си подиуми.
Преди раздаването на театралните награди ИКАР преди две седмици от Съюза на артистите преброиха 90 министър председатели по родните подиуми , случили се в последната сложна година. От друга страна, въпреки през така наречен " втори локдаун " през есента и зимата театрите да останаха отворени, представления непрестанно падаха от афишите поради болести на актьорите . Случва се и в този момент, когато към този момент се позволява 50 на 100 претовареност на местата. А когато в средата на март, през така наречен " трети локдаун " се наложи и театрите да затворят, за не дребна част от актьорите това подейства демотивиращо. Признаха го Тео Елмазов и Валентин Ганев, които се готвеха за премиерата на " Тиха нощ " в Сатиричния спектакъл:
" Тъкмо си се нахъсал, една седмица те дели от премиерата... Колкото повече затварят хората, толкоз повече на тях им се желае да излязат ".
Жаждата на публиката да гледа спектакъл макар пандемията усещаха и актьорите . Силвия Лулчева часове преди да излезе на сцената на Сатиричния спектакъл за премиерата на спектакъла " Искам вашия мъж ":
" Искам хората да стигнат до една остаряла житейска мъдрост - че във всяка сериозна обстановка, могат да се намерят и позитивни неща ".
Актьорът Калин Сърменов, който сега е шеф на Сатирата, до момента в който влизаше в ролята на режисьор на постановката " Кой-кого ", описа, че е разкрил пиесата таман по време на пандемията и че е избрал да сложи текста, тъй като е женен към този момент 25 години . Той не се оплака от липса на доходи за театъра.
Не липсваха и по-мащабни постановки. На огромната си сцена Народният спектакъл предложения Мариус Куркински да режисира " Двубой " и по този начин най-старата ни натрупа означи 100 години от рождението на Иван Вазов . Но самия Куркински призна, че даже в подготовките Covid рецесията е наложила нови правила.
И все пак, по-скоро изключение на режисура, репетирана за огромна сцена и сложена отново там, Народният спектакъл, както и доста, заложиха на не малко моноспектакли . Като да вземем за пример " Плач на ангел " от Стефан Цанев, изиграна от Христо Мутафчиев.
И детската аудитория не беше забравена . След серията от хитови мюзикъли в Софийската опера като Mamma Mia!, " Клетниците " и " Шрек ", през май пристигна ред на " Баща ми бояджията ". На сцената в опит за привличане на днешните деца, а и на порасналите, които са към този момент родители, Софийската опера сложи " Баща ми бояджията " под формата на мюзикъл със специфичното присъединяване на Славчо Пеев и с Калин Врачански. А в опит за привличане на още аудитория, Операта приготвя към този момент афиша за летните се подиуми навън .
Репортаж на Светослава Кузманова можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ