Храна на вятъра, или как да намалим разхищението по празниците
" Изяж го това, с цел да не го изхвърля " е фраза, известна по празниците, съвсем колкото Весела Коледа. Да употребяваме обаче телата си вместо кошче може да не е най-мъдрото решение за понижаване на отпадъците от трапезата. Празниците са съпроводени с толкоз разхищаване на разнообразни равнища, че е мъчно човек да избегне купищата непотребни храни, дарове, които не знае какво да прави, опаковки, които не се събират в кофата, украси, които след това изхвърля и, несъмнено, неизменимото коледно преяждане. Можем ли обаче точно в годишния пик на консуматорството и разточителното извършване на покупки да понижим остатъците, които се озовават в кофата за отпадък или върху телата ни? Може ли тъкмо Коледа да се трансформира в положителния модел, който да стартираме да следваме и в останалите дни от живота си, с цел да пазарим и изхвърляме по-отговорно?
Изхвърлянето на храна не е проблем единствено на Коледа, Нова година и Великден, а на човечеството като цяло. Оказва се, че в международен мащаб към една трета от всичката храна, която се създава, се изхвърля и похабява . Става въпрос за 1.3 милиарда тона храна годишно. Според оценки на Организацията по издръжка и земеделие това количество е задоволително, с цел да се изхранят повече от един милиард души. В същото време седемдесет % от изхвърлената ресторантска храна в Съединените щати е платена, само че не е употребявана, съгласно ReFED. Отново за Съединени американски щати, данни на The Washington Post демонстрират, че 37% от питателните боклуци идват от семействата, което значи, че сме изцяло във властта си да ги ограничим.
Проблемът е сериозен заради ред аргументи. Най-тривиалната е, че просто не е рационално да харчиш ненужно. Погледнато по-мащабно, този проблем може да се трансформира и в решение, тъй като колкото по-малко се разхищава, толкоз по-лесно ще бъде да се посрещнат питателните потребности на човечеството в идващите десетилетия. Друг значим аспект е обвързван с общото замърсяване и изменението на климата. Всичката храна, която изхвърляме, е била създавана и превозена и в случай че просто я похабим, това е излишно замърсяване, което сме могли да избегнем. Неправителствената организация Project Drawdown класира намаляването на питателните боклуци като третата най-важна стъпка от 80 препоръчани решения за справяне с измененията в климата. Ако питателните боклуци бяха страна, тя щеше да е третият по величина източник на парникови газове . Все мотиви да се замислим, до момента в който планираме празничната вечеря, пазарим, готвим или се чудим дали да изядем онази изостанала сармичка в чинията.
Пазаруването
Според един от хората, даващи най-ярък образец в намаляването на отпадъците от храна - Блажка Димитрова - създателка на " Благичка - Zero Waste " - първият ресторант с нулев боклук в България, с дребни стъпки можем да реализираме в действителност огромни промени и да понижим разхищението, замърсяването, отпадъците, а в някои случаи даже килограмите си. Едно от най-важните неща за за тази цел е планирането. Изготвянето на на ден и седмично меню и извършването на покупки по лист по отношение на него, а не импулсивно и водено от промоциите, може да ни спести разхищението на храна, средства и даже време. " Ако сте забелязали, че сте домакинство, което изхвърля храна, можете да започнете да пазарувате и готвите с 30 % по-малко като количество.
Реклама
Така ще можете да дадете своя принос и за компенсирането на тези трийсет % от храната, която се изхвърля в международен мащаб ", дава концепция Блажка. Друг неин съвет е да не пазарим гладни , тъй като рискуваме да напълним хладилника си с непотребни артикули. Пазарувайки, ние имаме власт да понижим отпадъците освен от семейството си, само че и тези на супермаркета. Една от забавните хрумвания, които дава Блажка, е, да купуваме " самотни " банани .
" Преди години попаднах на статистика, която показваше, че 80 % от всички банани, които се изхвърлят в магазините, са " самотни ", т.е. не са на чепка. В България обичаме банани, изключително по празниците, и когато пазарим, можем да избираме " самотните " от тях, с цел да понижим изхвърлянето ", коментира Блажка, която е създател на книгата " Живот с нулев боклук в България ".
Блажка Димитрова, създателката на " Благичка " – първият ресторант с нулев боклук в България
На равнище обмисляне един от най-важните заключения, до които е стигнала Блажка, е, че е извънредно потребно всяко домакинство да следи разноските си: " Преди години започнах да проследявам какъв брой харчи фамилията ни. Резултатите за мен бяха в действителност забавни. Установихме, че към 45-50% от сумарния ни бюджет е отивал единствено за храна. Даваш половината си пари за храна, а нямаш чувството, че ядеш от заран до вечер. За мен беше огромен потрес. " Разходите могат да се наблюдават с елементарна екселска таблица, само че и с някое от многото мобилни приложения, които са бързи и лесни за прилагане.
Когато пазарим, само че и когато храната към този момент е стигнала дома ни, е добре да имаме поради още нещо, обвързвано с етикетите - че има разлика сред " най-хубав до " и " използвай преди " . " Ако примерно на една кофичка с кисело мляко написа " най-хубав до 23.12.2022 ", това значи, че в дните след въпросната дата към момента можем да изядем продукта и той няма да бъде рисков за нашето здраве, само че би трябвало да го проверим на усет. Ако обаче написа " използвай преди 23.12.2022 ", това значи, че това е последният ден, в който можем да изядем продукта, без да е рисков за нас ", разяснява Блажка.
Реклама В кухнята
Изхвърлянето на храна е относително нов проблем в човешката история. Векове наред хората са употребявам всичко, което са могли, и остатъците са били същинска необичайност. Именно тук е и едно от разковничетата - отношението ни към храната и методът, по който я използваме. " Получавайки примерно един картоф, за нас това е хранителен запас в неговата целокупност, който ние използваме. От обелките може да се направи чипс да вземем за пример. От обелките на банана пък вършим едно изумително вкусно нещо, което назоваваме веган дърпано свинско. От стръкчетата на магданоза вършим песто. От кората на динята вършим сладолед. Примерите са доста, само че главното обръщение е, че можем да се опитваме да използваме максимума от всеки хранителен артикул ", прибавя безусловно от кухнята на своя ресторант Блажка. Всичко това икономисва освен средства и боклук, само че и развива философия на почитание - към земята, към фермерите, към животните, даже към нас самите и връзката ни с това, което консумираме.
Излишъците
Когато храната към този момент е стигнала трапезата ни, само че остатъците са налице, опциите за понижаване на отпадъците и разхищението внезапно понижават. Тогава обаче на помощ идват въображението и хладилникът. Ако сме сготвили доста храна и осъзнаваме, че няма да се оправим с нея, можем да замразяваме. Приложимо е за супи, готвени ястия, съвсем за всичко . " Моят съвет е да се замразява в цялостни до 2/3 буркани във фризера, с цел да се избегне пръсване. Може да се консервира и доста гореща храна още веднъж в буркан, който обаче е цялостен догоре и се получава вакуум. Такава храна може да се съхранява до две седмици, като решението е най-удобно за супи ", дава хрумвания Блажка, която е и един от създателите на съдружие " Нулев боклук - България ". Сред храните и продуктите, които можем да съхраняваме във фризер и ледник, са хлябът, само че и неща като брашно, ориз, захар, с цел да удължим периода им на валидност и да понижим риска да бъдат унищожени от молци.
Друг съвет на Блажка е да вкараме в деяние кулинарното си въображение: " Можем да приготвим тип запеканка от нещата, които ни останат от празничната вечеря. Допада ми италианският жанр в това отношение - взимаш каквото е налично, слагаш кори за лазаня или различен тип паста и печеш. Така постоянно се измислят нови ястия или пък просто можеш да се заровиш в интернет за хрумвания. По време на Коледа и Нова година се употребява и надлежно остава повече месо, което елементарно може да влезе в приложимост - за сандвич да вземем за пример, който да си вземем за работа или да приготвим на детето за учебно заведение. "
Огромен % от бананите, които се бракуват в магазините, са " самотни ", т.е. не са на чепка. Ако изберем да купим такива единични банани, ще помогнем за понижаване на разхищението Източник: Shutterstock
Ако от празничната или друга софра ни остане прясна и вкусна храна, която обаче знаем, че няма да използваме на идващия ден, можем да създадем и нещо друго потребно с нея. Вариант е да намерим в постройката или в квартала, в който живеем, семейство или човек в потребност и да предложим от своята храна . Тази концепция обаче е използвана единствено за семействата, тъй като законът лимитира фирмите да го вършат.
Изхвърлянето на храна не е проблем единствено на Коледа, Нова година и Великден, а на човечеството като цяло. Оказва се, че в международен мащаб към една трета от всичката храна, която се създава, се изхвърля и похабява . Става въпрос за 1.3 милиарда тона храна годишно. Според оценки на Организацията по издръжка и земеделие това количество е задоволително, с цел да се изхранят повече от един милиард души. В същото време седемдесет % от изхвърлената ресторантска храна в Съединените щати е платена, само че не е употребявана, съгласно ReFED. Отново за Съединени американски щати, данни на The Washington Post демонстрират, че 37% от питателните боклуци идват от семействата, което значи, че сме изцяло във властта си да ги ограничим.
Проблемът е сериозен заради ред аргументи. Най-тривиалната е, че просто не е рационално да харчиш ненужно. Погледнато по-мащабно, този проблем може да се трансформира и в решение, тъй като колкото по-малко се разхищава, толкоз по-лесно ще бъде да се посрещнат питателните потребности на човечеството в идващите десетилетия. Друг значим аспект е обвързван с общото замърсяване и изменението на климата. Всичката храна, която изхвърляме, е била създавана и превозена и в случай че просто я похабим, това е излишно замърсяване, което сме могли да избегнем. Неправителствената организация Project Drawdown класира намаляването на питателните боклуци като третата най-важна стъпка от 80 препоръчани решения за справяне с измененията в климата. Ако питателните боклуци бяха страна, тя щеше да е третият по величина източник на парникови газове . Все мотиви да се замислим, до момента в който планираме празничната вечеря, пазарим, готвим или се чудим дали да изядем онази изостанала сармичка в чинията.
Пазаруването
Според един от хората, даващи най-ярък образец в намаляването на отпадъците от храна - Блажка Димитрова - създателка на " Благичка - Zero Waste " - първият ресторант с нулев боклук в България, с дребни стъпки можем да реализираме в действителност огромни промени и да понижим разхищението, замърсяването, отпадъците, а в някои случаи даже килограмите си. Едно от най-важните неща за за тази цел е планирането. Изготвянето на на ден и седмично меню и извършването на покупки по лист по отношение на него, а не импулсивно и водено от промоциите, може да ни спести разхищението на храна, средства и даже време. " Ако сте забелязали, че сте домакинство, което изхвърля храна, можете да започнете да пазарувате и готвите с 30 % по-малко като количество.
Реклама
Така ще можете да дадете своя принос и за компенсирането на тези трийсет % от храната, която се изхвърля в международен мащаб ", дава концепция Блажка. Друг неин съвет е да не пазарим гладни , тъй като рискуваме да напълним хладилника си с непотребни артикули. Пазарувайки, ние имаме власт да понижим отпадъците освен от семейството си, само че и тези на супермаркета. Една от забавните хрумвания, които дава Блажка, е, да купуваме " самотни " банани .
" Преди години попаднах на статистика, която показваше, че 80 % от всички банани, които се изхвърлят в магазините, са " самотни ", т.е. не са на чепка. В България обичаме банани, изключително по празниците, и когато пазарим, можем да избираме " самотните " от тях, с цел да понижим изхвърлянето ", коментира Блажка, която е създател на книгата " Живот с нулев боклук в България ".
Блажка Димитрова, създателката на " Благичка " – първият ресторант с нулев боклук в България
На равнище обмисляне един от най-важните заключения, до които е стигнала Блажка, е, че е извънредно потребно всяко домакинство да следи разноските си: " Преди години започнах да проследявам какъв брой харчи фамилията ни. Резултатите за мен бяха в действителност забавни. Установихме, че към 45-50% от сумарния ни бюджет е отивал единствено за храна. Даваш половината си пари за храна, а нямаш чувството, че ядеш от заран до вечер. За мен беше огромен потрес. " Разходите могат да се наблюдават с елементарна екселска таблица, само че и с някое от многото мобилни приложения, които са бързи и лесни за прилагане.
Когато пазарим, само че и когато храната към този момент е стигнала дома ни, е добре да имаме поради още нещо, обвързвано с етикетите - че има разлика сред " най-хубав до " и " използвай преди " . " Ако примерно на една кофичка с кисело мляко написа " най-хубав до 23.12.2022 ", това значи, че в дните след въпросната дата към момента можем да изядем продукта и той няма да бъде рисков за нашето здраве, само че би трябвало да го проверим на усет. Ако обаче написа " използвай преди 23.12.2022 ", това значи, че това е последният ден, в който можем да изядем продукта, без да е рисков за нас ", разяснява Блажка.
Реклама В кухнята
Изхвърлянето на храна е относително нов проблем в човешката история. Векове наред хората са употребявам всичко, което са могли, и остатъците са били същинска необичайност. Именно тук е и едно от разковничетата - отношението ни към храната и методът, по който я използваме. " Получавайки примерно един картоф, за нас това е хранителен запас в неговата целокупност, който ние използваме. От обелките може да се направи чипс да вземем за пример. От обелките на банана пък вършим едно изумително вкусно нещо, което назоваваме веган дърпано свинско. От стръкчетата на магданоза вършим песто. От кората на динята вършим сладолед. Примерите са доста, само че главното обръщение е, че можем да се опитваме да използваме максимума от всеки хранителен артикул ", прибавя безусловно от кухнята на своя ресторант Блажка. Всичко това икономисва освен средства и боклук, само че и развива философия на почитание - към земята, към фермерите, към животните, даже към нас самите и връзката ни с това, което консумираме.
Излишъците
Когато храната към този момент е стигнала трапезата ни, само че остатъците са налице, опциите за понижаване на отпадъците и разхищението внезапно понижават. Тогава обаче на помощ идват въображението и хладилникът. Ако сме сготвили доста храна и осъзнаваме, че няма да се оправим с нея, можем да замразяваме. Приложимо е за супи, готвени ястия, съвсем за всичко . " Моят съвет е да се замразява в цялостни до 2/3 буркани във фризера, с цел да се избегне пръсване. Може да се консервира и доста гореща храна още веднъж в буркан, който обаче е цялостен догоре и се получава вакуум. Такава храна може да се съхранява до две седмици, като решението е най-удобно за супи ", дава хрумвания Блажка, която е и един от създателите на съдружие " Нулев боклук - България ". Сред храните и продуктите, които можем да съхраняваме във фризер и ледник, са хлябът, само че и неща като брашно, ориз, захар, с цел да удължим периода им на валидност и да понижим риска да бъдат унищожени от молци.
Друг съвет на Блажка е да вкараме в деяние кулинарното си въображение: " Можем да приготвим тип запеканка от нещата, които ни останат от празничната вечеря. Допада ми италианският жанр в това отношение - взимаш каквото е налично, слагаш кори за лазаня или различен тип паста и печеш. Така постоянно се измислят нови ястия или пък просто можеш да се заровиш в интернет за хрумвания. По време на Коледа и Нова година се употребява и надлежно остава повече месо, което елементарно може да влезе в приложимост - за сандвич да вземем за пример, който да си вземем за работа или да приготвим на детето за учебно заведение. "
Огромен % от бананите, които се бракуват в магазините, са " самотни ", т.е. не са на чепка. Ако изберем да купим такива единични банани, ще помогнем за понижаване на разхищението Източник: Shutterstock
Ако от празничната или друга софра ни остане прясна и вкусна храна, която обаче знаем, че няма да използваме на идващия ден, можем да създадем и нещо друго потребно с нея. Вариант е да намерим в постройката или в квартала, в който живеем, семейство или човек в потребност и да предложим от своята храна . Тази концепция обаче е използвана единствено за семействата, тъй като законът лимитира фирмите да го вършат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ