“Извинявайте, че не ви намерихме“ е дългият и малко нескопосан

“Извинявайте, че не ви намерихме “ е дългият и малко неблаговиден превод на истинското заглавие Sorry We Missed You,  взето от бележката, която доставчикът залепя на вратата, ако не откри получатела да му съобщи мечтаната пратка. Зад него стои последният филм на 84-годишния деец на английското обществено кино Кен Лоуч. Миналата година, въпреки и с гипсирана ръка, режисьорът го показа в Кан, където за 15-и път – исторически връх – той бе в надпреварата за „ Златна палма “; обявявайки, че това ще е последното негово присъединяване на най-престижния европейски фестивал. Кан тази година нямаше и евентуално Лоуч ще сбъдне обещаното. Друг факт е, че с изключение на най-радикалния левичар в англосаксонската кинематография той е също и рекордьор по извоювани от този фестивал награди – два пъти „ Златна палма “, три пъти Голямата премия на журито и три пъти – тази на ФИПРЕССИ. Може би тъй като селекционерите на Лазурния бряг винаги са ценили социално ангажираното кино.

„ Извинявайте, че не ви намерихме “ попадна на наш екран като част от отсрочения поради пандемията през март и полусъстоял се през лятото „ София филм фест “ - с една физическа прожекция и в допълнение онлайн наличие на online.siff.bg, където може да се гледа и в този момент. В него Лоуч не изневерява на непокътнатите си марки – обществената проблематика и класическия реализъм; все по този начин насочва камерата си към незнайни или даже непрофесионални артисти, доста от които приказват с районни акценти и не се свенят да употребяват ненормативна лексика.

Ако сте гледали (и харесали) “Аз, Даниел Блейк “, „ Вятърът в ечемичените ниви “, „ Ангелският дял “, „ Моето име е Джо “, „ Сладките 16 “ или някой различен от филмите на Лоуч, и този няма да ви остави апатичен. Напълно убеден в повествованието и изразните си средства, артистът на британския пролетариат разгръща следващата история за социална несправедливост благодарение на своя постоянен сценарист Пол Лавърти. 

Рики е любящ брачен партньор и татко на две деца, само че подхвърлян от живота, без непрекъсната работа. В началото той стартира работа като „ самонает “ пощальон в логистиката; с течение на времето разбираме, че компанията за колета го държи надали не като пленник – в случай че се разболее или си вземе почивен ден, той би трябвало да заплати на някой различен да извърши поръчките му. 

Пълната липса на обществена отбрана в неговата уязвима позиция на фрийлансър води до крайности и заплашва да унищожи фамилията му. Големият наследник, младеж, се бунтува и е на път да бъде изключен от учебно заведение, а дребната дъщеричка, която постоянно остава сама до късно през нощта – тъй като и майката работи неуморно, грижейки се за заболели и възрастни хора,  сънува непрекъснати кошмари. Лоуч показва по пагубен и затрогващ начин пътя, по който този нов тип безсърдечен капитализъм (в който служащите нямат на своя страна даже синдикати, взаимна солидарност и отбраната на трудовото право) слага Рики в невъзможност и унищожава самоуважението и прочувствените му връзки с околните.

„ Извинявайте, че не ви намерихме “ е неизбежно дидактичен и прочувствен, само че Кен Лоуч споделя тази трагична история с откровеност, комизъм и голямо състрадание към героите си. Ще го изпитате и вие.