ДПС увисна на вратовете на българските сиромаси
Извинявайте, но Движение за права и свободи взе участие ли на локалните избори? Въпросът е обоснован, тъй като тишината, която заобикаля придвижването след вота, е просто изумителна на фона на шумотевицата към останалите политически сили. Рояци от анализатори закръжиха към ГЕРБ, разчувствани за ориста на ръководещата партия - отстъпва ли, пропука ли се, запада ли. Градската десница с нейните (мижави) триумфи се окъпа в толкоз внимание, колкото не е получавала от разпадането на Реформаторския блок насам. Да не приказваме за Българска социалистическа партия, която даде изобилна храна за мнения с нормалните за левицата следизборни интриги и крамоли. Само партията на Ахмед Доган се губи от общественото внимание.
А може би наблюдаващите просто се усещат прекомерно несигурни какво се случва с Движение за права и свободи, с цел да се ангажират с освен това от незадълбочен коментар. През последните години изборните му резултати оборват обичайното разбиране, че става въпрос за партия, чийто електорат е постоянен числено, а териториално е концентриран в регионите на страната, където доминират турците и българите -мюсюлмани. Първо, броят на гласоподавателите му стабилно спада. На предварителните избори през 2014 година придвижването събра 487 134 гласа, които понижиха до 315 976 на идващия парламентарен избор през 2017 година Преди 5 години претендентите му за евродепутати получиха поддръжката на 386 725 гласоподаватели. Тази година бяха 323 510. Второ, партията отбелязва нетипични триумфи в региони, където турците и българите мюсюлмани са малко, в случай че изобщо ги има - например в Северозападна България.
На локални избори политическият триумф се мери с броя на превзетите общини
Движение за права и свободи се показа задоволително добре, с цел да може партийният водач Мустафа Карадайъ да заявява: „ Решението на нашия Централен съвет, че на тези локални избори ние ще си запазим въздействието в локалната власт и там, където можем, ще увеличим наличието си, към този момент е реалност. Присъствието на Движение за права и свободи в локалната власт изрично е увеличено. Нещо повече - географията е разширена. “ По думите му придвижването си е върнало Джебел, Гърмен и Исперих, за първи път е спечелило в Павел баня, Ветово и Маджарово, а в коалиция с други политически сили е взело властта в Девин, Гълъбово, Гурково, Димово и Белоградчик. В същото време призна: „ Загубихме община Сунгурларе, където кметът беше от Движение за права и свободи. Не успяхме да си върнем Хитрино, Никола Козлево и Дулово. Имаме още несвършена работа. “ Отчетът му може да се заключи по този начин - напреднахме, но с малко.
Повечето общини, които Карадайъ загатва, имат смесено население. Затова и прави усещане наличието на такива в отчета му, в които обичайните за придвижването гласоподаватели съвсем липсват. Като Белоградчик, където етническите турци се броят безусловно на пръстите на едната ръка, в случай че се има вяра на националната статистика. Или Димово, където такива изобщо няма. Това са образци за прословутото „ разширение на географията ”, което партийният водач с горделивост сочеше - навлизането на Движение за права и свободи в общините на Северозапада, където етническите българи са болшинство.
Подобни пробиви в района не са казус за партията на почетния ръководител Доган. На парламентарните избори през 2014 година Движение за права и свободи завоюва депутатски мандати във Видин, Враца и Монтана. На локалния избор година по-късно съумя да прокара двама свои кметове в Монтанско и общински съветници в Лом. На евроизборите през 2019 година партията беше трета политическа мощ в Северозапада, като в Монтана не й стигнаха 2%, с цел да изпревари Българска социалистическа партия и да заеме второто място. В някои общини тогава - като Димово и Грамада, Движение за права и свободи даже стана водещата групировка.
Това развиване повдига няколко въпроса.
Първо: от кое място идват гласовете за Движение за права и свободи?
Обяснението, което множеството политици и анализатори стартират, е, че придвижването търси и печели поддръжката на ромите - къде с пари, къде с напън. Това частично е правилно - за разлика от турците и българите мюсюлмани, които живеят в компактни общности в избрани региони, ромите са разпръснати из цялата страна. Това разрешава на партия като Движение за права и свободи да си обезпечи евентуални гласоподаватели в обитаеми места, където нормалният й електорат отсъства.
Ромите обаче си остават малцинство - някъде може да са 5-10 %, а другаде даже 20 % от популацията. Това е задоволително, с цел да бъдат извоювани няколко общински съветници или да бъде подпрян кандидат-кмет, нуждаещ се от гласове. Но не стига, с цел да избере придвижването кмет със лични сили. Необходими са гласовете и на етническите българи. Затова Движение за права и свободи се принуждава да се съюзява с други политически сили. Така на последните локални избори в Белоградчик придвижването потърси поддръжката на Българска социалистическа партия. А в Димово влезе в коалиция с „ Новото време ” и „ Воля ”. Накратко казано, става въпрос за познатите до болежка на всички безпринципни политически комбинации на локално равнище, които партиите разиграват свободно и безнаказано в дребните обитаеми места.
Оттук обаче следва в действителност неуместният въпрос: за какво етническите българи биха дали своят вот за Движение за права и свободи, даже и в композиция с българска партия? Едва ли е по разбиране, в това можем да бъдем сигурни. Натиск? Малко евентуално. Докато ромите живеят в стегнати общности, което разрешава по-лесно да бъдат следени и притискани от своите тартори, при българите не е по този начин. Какво остава тогава? Ами парите. Северозападът е най-бедният завършек на страната. Инвеститорите го заобикалят, градовете и селата западат, младежите го напущат.
Регионът наподобява жертван на бедност и назадничавост
Това е земя, в която 20 лв., колкото от време на време излиза един глас, са задоволително примамливи и за българи, и за роми. Да не приказваме, че в дребните обитаеми места работа и издръжка обезпечава най-често само общината. Така сиромашията става силата, която движи ръката на гласоподавателя към урната.
И финален въпрос: за какво му е притрябвало на Движение за права и свободи да влага запаси, с цел да навлезе в най-бедния район на страната, откакто регионите с висока централизация на турско население също не се отличават с необикновен разцвет? Защото демографията в „ крепостите ” на придвижването към този момент не работи в негова изгода. Основната причина е в трудовата миграция - българските турци, изключително по-младите, отпътуват за чужбина в търсене на работа, постоянно с еднопосочен билет. Това към този момент не се отразява фрапантно на превъзходството на Движение за права и свободи в Кърджалийско - движението още веднъж завоюва отраз регионалния център, както и цялостно болшинство в общинските препоръки в региона. Но прави все по-трудна съпротивата против нападателни обединения като ГЕРБ, която отбелязва по-добри резултати с всеки идващ избор. Като образец може да се уточни родопското село Ябланово, познато поради протестите на жителите му против така наречен Възродителен развой. На изборите кандидат-кметът на партия ГЕРБ, ръководена от някогашния участник във „ възраждането ” Бойко Борисов, беше надвит с разлика от едвам 42 гласа от кандидата на Движение за права и свободи.
Ето за какво партията на Доган се нуждае от „ разширение на географията ”. Социално-икономическата динамичност в страната принуждава придвижването да не се обляга толкоз на своите „ бастиони ” (още повече, че постоянно й се изплъзват - като Дулово и Сунгурларе), а да търси нови пространства, в които да откри своето въздействие. Най-лесно това може да стане в западащите региони на България (като Северозапада), където популацията, уловено в клопката на локалното деребейство, мизерията и неналичието на вероятности, се оплита по-лесно в паяжините на корпоративния избор. Това визира обаче и огромните градове, които също имат своите острови на беднотия (впрочем гласовете за претендентите на Движение за права и свободи за общински съветници в София през 2015 година бяха 4006, а през 2019 година се усилиха на 5115).
Макар че дава известни резултати, този избирателен опит не дава гаранции за дълготраен триумф. Трите депутатски мандата, които Движение за права и свободи завоюва в Северозапада през 2014 година, бяха изгубени на идващите парламентарни избори 3 години по-късно, когато партията към този момент отсъстваше от централната власт. Специално ромският избор е прекомерно непредсказуем - за него се съревновават всички политически партии без изключение. Ловуването на гласоподаватели в бедните региони на страната ще става по-трудно, а не по-лесно, тъй като апетитите за техните гласове занапред ще порастват. Движение за права и свободи ще се сблъсква със съществени съперници, които ще се надпреварват какво повече да обещаят на гласоподавателите.
„ В смесените региони борбата сред ГЕРБ и Движение за права и свободи е голяма, тъй като се надпреварваме кой ще направи повече за хората ”, обясняваше Бойко Борисов наскоро. Е, откакто в бастионите на Движение за права и свободи е по този начин, да забележим по какъв начин ще се съревновава придвижването в останалата част от страната с партии като „ Воля ”, чийто водач Веселин Марешки съблазнява хората с на ниска цена бензин и медикаменти. За да не изпадне от надпреварата, партията на Доган неизбежно ще би трябвало да се плъзне по популистката крива, която другояче на думи толкоз надълбоко презира. Иначе „ разширената география ” ще се окаже лимит, който повече няма да бъде надхвърлен.
А може би наблюдаващите просто се усещат прекомерно несигурни какво се случва с Движение за права и свободи, с цел да се ангажират с освен това от незадълбочен коментар. През последните години изборните му резултати оборват обичайното разбиране, че става въпрос за партия, чийто електорат е постоянен числено, а териториално е концентриран в регионите на страната, където доминират турците и българите -мюсюлмани. Първо, броят на гласоподавателите му стабилно спада. На предварителните избори през 2014 година придвижването събра 487 134 гласа, които понижиха до 315 976 на идващия парламентарен избор през 2017 година Преди 5 години претендентите му за евродепутати получиха поддръжката на 386 725 гласоподаватели. Тази година бяха 323 510. Второ, партията отбелязва нетипични триумфи в региони, където турците и българите мюсюлмани са малко, в случай че изобщо ги има - например в Северозападна България.
На локални избори политическият триумф се мери с броя на превзетите общини
Движение за права и свободи се показа задоволително добре, с цел да може партийният водач Мустафа Карадайъ да заявява: „ Решението на нашия Централен съвет, че на тези локални избори ние ще си запазим въздействието в локалната власт и там, където можем, ще увеличим наличието си, към този момент е реалност. Присъствието на Движение за права и свободи в локалната власт изрично е увеличено. Нещо повече - географията е разширена. “ По думите му придвижването си е върнало Джебел, Гърмен и Исперих, за първи път е спечелило в Павел баня, Ветово и Маджарово, а в коалиция с други политически сили е взело властта в Девин, Гълъбово, Гурково, Димово и Белоградчик. В същото време призна: „ Загубихме община Сунгурларе, където кметът беше от Движение за права и свободи. Не успяхме да си върнем Хитрино, Никола Козлево и Дулово. Имаме още несвършена работа. “ Отчетът му може да се заключи по този начин - напреднахме, но с малко.
Повечето общини, които Карадайъ загатва, имат смесено население. Затова и прави усещане наличието на такива в отчета му, в които обичайните за придвижването гласоподаватели съвсем липсват. Като Белоградчик, където етническите турци се броят безусловно на пръстите на едната ръка, в случай че се има вяра на националната статистика. Или Димово, където такива изобщо няма. Това са образци за прословутото „ разширение на географията ”, което партийният водач с горделивост сочеше - навлизането на Движение за права и свободи в общините на Северозапада, където етническите българи са болшинство.
Подобни пробиви в района не са казус за партията на почетния ръководител Доган. На парламентарните избори през 2014 година Движение за права и свободи завоюва депутатски мандати във Видин, Враца и Монтана. На локалния избор година по-късно съумя да прокара двама свои кметове в Монтанско и общински съветници в Лом. На евроизборите през 2019 година партията беше трета политическа мощ в Северозапада, като в Монтана не й стигнаха 2%, с цел да изпревари Българска социалистическа партия и да заеме второто място. В някои общини тогава - като Димово и Грамада, Движение за права и свободи даже стана водещата групировка.
Това развиване повдига няколко въпроса.
Първо: от кое място идват гласовете за Движение за права и свободи?
Обяснението, което множеството политици и анализатори стартират, е, че придвижването търси и печели поддръжката на ромите - къде с пари, къде с напън. Това частично е правилно - за разлика от турците и българите мюсюлмани, които живеят в компактни общности в избрани региони, ромите са разпръснати из цялата страна. Това разрешава на партия като Движение за права и свободи да си обезпечи евентуални гласоподаватели в обитаеми места, където нормалният й електорат отсъства.
Ромите обаче си остават малцинство - някъде може да са 5-10 %, а другаде даже 20 % от популацията. Това е задоволително, с цел да бъдат извоювани няколко общински съветници или да бъде подпрян кандидат-кмет, нуждаещ се от гласове. Но не стига, с цел да избере придвижването кмет със лични сили. Необходими са гласовете и на етническите българи. Затова Движение за права и свободи се принуждава да се съюзява с други политически сили. Така на последните локални избори в Белоградчик придвижването потърси поддръжката на Българска социалистическа партия. А в Димово влезе в коалиция с „ Новото време ” и „ Воля ”. Накратко казано, става въпрос за познатите до болежка на всички безпринципни политически комбинации на локално равнище, които партиите разиграват свободно и безнаказано в дребните обитаеми места.
Оттук обаче следва в действителност неуместният въпрос: за какво етническите българи биха дали своят вот за Движение за права и свободи, даже и в композиция с българска партия? Едва ли е по разбиране, в това можем да бъдем сигурни. Натиск? Малко евентуално. Докато ромите живеят в стегнати общности, което разрешава по-лесно да бъдат следени и притискани от своите тартори, при българите не е по този начин. Какво остава тогава? Ами парите. Северозападът е най-бедният завършек на страната. Инвеститорите го заобикалят, градовете и селата западат, младежите го напущат.
Регионът наподобява жертван на бедност и назадничавост
Това е земя, в която 20 лв., колкото от време на време излиза един глас, са задоволително примамливи и за българи, и за роми. Да не приказваме, че в дребните обитаеми места работа и издръжка обезпечава най-често само общината. Така сиромашията става силата, която движи ръката на гласоподавателя към урната.
И финален въпрос: за какво му е притрябвало на Движение за права и свободи да влага запаси, с цел да навлезе в най-бедния район на страната, откакто регионите с висока централизация на турско население също не се отличават с необикновен разцвет? Защото демографията в „ крепостите ” на придвижването към този момент не работи в негова изгода. Основната причина е в трудовата миграция - българските турци, изключително по-младите, отпътуват за чужбина в търсене на работа, постоянно с еднопосочен билет. Това към този момент не се отразява фрапантно на превъзходството на Движение за права и свободи в Кърджалийско - движението още веднъж завоюва отраз регионалния център, както и цялостно болшинство в общинските препоръки в региона. Но прави все по-трудна съпротивата против нападателни обединения като ГЕРБ, която отбелязва по-добри резултати с всеки идващ избор. Като образец може да се уточни родопското село Ябланово, познато поради протестите на жителите му против така наречен Възродителен развой. На изборите кандидат-кметът на партия ГЕРБ, ръководена от някогашния участник във „ възраждането ” Бойко Борисов, беше надвит с разлика от едвам 42 гласа от кандидата на Движение за права и свободи.
Ето за какво партията на Доган се нуждае от „ разширение на географията ”. Социално-икономическата динамичност в страната принуждава придвижването да не се обляга толкоз на своите „ бастиони ” (още повече, че постоянно й се изплъзват - като Дулово и Сунгурларе), а да търси нови пространства, в които да откри своето въздействие. Най-лесно това може да стане в западащите региони на България (като Северозапада), където популацията, уловено в клопката на локалното деребейство, мизерията и неналичието на вероятности, се оплита по-лесно в паяжините на корпоративния избор. Това визира обаче и огромните градове, които също имат своите острови на беднотия (впрочем гласовете за претендентите на Движение за права и свободи за общински съветници в София през 2015 година бяха 4006, а през 2019 година се усилиха на 5115).
Макар че дава известни резултати, този избирателен опит не дава гаранции за дълготраен триумф. Трите депутатски мандата, които Движение за права и свободи завоюва в Северозапада през 2014 година, бяха изгубени на идващите парламентарни избори 3 години по-късно, когато партията към този момент отсъстваше от централната власт. Специално ромският избор е прекомерно непредсказуем - за него се съревновават всички политически партии без изключение. Ловуването на гласоподаватели в бедните региони на страната ще става по-трудно, а не по-лесно, тъй като апетитите за техните гласове занапред ще порастват. Движение за права и свободи ще се сблъсква със съществени съперници, които ще се надпреварват какво повече да обещаят на гласоподавателите.
„ В смесените региони борбата сред ГЕРБ и Движение за права и свободи е голяма, тъй като се надпреварваме кой ще направи повече за хората ”, обясняваше Бойко Борисов наскоро. Е, откакто в бастионите на Движение за права и свободи е по този начин, да забележим по какъв начин ще се съревновава придвижването в останалата част от страната с партии като „ Воля ”, чийто водач Веселин Марешки съблазнява хората с на ниска цена бензин и медикаменти. За да не изпадне от надпреварата, партията на Доган неизбежно ще би трябвало да се плъзне по популистката крива, която другояче на думи толкоз надълбоко презира. Иначе „ разширената география ” ще се окаже лимит, който повече няма да бъде надхвърлен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ