Известно е, че като няма изход, винаги ни пробутват избори.

Известно е, че като няма излаз, постоянно ни пробутват избори. Но живеейки на правилото „ дреме ми “, сме на това състояние. Не че в случай че в действителност ни дреме, ще променим дереджето – страната си има свои лостове, а нас ни употребяват за опорна точка.

Бяхме ли срещу дивотиите на Пламен Георгиев? Бяхме. И ни използваха за опорна точка – държавният лост (и по-точно Бойко Борисов, дето като Тефал мисли за всичко!) го реалокира чак у Валенсия. Друг е въпросът, че по времето на Тодор Живков щяха да го пратят консул в Белене, което нямаше да е демократично.

Та в този момент идат кметски избори. И настават дни за размисъл.

В петък е ясно защо се размишлява. Петък е пазарен ден. Нека си разправят колкото желаят, че пазаруването и продаването на гласове е закононарушение.

Няма такова нещо. За закононарушение се лежи в панделата. А тук най-вече вероятно да глобят някого.

А се глобява за нарушаване. И който си е надделял на разходвам, може да прави колкото си желае нарушавания.

В събота обаче размисълът става по-дълбок. Точно тогава по стичане на събитията се оказва Димитровден.

На този ден по традиция се разплащат с ратаите и им дават по един кат облекла.

Ратаите – това сме ние и знаем кой какво дава. Някъде даже не дават по мижавите 50 лв. за глас, а по 300. Защото такива били законите на пазарната стопанска система.

Ама като размислим, за 300 лв. чиляк може да си купи костюм, па да му останат и за долни дрехи, че да не носи сетне костюма на голо.

В дните пред вота обаче крепко се размишлява. Агитират ни отвред. Но всички бледнеят пред Бойко Борисов.

Където има нещо за разкриване, той е там. Досега май единствено не е разкрил нова химическа тоалетна, само че всичко по реда си – въпреки всичко на дневен ред са световните открития.

Малеее, че ние въобще не сме подозирали какъв брой сме добре. А това е, тъй като имаме пътища и до Истанбул, и до Белград в името на вложенията.

Друг е въпросът, че в случай че съпоставим пътищата у нас с пътищата в техните страни, сравнението няма да е в наша изгода. Но то пък е с помощта на това, че Бойко Борисов не е правил и техните пътища. Иначе кой знае в коя дупка щяха да го наврат.

Но вманиачен отмалялост няма. Благодарение на вложенията младите се завръщали у нас – по този начин рече. Абе, завръщат се берачите на мушмули, щото сезонът е минал и чакат идващия.

Ако питате Бойко Борисов (но и без да го питате!), Той ще ви каже, че при неговите ръководства, макар гадните наследства от тройната коалиция и от Орешарски, благополучието в страната е налице.

А и самият Той е най-ярък образец за благоденствие – дори тръпнем, като се появява по малките екрани, или джипира из фейса, да не получи дамла от благополучието си.

Но най-дълбокият размисъл ще е в деня на вота. И там въпросът е дали София ще помъдрее, тъй като се нагледахме на мутренския ѝ напредък, а също и на „ нестареенето “ на съборетините ѝ.

Ердоган получи пестник на кметските избори в Истанбул, колкото и да се опитваше да не ги признае.

И Орбан получи пестник на кметските избори в Будапеща за максимален смут на някогашния парламентарен арбитър и настоящ народен представител Георги Марков.

Ще получи ли пестник и Бойко Борисов на изборите в София? А като добър меверейски християнин ще подложи ли и другата си буза за парламентарните избори?

Размишлявайте – в този момент ви е паднало!