Известният юрист и вицепрезидент на Варненския свободен университет Черноризец Храбър

Известният правист и вицепрезидент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър ” Яни Янев е измежду първите младежи, които при започване на 80-те години с китари и с песента на „ Юрая Хийп ” стартират да посрещат юли на брега в морската ни столица. Близо четири десетилетия по-късно, по негова концепция, тогавашните състуденти се събират още веднъж и вземат решение, че на Варна като мястото, където поражда Джулая като обществен феномен, й наподобява да има един непоказен, само че знаков монумент на свободния дух, отдаден на July Morning. Желанието им е да го проектират и повдигнат със лични средства, а варненската общност демократично, с гласоподаване, да дефинира къде да бъде подложен. Скулптурът, професор Николай Нинов, към този момент работи по макета на паметника и въпреки планът да е в начална фаза, още през идващото лято би могъл да заеме мястото си някъде край морето, извърнат към изгрева. За Джулая, за Варна и за свободата на човешкия дух с Яни Янев беседва Валерия Василева.

Един монумент July Morning, като знак на свободния дух във Варна може ли да даде на хората чувството за нещо такова? Паметник значи, че носи някаква памет, а традицията на July Morning си е жива, дори бих споделила към момента млада, 35-40 годишна е.

Разбира се. Аз се веселя, че традицията е заразна. Наскоро, откакто излезе концепцията, че 1 юли може да бъде Ден на свободния дух, Русе се кръстиха, че са град на свободния дух. Няма неприятно. Всеки може да си постави заглавия, каквито желае, стига в наличието да го има. Но ето на, традицията от Каварна, която стартира през 2004 - 2005 година да се вършат там тържествата за July Morning, сполучливо се наложи в Тутракан. Преди няколко години, незнам дали знаете, българи се проведоха и заразиха унгарците с това, като посрещнаха July Morning на езерото Балатон. От няколко години също по този начин, български музикални групи отиват на гръцките острови и там посрещат July Morning. Ето, че това става едно забавно прекарване, което всеки търси и красивите места, и мотивът.

Това ли е смисълът на този свободен дух, да го носиш на всички места със себе си?

Точно по този начин. Но, аз отново споделям, че за Варна има един по-особен смисъл. Моето изказване, че Варна е първо мястото, където това се институционализира като всеобщо честване, за разлика от всяко самостоятелно посрещане, имаше израз на един групов дух. Един групов дух, който изрзяваше възприятието на независимост и на желанието за повече независимост. Затова си мисля, че тъкмо това събитие би могло да има един знак, който да го отбелязва. По мои сметки следващата година се навършват 40 години от тази паметна дата, когато бе посрещнато утрото на 1 юли всеобщо във Варна. Затова с другари взехме решение да предложим тази опция за нашия град.

Има доста положителна сила в тази концепция. Всички експонати навън в града, които се появиха в последно време, носят този заряд. Защо да нямаме и един младеж, който гледа с едно успокоение и наслада, да вземем за пример.

Аз поздравявам тази концепция на Община Варна през последните няколко години да насища със символни склуптури, скулптури града ни. Това е доста хубаво, тъй като Варна става по-жива и по-колоритна като град. Създава истории. Тя би трябвало да бъде демонстриране освен с археологическите си забележителности, а и посредством личностите. Те са били и човешки истории, по тази причина бихме желали да предложим концепцията за един юноша, който да има и да носи този свободен дух, дали ще е някъде измежду плажа и морето или в Морската градина. Много бих се радвал да срещнем схващане за жив монумент в сърцето на Варна, който да носи посланието, че градът ни има този свободен дух и го е потвърдил в годините.