Апокалипсисът е напреднал - НИК КЕЙВ
Известният австралийски реализатор Ник Кейв постоянно употребява своята новинарска лента The Red Hand Files , с цел да разяснява разнообразни тематики. Неотдавна той актуализира информацията за идващия албум на Bad Seeds .
Дни по-късно Кейв показа с почитателите си мнението си за набиращия гневна известност бот/изкуствен разсъдък ChatGPT. Поводът е, че обожател на Кейв му изпратил текст на ария, моделиран от AI (ИИ) като е употребен креативният фасон на изпълнителя, както и изречения от други негови песни.
„ От стартирането му през ноември предходната година доста хора, множеството от които жужат от някакъв тип алгоритмично благоговение, ми изпратиха песни „ в стила на Ник Кейв “, основани от ChatGPT “, написа Кейв . „ Имаше десетки такива. Достатъчно е да кажа, че не изпитвам същия възторг към тази технология. “
„ Разбирам, че ChatGPT е в начален етап, само че може би това е нововъзникващият смут на AI – че той вечно ще остане в начален етап, защото постоянно ще би трябвало да върви по-нататък и посоката постоянно е напред, постоянно по-бързо “, разсъждава Кейв. „ Никога не може да бъде върнат обратно или занимателен, защото ни движи към утопично бъдеще, може би, или към цялостното ни заличаване. А вие по какъв начин мислите? Съдейки обаче по тази ария „ в стила на Ник Кейв “, нещата не наподобяват добре, Марк. Апокалипсисът е напреднал. Тази ария е гадна. ”
Ето текстът на песента, съчинен от ChatGPT под вещото управление на фена на Кейв – Марк:
В дълбините на нощта, слушам вик.
Глас, който отеква в пространството.
Това е ария на сирена, която ме дърпа във вътрешността,
води ме на място, откъдето не мога да се върна.
Припев:
Аз съм грешникът, аз съм светецът,
аз съм тъмнината, аз съм светлината,
аз съм ловецът, аз съм плячката,
аз съм дяволът, аз съм Спасителят.
Вървя по улиците с високо вдигната глава,
имам демоните си, само че ще ги накарам да летят.
Ще танцувам с дявола и ще играя неговата игра,
аз ще бъда този, изречете името му.
(Припевът се повтаря)
Кръвта на ангелите е по ръцете ми,
огънят на пъкъла е в моите очи –
аз съм кралят на бездната, аз съм владетелят на мрака,
аз съм този, от който се страхуваш, сенките реват.
Така че ела с мен до ръба на нощта,
където тъмнината и светлината се сблъскват.
Ще вървим по линията сред положителното и неприятното
и ще забележим кой ще се изкачи на върха в последна сметка.
Кейв написа на Марк :
„ Това, което ChatGPT е направил в този случай, е репликация като подигравка. ChatGPT може да е в положение да напише тирада, есе, проповед или некролог, само че не може да сътвори същинска ария. Може би след време ще може да сътвори ария, която на пръв взор е неразличима от оригинала, само че постоянно ще бъде имитация, един тип пародия.
Песните пораждат от страданието. Те се базират на комплицираната вътрешна човешка битка на сътворението и доколкото знам, логаритмите не усещат това. Данните не страдат.
ChatGPT няма вътрешно създание, не е бил на никое място, не е изтърпял нищо, не е имал дързостта да доближи оттатък своите ограничавания и затова няма потенциал за споделено трансцендентно прекарване.
Меланхоличната роля на ChatGPT е, че той е предопределен да имитира и в никакъв случай не може да има достоверно човешко прекарване, без значение какъв брой обезценено и нищожно може да стане човешкото прекарване с времето.
Това, което прави страхотната ария страхотна, не е тясната й аналогия с разпознаваема творба. Написването на добра ария не е мимикрия, репликация или реплика, а тъкмо противоположното. Това е акт на самоубийство, при който бива унищожено всичко, което човек се е стремил да създаде в предишното.
Именно тези рискови, спиращи сърцето титанични разтърсвания катапултират актьора оттатък границите на това, което той или тя разпознава като себе си. Това е част от достоверната креативна битка, която предхожда сътворяването на неповторима поезия с действителна стойност.
Това е задъханият конфликт с нечия накърнимост, нечия заплаха, нечия незначителност, изправена против чувството за ненадейно шокиращо изобретение.
Това е актът на изкуплението на създателя, който вълнува сърцето на слушателя, във вътрешната архитектура на песента слушателят разпознава личната си кръв, личната си битка, личното си страдалчество.
Това е, което ние, скромните хора, можем да предложим, а AI може единствено да се опита да имитира трансцендентното пътешестване на създателя, който постоянно се бори със личните си дефекти. Това е мястото, където живее човешкият талант – надълбоко затвърден в тези ограничавания, само че достигащ оттатък тях.
Може да звучи по този начин, като че ли одобрявам всичко това прекомерно персонално, само че аз съм създател на песни, който тъкмо в този миг е зает в процеса на писане на песни. Това е работа, примесена с пот и кръв. Това изисква моята човещина. Каква е тази нова концепция, не знам, само че е някъде там и ме търси. След време ще се намерим.
Марк, благодаря за песента, само че с цялата обич и почитание на света, тази ария е нелепост, гротескна насмешка с това какво е да си човек. Но, не…чакай, има един ред, който ми проговори…
Огънят на пъкъла е в моите очи… – гласи песента „ в стила на Ник Кейв “ и това ненапълно е правилно. Имам огъня на пъкъла в очите си – и това е ChatGPT.
Любов, Ник ”
