Известните притчи на Ошо са пълни с мъдрост. Дълбокото значение

Известните притчи на Ошо са цялостни с мъдрост. Дълбокото значение на всяка от тях оказва помощ да надникнете в бездната на подсъзнанието и да разберете себе си. Просто и правилно гаданието на Oшо ще ви помогне да намерите отговори на въпросите, които ви вълнуват. Просто помислете какво ви тормози, изберете карта и прочетете отговора. Много е значимо да се научите да се вслушвате в себе си! Ще бъдете изумени какъв брой бързо всичко ще пристигна на мястото си!

1. Любов

Дошло времето за един всесилен крал да дефинира своя правоприемник. Не било елементарно, тъй като близнаците му били еднообразно интелигентни, смели и почтени. Дал на всеки от тях чанта с цветни семена, като споделил: “Този, който по-добре ще ги запази, ще стане държател ”. Първият брат скрил подаръка в сандък, а вторият ги посадил. Три години по-късно царят изискал добра възвръщаемост. Първият наследник взел семената от сандъка и открил, че те са плесенясали. А вторият посочил на татко си красива цветна градина: “Ето вашите семена, когато узреят, ще ги събера и ще ви ги върна ”. Познайте кой е получил трона.
Поука: Любовта, както семената, би трябвало да се посее. В противоположен случай няма да е нужна за никого.

2. Противопоставяне

Веднъж търговец, минаващ през ферма, видял плебей. Той се спрял, нахранил го, напоил го и го съжалил. На което робът дал отговор:
– Всичко минава и това ще мине. Три години по-късно се срещнали още веднъж. Робът станал везир. Бившият безпаричен човек обсипал търговеца обилно с бижута и произнесел същата фраза. Следващият път търговецът отишъл на гроба на везира и видял, че на надгробната плоча написа: “Всичко минава ”. – Е, това няма да отмине – помислил си той горчиво. Няколко години по-късно водата отмила надписа на гроба. Тогава търговецът се съгласил: “Всъщност всичко минава ”.
Поука: Дори в случай че ходът на събитията не дава отговор на вашите стремежи, не губете вярата си, всичко ще се реши от единствено себе си.

3. Приемете себе си

Рано сутринта царят влезнал в градината и намерил там изсъхващи растения. Дъбът умирал, тъй като не можел да бъде висок, колкото бора. Борът вехнел, тъй като не можел да ражда като гроздето. А гроздето съхнело, тъй като не можело да ухае като роза. Само орловите нокти цъфтели с избухлив цвят Защо? Ето какъв отговор получил царят: “Разбрах, че ме засадихте, искахте да порасна като орлови нокти. Реших: защото не мога да бъда нищо друго, ще се опитам да стана най-хубавият представител на моя тип.
Поука: Кажете на Бог да създадете Христос или Буда още веднъж, той елементарно ще го направи. Но той има потребност от вас. Уважавайте решението на Бога и приемете себе си такива, каквито сте.

4. Мъдрост

Побелелият, беззъб шейх отишъл при лекаря и се оплакал:
“О, ти, който помагаш на всички хора, помогни и на мен. ” Всеки път, когато заспя, сънищата ме превземат. Сънувам, че ходя на площада пред харема. А дамите там са очарователни, като цветята на прелестна градина, божествената наслада на парадайса. Но всякога щом се появя в двора, всички те незабавно изчезват през скришен вход.
Лекарят сбръчкал челото си, почнал да мисли и най-сетне попитал:
– Искаш да ти дам прахуляк или лекарство, с цел да се отървеш от този сън.
Шейхът погледнал доктора с празен взор и възкликнал:
– Не това! Единственото нещо, което желая, е, вратите на тайния ход да са заключени, с цел да не могат дамите да избягат от мен.
Поука: Хората биха били щастливи, в случай че желаеха това, което им принадлежи по право, а множеството желаят да имат собствеността на някой различен.

5. Общност

Философът имаше един чифт обувки. Веднъж изискал от обущаря да ги поправи незабавно. – Но работилницата към този момент затваря – отвърнал той, – по тази причина не мога да поправя обувките в този момент. Защо не дойдете на следващия ден? – Факт е, че имам единствено един чифт обувки и не мога да ги оставя. – Не е ужасно! Ще ти дам обувки за един ден. – Какво? Да нося обувки на някой различен? За кого ме вземаш? – Защо възразявате да носите обувки на някой различен? А нямате нищо срещу да носите в главата си мислите и концепциите на други хора.
Поука: Няма нищо в света, което да принадлежи извънредно на вас. Всъщност всичко е общо. Дори мислите. Помислете за това в свободното си време.

6. Енергия

Обществото един път се отнесло неприятно с Ангулимала. Човекът се разгневил и заречен да отнеме живота на 1000 индивида. Отрежете пръстите на всеки и направете огърлица от тях. Жертвите към този момент били 999, когато Ангулимала се срещнал с Буда. Мъдрецът помолил килъра да извърши последното му предпочитание:
– Отрежете клоните на това красиво дърво. Донесете ми го – желая да погледна по-отблизо. След това го прикрепете още веднъж към дървото. Ангулимала повдигнал вежди от учудване, а Буда траял:
– Ако не можеш да създадеш, нямаш право да унищожаваш.
Поука: Превръщайте силата в потребно дело, другояче ще откриете друг метод на изложение – в яд, гняв, експанзия.

7. Светлина по пътя

В тъмна нощ двама души изгубили пътя в гъста гора. Те били извънредно уплашени, само че се държали по друг метод. Тъй като един от пасажерите бил мъдрец, а другият – мистик. Първият размишлявал за повода за неговата нежелана позиция, а вторият просто вярвал в ориста. Изведнъж избухнала гръмотевична стихия. Светнала мълния. Философът в този миг погледнал небето, както нормално, замислил се и изгубил пътя си. А мистикът погледнал пътеката и видял верния път по време на светкавицата.
Поука: Погледнете деликатно пътя и без съмнение продължете! Философията е мисловен развой, няма да ви докара до задачата. За триумфа е належащо да действате.

8. Познания

Свечерявало се, когато една по-възрастна поклонница влезнала в селото и почнала да пита локалните за нощувка. Почукала на всички порти, само че никой не отворил. В резултат на това, измъчвана от мраз и апетит, заспала под едно плодово дърво. А в среднощ се събудила и видяла цъфтящите клони на ябълковото дърво, които били неизмеримо красиви под лунната светлина. Жената се изправила, поклонила се в посока към селото и благодарила на хората, че не са я приели да пренощува. След това се върнала вкъщи и нарисувала красива картина.
Поука: Приемете всичко, което животът ви дава с признателност. За човешкото развиване, страданието и удоволствието са еднообразно нужни.

9. Надежда

Има една алегория за един ловджия, загубен в джунглата. В продължение на три дни се скитал самичък в живия лабиринт и най-после се натъкнал на един безпаричен човек. Мъжете се прегърнали и за известно време и двамата били необикновено щастливи. А след това се попитали от какво са удовлетворени. Първият споделил:
– Аз изгубих пътя си и към този момент се бях отчаял, че ще срещна някого.
Вторият дал отговор:
– Аз също се изгубих и се надявах да срещна някой, който знае пътя. Но в случай че и двамата не знаем пътя, няма защо да се радваме. Сега дано се разхождаме дружно.
Поука: Щастието е допустимо, единствено когато хората знаят по какъв начин да бъдат щастливи сами. В противоположен случай те вършат себе си още по-нещастни.

10. Извън фамилията

Исус беше доста дребен, когато Мария и Йосиф го заведоха в Ерусалим за празника на Пасха. Детето се изгубило в тълпата. Родителите го търсили дълго време, след което го разкрили в кръга на мъдреците. Момчето говорело с тях и те били изумени от интелекта му. Йосиф попитал Исус:
– Защо си тук? Майка ти и аз те търсим през целия ден!
– Защо ме търсите? Аз съм ангажиран с делата на татко си.
– Аз съм татко ти и аз съм дърводелец. А ти седиш измежду мъдреците – Йосиф бил засегнат.
– Имах поради духовния ми татко.
Поука: Рано или късно едно дете би трябвало да се откъсне от родителите си и да стане без значение освен физически, само че и духовно.

11. Вратите на парадайса

Самураят пристигнал при господаря Дзен с въпроса: “Има ли пъкъл и парадайс? И къде е портата им?
– Кой си ти? Попитал господарят.
– Самурай – отвърнал гостът.
– Самурай? Защо изглеждаш като друмник!
Гордостта на воина била засегната и той без да каже нищо извадил меча си от ножницата. А мъдрецът се усмихнал и споделил:
– Ето ти отговорът. Адът и раят не са понятия на географията, а психически. Те са в нас. Двете порти са в съседство. Действайки неумишлено, ние отваряме портите на пъкъла и умишлено – на парадайса.
Поука: Научете се да контролирате възприятията и дейностите си. И няма значение какво вършиме – значимото е да го осъзнвате.

12. Пътуване

Учителят и ученикът минали през селото в деня на огромен празник. Докато се приближавали към основния площад, звуците на барабаните и виковете на хората станали толкоз мощни, че ученикът притиснал ушите си с ръце. Но за негова изненада учителят танцувал все по-навътре към центъра на площада до мястото на главното събитие. След като празникът завършил и хората, изтощени, се прибрали вкъщи, ученикът попитал учителя:
“Господарю, по какъв начин можахте да се радвате и да празнувате на подобен звук? ” Дори не чувах мислите си!
– Бяхте надъхан за звук, приятелю, само че за жителите на това село това беше музика. Просто одобрих тези звуци, както и те. Повечето хора минават през живота, като възприемат единствено шума. Да продължим напред и да слушаме музика този път.
Поука: Научете се да слушате музиката на живота. В последна сметка това е просто пътешестване, което скоро ще завърши.