Как лошите новини се отразяват на човешката психика
Известията и изключителните вести текат безкрайно, чуваме звуковия сигнал от телефона и незабавно впиваме взор в екрана. Движението е съвсем автоматизирано. Преди да се усетим обаче към този момент сме влезнали в серпантина от ужасни вести за принуждение, война, рецесии. Тенденцията стартира с пандемията от Ковид, след това с войната в Украйна, земетресенията и естествените бедствия, а в този момент и с войната в Близкия изток, анализира Хана Фукс в " Дойче веле ".
Новинарските уеб сайтове са цялостни с ужасяващи и депресиращи фотоси. Ние обаче продължаваме да превъртаме по екрана - за това към този момент си има и термин - дуумскролинг. Съставен е от британските думи doom (гибел, обреченост) и scrolling, която към този момент е навлязла в езика – скролването е придвижването, което вършим с пръст по екрана на телефона си.
Дуумскролингът значи безспирното ревизиране на неприятни вести, даже когато сме сигурни, че нищо хубаво няма да излезе от това. Терминът се появи по време на пандемията.
От праисторическо време
Този феномен звучи парадоксално и до известна степен в действителност е. Ние, хората се усещаме неумишлено привлечени от отрицателните вести и постоянно сме песимистично настроени. “Мозъкът ни разпознава по-бързо негативните думи, по-добре и по-интензивно работи, когато се случва нещо отрицателно ”, изяснява невроложката Марен Урнер.
Това има някаква логичност от еволюционна позиция. “В дните на саблезъбите тигри и мамутите е било съдбовно, в случай че индивидът пропусне да забележи рисковата обстановка ”, изяснява експертката. В днешно време мозъците ни се пробват да се преборят с несигурността посредством систематичното събиране на информация. Искаме да сме готови оптимално добре за очакващата ни опасност. Колкото повече неприятни вести четем, толкоз по-добре готови се усещаме.
Приложенията на електронните устройства
Приложенията обаче са програмирани таман по този начин, че да ни държат осведомени непрекъснато. Използват се най-различни психически трикове. Безкрайното скролване се подклажда от един специфичен модел, при който страницата в никакъв случай не свършва, а единствено зарежда все нови наличия и те позволява още и още по-назад.
Като чипс - не можем да спрем да ядем, до момента в който не свърши. Само че чипсът все в миналото свършва, до момента в който новините от екрана могат да текат безпределно.
В един сходен опит американски академик слага пред няколко души купички със чорба - някои от купичките автоматизирано се пълнели с ново наличие преди да се изчерпи. Експериментът посочил, че тези, чиито купички се допълвали, са изяли 73% повече от останалите. Въпреки това те не вярвали, че са изяли повече от другите и твърдели, че не се усещат по-сити.
Друг трик, употребен от производителите на мобилни приложения, е механизмът, при който би трябвало да “дръпнеш ” надолу, с цел да презаредиш страницата. Това е копирано от хазартните игри като ротативките. Колкото по-често дърпаме ръчката на ротативката, толкоз по-близо сме до това да спечелим. Това кара мозъка ни да създава допамин и да желае още и още.
Непрестанен стрес за мозъка
Четенето на стресиращи вести обаче може да повлияе отрицателно на равнищата на серотонин в организма – в следствие от това се усещаме изтощени, раздразнени, депресирани или не можем да спим.
Тук се появява и хормонът на стреса кортизол, който ни прави продуктивни в кратковременен проект в изключително сложни и стресови обстановки. Постоянно нарасналото равнище на кортизол обаче може да бъде вредно; тъй като ние всъщност сме подложени на непрекъснат стрес.
Степента и последствията от дуумскролинга варират при другите хора, само че изследванията показват връзка сред потреблението на неприятни вести и по-високите равнища на тревога, меланхолия, стрес и даже признаци, сходни на тези при посттравматичното стресово разстройство.
Проучване, извършено от психолози в съдействие с „ Huffington Post “, открива, че участниците, които са гледали отрицателни вести в продължение на три минути заран, са с 27% по-голяма възможност да имат неприятен ден.
Конструктивна публицистика
Невроложката Марен Урнер преглежда и ролята на медиите в този подтекст. Те също се възползват от резултата, защото неприятните вести генерират повече кликове и продават повече наличия. Проучванията удостоверяват, че читателите са по-склонни да се съсредоточат върху отрицателните вести, в сравнение с върху положителните.
Този табиет обаче не е здравословен. С течение на времето консумирането на отрицателни вести може да насърчи хроничния стрес - което от своя страна да докара до сърдечносъдови болести, диабет или меланхолия.
Да намерим салдото
Несъмнено е значимо да сте в крайник с новините и да знаете какво се случва по света, само че би трябвало ли това да става по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата? Не!
По-доброто начало на деня би било " да не посягаме незабавно към мобилния телефон, да не включваме радиото, да не пускаме тв приемника и да не усещаме, че пет или шест устройства ни заливат с информация по едно и също време ", споделя Марен Урнер.
Трябва да възприемем по-разсъдъчен метод. Затова е значимо да се търсят източниците на градивна публицистика, която не гони евтини сензации.
Новинарските уеб сайтове са цялостни с ужасяващи и депресиращи фотоси. Ние обаче продължаваме да превъртаме по екрана - за това към този момент си има и термин - дуумскролинг. Съставен е от британските думи doom (гибел, обреченост) и scrolling, която към този момент е навлязла в езика – скролването е придвижването, което вършим с пръст по екрана на телефона си.
Дуумскролингът значи безспирното ревизиране на неприятни вести, даже когато сме сигурни, че нищо хубаво няма да излезе от това. Терминът се появи по време на пандемията.
От праисторическо време
Този феномен звучи парадоксално и до известна степен в действителност е. Ние, хората се усещаме неумишлено привлечени от отрицателните вести и постоянно сме песимистично настроени. “Мозъкът ни разпознава по-бързо негативните думи, по-добре и по-интензивно работи, когато се случва нещо отрицателно ”, изяснява невроложката Марен Урнер.
Това има някаква логичност от еволюционна позиция. “В дните на саблезъбите тигри и мамутите е било съдбовно, в случай че индивидът пропусне да забележи рисковата обстановка ”, изяснява експертката. В днешно време мозъците ни се пробват да се преборят с несигурността посредством систематичното събиране на информация. Искаме да сме готови оптимално добре за очакващата ни опасност. Колкото повече неприятни вести четем, толкоз по-добре готови се усещаме.
Приложенията на електронните устройства
Приложенията обаче са програмирани таман по този начин, че да ни държат осведомени непрекъснато. Използват се най-различни психически трикове. Безкрайното скролване се подклажда от един специфичен модел, при който страницата в никакъв случай не свършва, а единствено зарежда все нови наличия и те позволява още и още по-назад.
Като чипс - не можем да спрем да ядем, до момента в който не свърши. Само че чипсът все в миналото свършва, до момента в който новините от екрана могат да текат безпределно.
В един сходен опит американски академик слага пред няколко души купички със чорба - някои от купичките автоматизирано се пълнели с ново наличие преди да се изчерпи. Експериментът посочил, че тези, чиито купички се допълвали, са изяли 73% повече от останалите. Въпреки това те не вярвали, че са изяли повече от другите и твърдели, че не се усещат по-сити.
Друг трик, употребен от производителите на мобилни приложения, е механизмът, при който би трябвало да “дръпнеш ” надолу, с цел да презаредиш страницата. Това е копирано от хазартните игри като ротативките. Колкото по-често дърпаме ръчката на ротативката, толкоз по-близо сме до това да спечелим. Това кара мозъка ни да създава допамин и да желае още и още.
Непрестанен стрес за мозъка
Четенето на стресиращи вести обаче може да повлияе отрицателно на равнищата на серотонин в организма – в следствие от това се усещаме изтощени, раздразнени, депресирани или не можем да спим.
Тук се появява и хормонът на стреса кортизол, който ни прави продуктивни в кратковременен проект в изключително сложни и стресови обстановки. Постоянно нарасналото равнище на кортизол обаче може да бъде вредно; тъй като ние всъщност сме подложени на непрекъснат стрес.
Степента и последствията от дуумскролинга варират при другите хора, само че изследванията показват връзка сред потреблението на неприятни вести и по-високите равнища на тревога, меланхолия, стрес и даже признаци, сходни на тези при посттравматичното стресово разстройство.
Проучване, извършено от психолози в съдействие с „ Huffington Post “, открива, че участниците, които са гледали отрицателни вести в продължение на три минути заран, са с 27% по-голяма възможност да имат неприятен ден.
Конструктивна публицистика
Невроложката Марен Урнер преглежда и ролята на медиите в този подтекст. Те също се възползват от резултата, защото неприятните вести генерират повече кликове и продават повече наличия. Проучванията удостоверяват, че читателите са по-склонни да се съсредоточат върху отрицателните вести, в сравнение с върху положителните.
Този табиет обаче не е здравословен. С течение на времето консумирането на отрицателни вести може да насърчи хроничния стрес - което от своя страна да докара до сърдечносъдови болести, диабет или меланхолия.
Да намерим салдото
Несъмнено е значимо да сте в крайник с новините и да знаете какво се случва по света, само че би трябвало ли това да става по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата? Не!
По-доброто начало на деня би било " да не посягаме незабавно към мобилния телефон, да не включваме радиото, да не пускаме тв приемника и да не усещаме, че пет или шест устройства ни заливат с информация по едно и също време ", споделя Марен Урнер.
Трябва да възприемем по-разсъдъчен метод. Затова е значимо да се търсят източниците на градивна публицистика, която не гони евтини сензации.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ