„Изведнъж животът придоби много по-голяма ценност. За смъртта не се

„ Изведнъж животът закупи доста по-голяма полезност. За гибелта не се приказва толкоз. Тя се скрива, по всевъзможен метод. В предишното хората са били доста по-близо до гибелта - на родители, на огромни елементи от популацията от войни, от заболявания и никой не се е ужасявал чак толкоз от гибелта. Приемали са я като нещо неизбежно, като част от живота. Докато в този момент внезапно, в едно общество, което по всевъзможен метод утвърждава триумфа, жизнелюбието, щастието - всички тези неща са небивалица като полезности, те са наложени като полезности преди 30-40 години - условно казано, в средата на предишния век човек е имал отговорности, а не правото да бъде благополучен. “ Този коментар направи пред " Хоризонт " по БНР журналистът и блогър Иво Беров, съгласно който през днешния ден сме по-страхливи след като и да е в историята.

Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната рецесия. От тази рецесия може да се излезе, когато ръководещите в лицето на формалната власт и оперативния спешен щаб приказват откровено и споделят нещата каквито са, а когато нещо не знаят, споделят, че не го знаят, акцентира Иво Беров.

„ Когато има взаимоотношение сред двете управляващи и когато това взаимоотношение е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен метод да се унищожи вирус – той е като се унищожат хората, разбирате ли. Вирусът може да остане вечно, въпреки всичко го сподели към този момент Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа. Това не значи да се затвори една страна, да се затвори едно общество, да се затвори една стопанска система. Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят тактики. “