Историята на военното положение
Извънредното състояние, както и предхождащото го военно състояние, са режими, които са оставили своя почерк в историята на човечеството. Малко са страните, които към момента не са употребявали тази уговорка от конституцията си, а архивът на употребилите въобще не може да се счита за непретенциозен.
Имайки поради, че сега изключителното състояние показва своите качества, погледът на този материал ще бъде ориентиран напълно към военното състояние и неговите прояви през годините. Разглеждайки законодателството на редица страни, всеки може да стигне до заключението, че военно състояние се дава едвам във време, когато обичайните закони престават да работят и не могат да подсигуряват сигурността на жителите.
Най-честите аргументи за армейско наличие се случват в резултат на революция или естествен прелом, в това число зараза или пандемия. По-важен миг е, че до момента в който военното състояние е в действие, човешките права автоматизирано престават да съществуват и сляпо се следват командите на армията, които могат да включват вечерен час, изпразване на улици и обществени зони. Нарушаването на същите води до доста по-сериозни наказания, задържане и от време на време нарушение на човешките права. Армията се отдръпва едвам след установяването на ред.
Снимка: By Original uploader was Cornischong at lb.wikipedia – Source:W.D. Cooper. „ Boston Tea Party. “, The History of North America. London: E. Newberry, 1789.Engraving. Plate opposite p. 58. Rare Book and Special Collections Division, Library of Congress (40)Transferred from lb.wikipedia (all following user names refer to lb.wikipedia):2007-02-18 21:38 Cornischong 696×393× (312674 bytes) *Sujet:Boston Tea Party *Source:W.D. Cooper. „ Boston Tea Party. “, The History of North America. London: E. Newberry, 1789.Engraving. Plate opposite p. 58. Rare Book and Special Collections Division, Library of Congress (40), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16857908
Историята помни редица случаи на военно състояние. Някои от първите такива са документирани точно в Бостън. За положително или неприятно, този град ще се популяризира още няколко пъти с безусловно запечатване. Строгият режим се вкарва от Народното събрание, откакто мнозина считат, че срещите в града са специфична подготовка за свалянето на държавното управление, тогава британското. Англичаните вярно са подозирали, че доста скоро народът ще се вдигне на протест. Имайки поради историческото развиване, съмненията им са били верни и явно несполучливи.
В началото на XIX век за първи път американските управляващи в лицето на военачалник Андрю Джаксън ще употребяват същия закон върху Ню Орлианс. Причината е, че доста скоро на поверената му територия ще се води стълкновение. Едва в края на войната, която приключва през 1815 година новините доближават до г-л Джаксън. Г-л Джаксън почита решението на съдията и го изпраща непосредствено при пандизчията, с цел да може двамата да чакат свободата зад решетките.
Снимка: By Likely William Warner Major see http://silverepicent.com/photofound/photofound/Photograph_Found/Appendix_C.html – Unknown source, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1388993
Историята познава и противоположния сюжет. Много постоянно обществото не желае повече съответна администрация да продължи ръководството и сама може да изисква намесата на армията. Такъв образец е град Нову, Илинойс. Отдавна жителите не одобрявали ръководството на Джозеф Смит – създател на мормонизма и също по този начин кмет на града. Обвиняван е за опит за ликвидиране на губернатора на Мисури – Лилбърн Боггс.
Благодарение на неговите правилни почитатели, съумява да се размине с присъдата. Въпреки това, жителите на града упорстват за свалянето му от власт, показват доказателства за корист посредством поверената му позиция, които по-късно са унищожени. Това кара жителите да настръхнат, а около тях и прилежащите градчета стартират да се наддигат, откакто това се счита за нарушение на свободата на словото.
Кметът е упрекнат в основаването на протест, а митингите са прекъснати. Недоволството продължава и даже се отваря дарителска сметка за наемането на милиция, която да се разправи един път вечно със злодея. Губернатор Форд идва в Картаген (друг дребен град в района, а не античния в Северна Африка) и заповядва на Джоузеф Смит да се съобщи или той ще разреши на наемната армия да влезе в града. Това, което губернаторът не знае е, че Смит има към 5000 готови бойци за сражения.
След като излиза наяве, че борба ще има, Форд изпраща вестоносци, които да припомнят, че при възможни спречквания, доста скоро ще дойде американската войска и 5000 души няма да могат да се оправят с постоянната армия. Междувременно Джоузеф Смит бяга в Айова. Неговите поддръжници въпреки всичко го карат да се завърне и да продължи делото си. Именно в родния си град е хванат и наказан за държавна измяна и обяваването на военно състояние. Така или другояче не съумява да стигне до съда. Убит е от навалица, която търси разпра през цялото време.
Поглед напред в хрониките на военното състояние ще покажат, че Англия също упражнява тази опция. По време на войната за ирландска самостоятелност, короната взема решение да употребява постоянната английска войска в Ирландия и да построи две паравоенни сформирования, които да открият ред. Повечето пристигнали са ветерани от Първата Световна война. Макар и с боен чин, господата избират да се напиват и да допринесат за анархията, вместо да я приключват. Ирландската революционна войска чака тъкмо такива посетители и вследствие на това изгаря редица дребни градчета, които остават под контрола на английската корона.
Снимка: By National Library of Ireland on The Commons – https://www.flickr.com/photos/nlireland/6393759933/, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41574053
Короната е толкоз великодушна, че дава правото на военните да издават присъда на място, в това число и смъртна такава, освен това без потребността от интервенция на съд. С други думи, това е една ненаписана история за зверства, които и до през днешния ден се прикриват комфортно под шапката на „ военно състояние “. В резултат на това, насилието се покачва фрапантно. Ситуацията става много по-грозна, когато проведена офанзива на ИРА съумява да вземе няколко жертви, от които и английски офицери. Отговорът на военните е да се натоварят на камиони до стадиона на Дъблин и по-късно да стартират да стрелят по публиката. В резултат на това следват нови още по-жестоки конфликти.
Снимка: By J. Żołnierkiewicz – http://www.solidarnosc.gov.pl/index.php?document=48, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3071254
Някои по-съвременни европейски случаи са документирани в интервала от 1981-1983 година в Полша. Там комунистическото държавно управление се обръща към Съюз на съветските социалистически републики и упорства за въвеждането на военно състояние. Освен помощ от танкове и войска, пристигнала от източния блок (българска включително), държавното управление на Полша автоматизирано изключва човешките права и стартира лов на вещици, задържайки безусловно всеки вероятен съперник на режима. Дори и след повдигането на военното състояние, политическите пандизчии прекарват още 3 години в пандизите, преди да бъдат помилвани през 1986 година
Сирия пък е рекордьор за най-дълго военно състояние. През 1963 година се афишира тъкмо такова и след военния прелом продължава до 2011 година. Очевидно има страни, които могат да се оправят с подобен режим. Друг забавен факт е, че Хаваи също попадат под военно състояние, откакто Япония атакува Съединени американски щати.
Турция пък може да се похвали с цели 3 опита за боен прелом, последвани незабавно от военно състояние. Този режим там се афишира сред 1978 – 1983 година и в някои зони продължава да господства до 2002 година Най-скорошен опит, още веднъж за боен прелом, беше регистриран през лятото на 2016 година и приключи с неуспех на армията.
Не би трябвало да забравяме, че Украйна също е изпитвала тежестта на военно състояние. На 26 ноември 2018 година с решение на Народното събрание се афишира такова в районите към бреговата зона на страната, както и границата с Русия.
Единствено исландската конституция не дава опция за оповестяването на война, въвеждането на военно състояние или изключително такова.
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58338265
В България също има демонстрация на военно състояние, освен това на тъкмо 100 години. Отговорен за въвеждането е Александър Стамболийски. Неговата задача е да се разправи с вътрешните врагове на страната, а с цел да се случи това, той употребява точно състава на армията. Впрочем, дейностите и до през днешния ден се картотекират като брилянтни при правенето. В края на 1919 година армията поема контрола над телефонната и телеграфната станция. Въоръжена защита се дава на всички гари, депа и други. Армията стартира да дава отговор и управлява всички мобилизирани служащи, а тези, които провеждат стачките са затворени и отстранени. Така завършва прословутата транспортна стачка, благодарение на армията и отрязването на всички типове канали за връзка.
Въвеждането на този акт може да се случи едвам след неуспеха на всички останали закони да работят. Армията постоянно се употребява като последна мярка, а резултатите могат да бъдат пагубни за всяко общество, както се потвърждава от историята до този миг.
Заглавна фотография: By Unknown author – Archiwum Dokumentacji Mechanicznej, Wojskowa Agencja Fotograficzna,, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34778580
