Икономистът Красен Станчев: Има риск страната да бъде управлявана продължително време от служебно правителство
Удължаването на действието на държавния бюджет не носи автоматизирано риск от увеличение на дълга, само че крие съществени рискове, свързани с разходната политика и ръководството на основни държавни контракти. Това съобщи доцент Красен Станчев – учител в Софийския университет и създател на Института за пазарна стопанска система в предаването " България, Европа и светът на фокус " на радио ФОКУС.
По думите му позитивен е фактът, че страната ще може да харчи " единствено в границите на събраните доходи “, което съставлява " възобновяване на една норма от Закона за обществените финанси, нарушена в края на 2020 година “. В същото време Станчев предизвести, че рисковете остават, изключително в случай че се запазят нарастванията на заплатите в браншове без действителен стопански принос. " Имахме нарастване на заплащането в браншове, които не създават нищо – от ДАНС до определени държавни чиновници. Ако това се резервира, нищо не се трансформира “, уточни той.
Според икономиста спомагателен риск произтича от опцията страната да бъде ръководена дълготрайно време от служебно държавно управление поради предварителни избори. Това може да сътвори проблеми с дълготрайни и изтичащи контракти, в това число в енергетиката. " Има проблематични съвпадения сред интервала на служебното ръководство и приключването на основни контракти, като този за изкупуване на електрическа енергия от " Марица Изток 1 “, съобщи Станчев.
Той предизвести, че отлагането на нов бюджет не значи отвод от заложените в проектобюджета хрумвания. " Увеличението на заплатите в държавния бранш е към пет пъти по-високо от растежа на продуктивността и към три пъти по-високо от растежа на Брутният вътрешен продукт “, сподели икономистът. По думите му, в случай че този метод не бъде зарязан, " тези решения ще се върнат като проблем през 2027 година, и то с по-силни отрицателни резултати “.
Доц. Станчев предизвести, че вероятно ретроактивно погашение на нараствания на заплатите би основало сериозен напън върху бюджета. Той дефинира обстановката в Народното събрание като състезание сред партии за разширение на държавната администрация. " Има нещо като клептократична коалиция, в която партиите се надпреварват кой ще назначи повече хора в държавния бранш, с цел да си обезпечи изборна база “, съобщи той.
Ако този модел се резервира, страната може да се изправи пред " румънски сюжет “ с високи дефицити и следващи съкращения на разноски. " Това значи понижаване на разноските за заплати, пенсии и настоящи потребности “, предизвести икономистът.
