Пораснахме, но пак си искаме своите играчки
Извадете смарт телефона от джоба си. Як е, нали? Има си всичко - сензитивен на досег екран, 20-мегапикселова камера, компас, мощна операционна система с гласов помощник, 64 гигабайта свободно място. Отключва се с пръстов отпечатък, поддържа 4G, предлага Wi-Fi, екранът му е огромен и хубав, а корпусът – тъничък и грациозен. Само дето не готви и не пере.
Инвестицията от към 1200+ лв. си заслужава, казвате си, усмихвайки се самодоволно.
А в този момент ми отговорете честно: какъв брой от всички тези функционалности употребявате в действителност? Нима въпросната високотехнологична джаджа не извършва едно-единствено предопределение – на телефонна слушалка и в редките случаи - и на музикален плейър? С какво този мощен телефон ви е по-полезен от евтината трошка с пукнатия в ъгъла екран, забутана в прашното чекмедже на бюрото, и има ли смисъл от сходна покупка?
Водоустойчив е? Браво! Я проверете какъв брой, като го изпуснете, уж без да желаете, в тоалетната.
Отваря Фейсбук 2,5 секунди по-бързо, по този начин ли? Чудесно. По този метод, вместо да си говорите с приятелите на масата, ще успеете доста дейно да споделите с близо 200-те си познати в обществените мрежи какво ядене сте си поръчали сега. А 20-мегапикселовата камера ще му направи съвършената фотография, до момента в който то все пак си изстива - постепенно, само че несъмнено.
Не оставайте с неправилно усещане – не съм лудит*, боготворя новите технологии. Но една сходна джаджа е като новата връзка. В самото начало е забавна и вълнуваща. Винаги я почиствате грижливо с кърпичка, когато се изцапа, пазите я като очите си, фукате се с нея пред приятелите си. Но след това – става извънредно сложна за поддръжка и единствено усилва разноските ви.
Малко по малко се оказвате пристрастени към софтуерната си облага. Изсмуква цялата ви сила. Не прави живота ви по-лесен. Напротив - той става невъзможен при отсъствието й. Смартфонът даже понижава когнитивните ви благоприятни условия и пречи на съня ви.
Напълно наясно съм с обстоятелството, че е мъчно да устоите и желаете да сте в крайник с модата.
Отивате в магазина и виждате оня готин тв приемник от рекламата. Всички приказват за него. Пешо от офиса към този момент си го е купил. Казвате си за какво да не си го вземете и вие и посягате към портфейла. Но замисляте ли се в действителност с какво новият модел е по-добър от остарелия, който вие притежавате? Освен че е с няколко инча по-голям, какво толкоз по-различно ще ви предложи от това, което ви чака у дома в хола? Опитвате се да не мислите за сходни въпроси, тъй като знаете, че ще се разколебаете.
Ще ви дам един доста прекрасен образец с мен самия. Имам естествена клавиатура за 10 лв., която ми прави идеална работа, при все това извозвам много време на компютъра – било то за работа или развлечение. Съвсем неотдавна обаче в интернет забелязах модел със светещи клавиши, петнадесет пъти по-скъп от моя. Не устоях на изкушението и си го взех. И в този момент какво – белким пиша по-бързо, по-качествено или пък по-удобно? Не – клавиатура като клавиатура. Да – мога да виждам клавишите по-добре сред 9 и 12 вечерта, в случай че изгася лампите в стаята си. Е, и? С една дума – глезотия. Сигурен съм, че всеки един от вас ще може да се сети за най-малко един сходен образец, в който си е похарчил парите за софтуерен артикул от най-обикновена волност.
Ако е единствено веднъж – добре. Утре обаче ще забележим фотоапарат с малко по-добър обектив от нашия. На другия ден ще си харесаме говорещ тостер, макар че този у дома прави не по-малко хубави препечени филийки. А най-после ще решим да си купим нов компютър с най-новия модел видеокарта и ще похарчим 1500 лв., макар че изобщо нямаме желанието да играем на игри.




