Понякога сърцата ни трябва да бъдат разбити, за да се отворят широко - ДЖЕФ ФОСТЪР
ИЗЦЕЛЕНИЕТО съдебна експертиза СЛУЧВА, КОГАТО ОТСТЪПИМ НАСТРАНИ.
Оставете хората да минават през каквото би трябвало да минат сега!
Те са изтощени и желаят да си починат. Изтощени са от битката, от претенцията и от лъжите, от задължението да държат всичко под надзор и да задържат всичко дружно, и да поддържат всичко на равнище. Големи талази на сила сега се освобождават през тялото им.
Останете присъстващи при тях. Вълни от горест, безизходност, боязън, позор и виновност се надигат в този момент.
Нека силите се повдигнат, дано цялото им тяло вибрира и се разклаща, и трепери, в случай че би трябвало, дано стенат, крещят, реват, да се смеят, да плачат, да се насерат, в случай че би трябвало.
Предложете им само най-големия подарък от всички: вашето храбро наличие. Останете с тях при всеки мирис, всяко придвижване, във всеки един миг.
Дръжте ръцете им, само че не се опитвайте да ги оправяте, да ги измененията, да ги спрете да претърпяват това, което изпитват, или да им давате прибързани отговори.
Ако ви стане неловко или почувствате, че желаете да се втурнете да ги „ лекувате “ или да ги „ спасите “, да ги „ поправите “ или да им попречите да усещат това, което те се усещат, да извършите всичко, което е „ добре “ за тях, признайте си – това е вашата потребност, вашият дискомфорт, вашият боязън, не техният.
Не ги третирайте като жертва или като неспособни.
Не ги бъркайте с тези, които вие смятате, че са.
Почитайте силата, която се движи в тях, потвърдете тяхното прекарване изцяло.
Доверете се на непредвидимата просветеност на изцелението и знайте, че техните „ признаци “ може да се влошат, преди да стигнат до възстановяване, силата може да стане по-интензивна, преди да спадне надолу.
Това, което в този момент наподобява като безпорядък и раздробяване, може в реалност да е нужното освобождение и интелигентната метаморфоза на блокираната система.
Понякога сърцата ни би трябвало да бъдат разрушени, с цел да се отворят необятно, тъй че да са в положение да поберат повече живот, по-силна обич.
Нека топлото ви наличие припомня на вашия другар за личното му топло наличие, по този начин устойчиво, по този начин храбро, толкоз свободно, толкоз надълбоко вкоренено, заземено, тук.
Знайте, че такива, каквито те в действителност са, те не могат да бъдат разрушени даже и от най-интензивните сили и не могат да бъдат поправени, а животът в никакъв случай не прави неточности, даже когато целият наподобява като неточност.
Любовта е всичко, което има значение.
Дъждът вали, звездите избухват в тишината някъде в необятността на пространството и тук, на тази дребна планета, наречена Земя, от време на време се срещаме и се държим един различен.
„ Свещените фантазии “
