Доц. Христо Златанов: Сливици се махат само след пълна катастрофа на медикаментозното лечение
Източник: Ива Гъркова
Доц. доктор Христо Златанов
е експерт „ Уши, нос, гърло” (оториноларинголог) с 20-годишен стаж по специалността. Началник е на поделение в УНГ клиниката на Военномедицинска академия (ВМА).На прага на зимния сезон и дни преди Първата педиатрична УНГ конференция с интернационално присъединяване (1-3 декември 2017 година, София)
беседваме с него за проблемите с честото боледуване от ангина (тонзилит) при децата.
- Какви са предпоставките за постоянно боледуване от ангина при децата?
Острият тонзилит е едно от най-често срещаните болести, като е изключително характерен за децата сред 3-4 докъм 10-12 години. Целият пръстен на Валдайер, който е образуван от небните сливици, назофарингеалната сливица, латералните греди, както и езичната тонзила, е пръстен на имунитета. Там попадат факторите от околната среда, които биха могли да причинят заболяване на организма. Той се среща с тях по един комплициран механизъм, след което построява съответния имунитет, тъй че да може във възрастта след съзряване да бъде подготвен за посрещане на подобен вид офанзиви от страна на околната среда и заобикалящите ни нейни нездравословни фактори.
От една страна, имунитетът на децата е неузрял. От друга, налице са своенравие в климата, извънредно нечист въздух, вреден метод на живот, престояване в огромни колективи, изключително в детските градини, което благоприятства разпространението на всевъзможни вируси и бактерии. Съчетанието на всички тези фактори води до извънредно постоянно боледуване при децата в днешно време. И като образец би трябвало да кажа, че в случай че преди 30 година се споделяше, че едно дете е доста боледуващо, когато пие 3-4 пъти годишно антибиотик, то в този момент това е безусловно обикновено. Много деца одобряват антибиотик по 7-8 пъти в годината.
След съзряването на организма и влизането в пубертета в множеството случаи епизодите на боледуване се разреждат, като при по-голямата част от хората сливиците към този момент губят своята извънредно значима функционалност, каквато имат в детска възраст.
- Кога е належащ приемът на антибиотик?
Повечето инфекции при децата стартират като вирусни. Когато има недобра готовност на имунитета и недобра антивирусна терапия, организмът не може в границите на 3-4 дни да овладее този първичен инфекциозен развой. Тогава се наслагва бактериална зараза, без значение дали тя също е попаднала по въздушно-капков или по контактно-битов път, или е флора, която паразитира като условно патогенна по лигавицата на горните дихателни пътища и заради снижения имунитет се е задействала и предизвиква болести.
Свързани публикации.. Хроничен тонзилит – деликатно с антибиотиците! (І част) 0 Тонзилит - по какъв начин да си помогнем с натурални средства? 1 Детето страда от сливици. Трябва ли да се отстранят? 1
Антибиотик се изписва, единствено когато имаме данни за бактериална зараза. Даването на антибиотик при първото повдигане на температура, при първите болки в гърлото, хрема или леко увреждане на общото положение на детето е извънредно неправилно. Защото в 60-70% от случаите, което е потвърдено и статистически, това е вирусна фаза и да се дава антибиотик е безусловно безсмислено. Той няма никакво въздействие върху вируса, в противен случай – основава и култивира тежко патогенна резистентна флора, след което се стига досега, когато след 4 изпити антибиотика нямаме стремежи резултат. И на практика се изчерпваме във опциите за лекуване.
- Кога приказваме за продължителен тонзилит и какви опасности крие?
За последните 50 години по този начин и не се създаде обединен консенсус за продължителен тонзилит
в международен мащаб, нито в оториноларингологичното общество или педиатричните среди. Като цяло, се приема, че повече от 4 епизода на изострен тонзилит в 3 поредни години е свидетелствуване за унищожаване на сливиците, т.е. сигурно имаме продължителен тонзилит и се постанова хирургично лекуване. Разбира се, има деца, които вършат за 1 година 8 остри лакунарни (гнойни) ангини и тогава не можем да чакаме още 3 години. Ясно е, че това дете на процедура се храни с антибиотик. Тогава още в същата година можем да вземем решение за унищожаване на тонзилите, само че това е решение на лекаря
оториноларинголог.
- Третата сливица също е чест мотив за терзания на родителите. Кога се постанова нейното унищожаване?
И тя е част от пръстена на Валдайер. Най-активна е от към 2,5-3 до 7-8-годишна възраст. Там по въздушен път попадат разнообразни антигени и болестотворни фактори от околната среда, с които организмът се среща. Тя, както и другите тонзили, е непрекъснато напрегната. Нормално е при децата сливиците да са в непрекъснато с напрежение възпалено положение, защото в тях се построява имунитет.
Много майки споделят за детето: „ То има огромни сливици”. Колко огромни? Ако тонзилите не основават горно обструктивен синдром, т.е. не пречат на дишането и не боледуват, няма свидетелствуване за тяхното унищожаване. Ако са доста дребни, невидими, даже е притеснително, че детето не построява естествен имунитет.
След 7-8 годишна възраст третата сливица стартира назад развиване. Разбира се, свидетелствуване за премахването й е хронична спънка на дишането. Когато едно дете месеци наред спи с отворена уста, хърка по време на сън, има епизоди на нарушение на слуха с отити, е налице сериозен проблем в епифаринкса. Това пречи
на естественото дишане, пречи на вентилацията на Евстахиевата тръба, защото съществуването на непрекъсната зараза или на хипертрофирала тъкан в епифаринкса чисто механично поврежда вентилационната функционалност на Евстахиевата тръба. Ушите остават с по-ниско налягане, което към този момент подготвя към събиране на течност там. Ако тя остане неинфектирана, приказваме за серозен отит. Може и постоянно да се инфектира и тогава имаме рецидивиращи гнойни отити. В подобен случай, защото това пречи на естественото развиване на децата, дискутираме унищожаване на третата сливица.
- Има ли разновидности за профилактика на хроничния тонзилит, с цел да се избегне тонзилектомията?
Любимо мое средство за предварителна защита на хирургичното лекуване на хроничния тонзилит или хроничния аденоидид с аденоидна вегетация е хомеопатичното лекарство Тонзилотрен. Имам към този момент 8-годишен опит с него. Неговото място е тогава, когато имаме катарално, вирусно инфектиране. В началото на есенно-зимния интервал изписвам едномесечни курсове с Тонзилотрен при деца, които постоянно боледуват, в композиция с други имуноукрепващи препарати и местни пробиотици, каквито към този момент има за горните дихателни пътища. Тази композиция понижава броя на децата, които преди този момент съм определял като вървящи към хирургично лекуване, с към 50%. А нашата борба е колкото се може по-малко деца да стигнат до оперативно лекуване. Защото с всеобщото махане на сливиците, както беше Съветската
школа през 50-те-60-те години на предишния век, хората не станаха по-здрави. Тонзилите имат своята функционалност. И хирургично лекуване – единствено когато има цялостна “катастрофа” на медикаментозното лекуване.
В началото на декември следва Шестата Българо-италианска ринологична среща и Първата детска УНГ конференция. В рамките на събитието ще се състои кръгла маса на тематика „ Нови концепции в лекуването на тонзилитите”, в която и вие ще вземете присъединяване.
Кръглите маси са извънредно добър формат, тъй като в тях взимат присъединяване доста клиницисти с дълготраен опит. Когато се съберем на такава кръгла маса и обсъдим предварителната защита на този вид болести с такива препарати, можем да сверим часовника си и всеки да почерпи опит от останалите. И да създадем сметка до каква степен сме стигнали ние и какво би трябвало да създадем оттук насетне. Защото, в последна сметка, в своята амбулаторна процедура всеки е самичък. В ежедневната си процедура не се събираме по 3-4 лекари, с цел да обсъждаме казуса. Всеки лекува самичък и самичък натрупа опит.
Тази година най-хубавото е, че организационният комитет е съумял да реализира единодушие с Българската педиатрична асоциация и това ще бъде взаимна конференция. Защото ние, оториноларинголозите, рядко се срещаме с педиатрите и това е доста огромна неточност. Колкото повече се срещаме и обсъждаме нещата,
толкоз по-добри ще бъдем в нашата клинична процедура и научните разработки. Този път ще бъдем дружно, ще можем да присъстваме на общи кръгли маси, презентации, основни лекции.
Искрено се надявам този вид съвместност да се трансформира в добра традиция!
Доц. доктор Христо Златанов
е експерт „ Уши, нос, гърло” (оториноларинголог) с 20-годишен стаж по специалността. Началник е на поделение в УНГ клиниката на Военномедицинска академия (ВМА).На прага на зимния сезон и дни преди Първата педиатрична УНГ конференция с интернационално присъединяване (1-3 декември 2017 година, София)
беседваме с него за проблемите с честото боледуване от ангина (тонзилит) при децата.
- Какви са предпоставките за постоянно боледуване от ангина при децата?
Острият тонзилит е едно от най-често срещаните болести, като е изключително характерен за децата сред 3-4 докъм 10-12 години. Целият пръстен на Валдайер, който е образуван от небните сливици, назофарингеалната сливица, латералните греди, както и езичната тонзила, е пръстен на имунитета. Там попадат факторите от околната среда, които биха могли да причинят заболяване на организма. Той се среща с тях по един комплициран механизъм, след което построява съответния имунитет, тъй че да може във възрастта след съзряване да бъде подготвен за посрещане на подобен вид офанзиви от страна на околната среда и заобикалящите ни нейни нездравословни фактори.
От една страна, имунитетът на децата е неузрял. От друга, налице са своенравие в климата, извънредно нечист въздух, вреден метод на живот, престояване в огромни колективи, изключително в детските градини, което благоприятства разпространението на всевъзможни вируси и бактерии. Съчетанието на всички тези фактори води до извънредно постоянно боледуване при децата в днешно време. И като образец би трябвало да кажа, че в случай че преди 30 година се споделяше, че едно дете е доста боледуващо, когато пие 3-4 пъти годишно антибиотик, то в този момент това е безусловно обикновено. Много деца одобряват антибиотик по 7-8 пъти в годината.
След съзряването на организма и влизането в пубертета в множеството случаи епизодите на боледуване се разреждат, като при по-голямата част от хората сливиците към този момент губят своята извънредно значима функционалност, каквато имат в детска възраст.
- Кога е належащ приемът на антибиотик?
Повечето инфекции при децата стартират като вирусни. Когато има недобра готовност на имунитета и недобра антивирусна терапия, организмът не може в границите на 3-4 дни да овладее този първичен инфекциозен развой. Тогава се наслагва бактериална зараза, без значение дали тя също е попаднала по въздушно-капков или по контактно-битов път, или е флора, която паразитира като условно патогенна по лигавицата на горните дихателни пътища и заради снижения имунитет се е задействала и предизвиква болести.
Свързани публикации.. Хроничен тонзилит – деликатно с антибиотиците! (І част) 0 Тонзилит - по какъв начин да си помогнем с натурални средства? 1 Детето страда от сливици. Трябва ли да се отстранят? 1
Антибиотик се изписва, единствено когато имаме данни за бактериална зараза. Даването на антибиотик при първото повдигане на температура, при първите болки в гърлото, хрема или леко увреждане на общото положение на детето е извънредно неправилно. Защото в 60-70% от случаите, което е потвърдено и статистически, това е вирусна фаза и да се дава антибиотик е безусловно безсмислено. Той няма никакво въздействие върху вируса, в противен случай – основава и култивира тежко патогенна резистентна флора, след което се стига досега, когато след 4 изпити антибиотика нямаме стремежи резултат. И на практика се изчерпваме във опциите за лекуване.
- Кога приказваме за продължителен тонзилит и какви опасности крие?
За последните 50 години по този начин и не се създаде обединен консенсус за продължителен тонзилит
в международен мащаб, нито в оториноларингологичното общество или педиатричните среди. Като цяло, се приема, че повече от 4 епизода на изострен тонзилит в 3 поредни години е свидетелствуване за унищожаване на сливиците, т.е. сигурно имаме продължителен тонзилит и се постанова хирургично лекуване. Разбира се, има деца, които вършат за 1 година 8 остри лакунарни (гнойни) ангини и тогава не можем да чакаме още 3 години. Ясно е, че това дете на процедура се храни с антибиотик. Тогава още в същата година можем да вземем решение за унищожаване на тонзилите, само че това е решение на лекаря
оториноларинголог.
- Третата сливица също е чест мотив за терзания на родителите. Кога се постанова нейното унищожаване?
И тя е част от пръстена на Валдайер. Най-активна е от към 2,5-3 до 7-8-годишна възраст. Там по въздушен път попадат разнообразни антигени и болестотворни фактори от околната среда, с които организмът се среща. Тя, както и другите тонзили, е непрекъснато напрегната. Нормално е при децата сливиците да са в непрекъснато с напрежение възпалено положение, защото в тях се построява имунитет.
Много майки споделят за детето: „ То има огромни сливици”. Колко огромни? Ако тонзилите не основават горно обструктивен синдром, т.е. не пречат на дишането и не боледуват, няма свидетелствуване за тяхното унищожаване. Ако са доста дребни, невидими, даже е притеснително, че детето не построява естествен имунитет.
След 7-8 годишна възраст третата сливица стартира назад развиване. Разбира се, свидетелствуване за премахването й е хронична спънка на дишането. Когато едно дете месеци наред спи с отворена уста, хърка по време на сън, има епизоди на нарушение на слуха с отити, е налице сериозен проблем в епифаринкса. Това пречи
на естественото дишане, пречи на вентилацията на Евстахиевата тръба, защото съществуването на непрекъсната зараза или на хипертрофирала тъкан в епифаринкса чисто механично поврежда вентилационната функционалност на Евстахиевата тръба. Ушите остават с по-ниско налягане, което към този момент подготвя към събиране на течност там. Ако тя остане неинфектирана, приказваме за серозен отит. Може и постоянно да се инфектира и тогава имаме рецидивиращи гнойни отити. В подобен случай, защото това пречи на естественото развиване на децата, дискутираме унищожаване на третата сливица.
- Има ли разновидности за профилактика на хроничния тонзилит, с цел да се избегне тонзилектомията?
Любимо мое средство за предварителна защита на хирургичното лекуване на хроничния тонзилит или хроничния аденоидид с аденоидна вегетация е хомеопатичното лекарство Тонзилотрен. Имам към този момент 8-годишен опит с него. Неговото място е тогава, когато имаме катарално, вирусно инфектиране. В началото на есенно-зимния интервал изписвам едномесечни курсове с Тонзилотрен при деца, които постоянно боледуват, в композиция с други имуноукрепващи препарати и местни пробиотици, каквито към този момент има за горните дихателни пътища. Тази композиция понижава броя на децата, които преди този момент съм определял като вървящи към хирургично лекуване, с към 50%. А нашата борба е колкото се може по-малко деца да стигнат до оперативно лекуване. Защото с всеобщото махане на сливиците, както беше Съветската
школа през 50-те-60-те години на предишния век, хората не станаха по-здрави. Тонзилите имат своята функционалност. И хирургично лекуване – единствено когато има цялостна “катастрофа” на медикаментозното лекуване.
В началото на декември следва Шестата Българо-италианска ринологична среща и Първата детска УНГ конференция. В рамките на събитието ще се състои кръгла маса на тематика „ Нови концепции в лекуването на тонзилитите”, в която и вие ще вземете присъединяване.
Кръглите маси са извънредно добър формат, тъй като в тях взимат присъединяване доста клиницисти с дълготраен опит. Когато се съберем на такава кръгла маса и обсъдим предварителната защита на този вид болести с такива препарати, можем да сверим часовника си и всеки да почерпи опит от останалите. И да създадем сметка до каква степен сме стигнали ние и какво би трябвало да създадем оттук насетне. Защото, в последна сметка, в своята амбулаторна процедура всеки е самичък. В ежедневната си процедура не се събираме по 3-4 лекари, с цел да обсъждаме казуса. Всеки лекува самичък и самичък натрупа опит.
Тази година най-хубавото е, че организационният комитет е съумял да реализира единодушие с Българската педиатрична асоциация и това ще бъде взаимна конференция. Защото ние, оториноларинголозите, рядко се срещаме с педиатрите и това е доста огромна неточност. Колкото повече се срещаме и обсъждаме нещата,
толкоз по-добри ще бъдем в нашата клинична процедура и научните разработки. Този път ще бъдем дружно, ще можем да присъстваме на общи кръгли маси, презентации, основни лекции.
Искрено се надявам този вид съвместност да се трансформира в добра традиция!
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ