Как чуваме и възприемаме звуците около нас?
Източник: iStoskphoto
Слухът е осезание, което ни оказва помощ да опознаваме както живата, по този начин и неживата природа. Основна задача на тази сензитивна сетивна система е да улавя и проучва звуците към нас. В съпоставяне с останалите сетивни органи - зрителен, обонятелен и вкусов, слуховият анализатор е най-младото образувание във филогенетичното развиване при индивида.
Слуховата система служи за разбиране на звука, който е резултат от активността на вибриращи предмети. Когато нещо вибрира във въздуха, то движи въздушните частици към него. Тези вибриращи частици предават трептенето на прилежащите, те на прилежащите им, и по този начин се популяризира в пространството. При това предаване, частиците се удрят в прилежащите и предават своята сила на тях, като се губи част от силата им. За това при отдалечаване от източника на звука, той се чува по-слабо.
Звуците могат да бъдат елементарни и комплицирани Простите звуци са чистите тонове, съдържащи единствено една честотна съставния елемент. Пример за източник на чисти тонове е камертонът. Сложните звуци са сложни, формирани от голям брой тонове. Например другите музикални инструменти- те са източник на разнообразни, само че взаимно хармонични честоти. Сложен тон е и човешката тирада.
Шумът е формиран от безредно изменящи се във времето честоти.
Как възприемаме звука?
Когато обещано тяло трепти, в заобикалящия го въздух пораждат по този начин наречените звукови талази. Най-добрият метод да се опише работата на слуховия анализатор е да се уточни пътя, който изминават звуковите талази в ухото. То е формирано от следните елементи: Свързани публикации.. Внезапна загуба на слуха - ами в този момент? 0 Професионално увреждане на слуха 0 Поставяне на слухов уред – по кое време се постанова и какви типове има? 0 Външно ухо - забележимата част на ухото се назовава ушна мида. Тя има особена форма, която оказва помощ за улавянето на звуците и насочването им към междинното ухо. Нейните гънки служат за отразяване на звука, тъй че да има разлики в самият тон, когато източника е пред вас или зад вас. Мозъкът обработва информацията и преценя въз основа на тези разлики от къде идва звукът. Ушното тъпанче ( слуховата мембрана), с което стартира междинното ухо, е извънредно сензитивно. При достигането на звуковите талази до него, то стартира да трепти.
Средно ухо - то е формирано от три дребни костици- чукче, наковалня и стреме. С тяхна помощ, трептенията на тъпанчето се предават по нататък към вътрешното ухо. Тези три костички образуват необикновен тип мост, който е обвързван с една мембрана, наречена „ овално прозорче “. Тази мембрана обезпечава достъп до слуховия охлюв във вътрешното ухо. Когато ушното тъпанче трепти, звукът се предава чрез чукчето към наковалнята, а от нея към стремето и то от своя страна предава звука към овалното прозорче. Вътрешно ухо - тук се намира цялостен лабиринт от тръби и проходи, изграждащи вестибуларния уред и кохлеята. Охлювът (кохлеaта) преобразува звуковите талази в електрически сигнали, които се изпращат към мозъка. Мозъкът от своя страна обработва тези сигнали и построява звукови облици, които ние разпознаваме и осмисляме.
Характеристики на звука Честотата на звука се дефинира от броя на интервалите на звуковата вълна за една секунда. Това дефинира каква е височината на звука. Мерната единица е херц (Hz). Човешкото ухо е в положение да възприема звуци с периодичност сред 16 и 20 000 Hz. С придвижване на възрастта, този диапазон се стеснява. Амплитудата е справедлив критерии за силата на звука. Тя се мери в децибели. Човешките уши могат да чуят съвсем всеки тон (диапазон от 0 до 120 dB)- от нежно глезене по кожата, до мощни реактивни мотори. Ето някои образци: шепотът е 15 dB; естествен разговор- 60 dB; рок концерт- 126 dB. При дълготрайно излагане на звуци над 90db можете да увредите слуха си, без значение дали слушате Бах или Металика. Звук със мощ над 160 dB може да спука тъпанчето на ухото.
3630
Слухът е осезание, което ни оказва помощ да опознаваме както живата, по този начин и неживата природа. Основна задача на тази сензитивна сетивна система е да улавя и проучва звуците към нас. В съпоставяне с останалите сетивни органи - зрителен, обонятелен и вкусов, слуховият анализатор е най-младото образувание във филогенетичното развиване при индивида.
Слуховата система служи за разбиране на звука, който е резултат от активността на вибриращи предмети. Когато нещо вибрира във въздуха, то движи въздушните частици към него. Тези вибриращи частици предават трептенето на прилежащите, те на прилежащите им, и по този начин се популяризира в пространството. При това предаване, частиците се удрят в прилежащите и предават своята сила на тях, като се губи част от силата им. За това при отдалечаване от източника на звука, той се чува по-слабо.
Звуците могат да бъдат елементарни и комплицирани Простите звуци са чистите тонове, съдържащи единствено една честотна съставния елемент. Пример за източник на чисти тонове е камертонът. Сложните звуци са сложни, формирани от голям брой тонове. Например другите музикални инструменти- те са източник на разнообразни, само че взаимно хармонични честоти. Сложен тон е и човешката тирада.
Шумът е формиран от безредно изменящи се във времето честоти.
Как възприемаме звука?
Когато обещано тяло трепти, в заобикалящия го въздух пораждат по този начин наречените звукови талази. Най-добрият метод да се опише работата на слуховия анализатор е да се уточни пътя, който изминават звуковите талази в ухото. То е формирано от следните елементи: Свързани публикации.. Внезапна загуба на слуха - ами в този момент? 0 Професионално увреждане на слуха 0 Поставяне на слухов уред – по кое време се постанова и какви типове има? 0 Външно ухо - забележимата част на ухото се назовава ушна мида. Тя има особена форма, която оказва помощ за улавянето на звуците и насочването им към междинното ухо. Нейните гънки служат за отразяване на звука, тъй че да има разлики в самият тон, когато източника е пред вас или зад вас. Мозъкът обработва информацията и преценя въз основа на тези разлики от къде идва звукът. Ушното тъпанче ( слуховата мембрана), с което стартира междинното ухо, е извънредно сензитивно. При достигането на звуковите талази до него, то стартира да трепти.
Средно ухо - то е формирано от три дребни костици- чукче, наковалня и стреме. С тяхна помощ, трептенията на тъпанчето се предават по нататък към вътрешното ухо. Тези три костички образуват необикновен тип мост, който е обвързван с една мембрана, наречена „ овално прозорче “. Тази мембрана обезпечава достъп до слуховия охлюв във вътрешното ухо. Когато ушното тъпанче трепти, звукът се предава чрез чукчето към наковалнята, а от нея към стремето и то от своя страна предава звука към овалното прозорче. Вътрешно ухо - тук се намира цялостен лабиринт от тръби и проходи, изграждащи вестибуларния уред и кохлеята. Охлювът (кохлеaта) преобразува звуковите талази в електрически сигнали, които се изпращат към мозъка. Мозъкът от своя страна обработва тези сигнали и построява звукови облици, които ние разпознаваме и осмисляме.
Характеристики на звука Честотата на звука се дефинира от броя на интервалите на звуковата вълна за една секунда. Това дефинира каква е височината на звука. Мерната единица е херц (Hz). Човешкото ухо е в положение да възприема звуци с периодичност сред 16 и 20 000 Hz. С придвижване на възрастта, този диапазон се стеснява. Амплитудата е справедлив критерии за силата на звука. Тя се мери в децибели. Човешките уши могат да чуят съвсем всеки тон (диапазон от 0 до 120 dB)- от нежно глезене по кожата, до мощни реактивни мотори. Ето някои образци: шепотът е 15 dB; естествен разговор- 60 dB; рок концерт- 126 dB. При дълготрайно излагане на звуци над 90db можете да увредите слуха си, без значение дали слушате Бах или Металика. Звук със мощ над 160 dB може да спука тъпанчето на ухото.
3630
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ