И пиянството е психичен проблем!
Източник: Dreamstime
Ние българите не обичаме да приказваме за психологично здраве. Все още считаме, че консултацията даже с психолог е демонстрация на уязвимост и първата ни реакция, когато ни бъде предложена сходна помощ е - „ Не съм вманиачен! “. В същото време, битовият алкохолизъм, най-малкото, е много публикувано събитие на локална почва...
Друга типична нашенска линия – демонстрация на здрав разсъдък, в действителност – е, че търсим работа, с която да се препитаваме и по опция да не ни претрупва. Разбира се, условието за положително заплащане в този случай няма по какъв начин да го има, такова може да се търси в
резултат на отдаването на работата. При комфортната работа като сюжети
в множеството случаи ни се постанова да се оправяме с материални дефицити, поради което и страда в следствие прочувственото ни и психологично здраве. Сценарият е всеобщ.
Съществуват и друга категория хора, които са амбициозни и отдадени на концепцията да реализират повече на работното си място или за фамилията си, без да чакат на различен. Тези хора обаче също постоянно се „ чупят “.
Тазгодишният международен ден на психологичното здраве тематично е наименуван "Психично здраве на работното място " и има за какво!
Свързани публикации.. На дъното сме в Европейски Съюз по психиатрична грижа 0 Кои заболявания се демонстрират с психиатрични признаци? 0 Всеки пети българин е имал психологично разстройство 0
Около 38% от популацията на Европейски Съюз в миналото в живота си са претърпели психологично разстройство, демонстрира европейско изследване от 2011 година, представено от Националния център по публично здраве. 14% от тях са страдали от тревога, 7% от бодърствуване, съвсем 7% от тежка меланхолия, 6,3% са показали психосоматични разстройва и над 4% са злоупотребявали с алкохол или субстанции.
Колко от нас българите надигат чашката? Колко от хората, с които контактувате или Вие самите давате
признаци на тревога? Опасявам се, че при нас цифрите ще са по-стресиращи.
За страдание, за това какъв брой публикуван проблем са психологичните разстройва си даваме сметка едвам когато се окажем наранени, персонално или наш безценен непосредствен.
Най-тъжното, преглеждайки сходни статистики или констатации е, че децата са една от най-засегнатите групи също и казусът изобщо не е за занемаряване, а за предмет на непрекъснато публично разискване... Вероятно сте чували за хиперактивност и нарушаване на вниманието – да, това разстройство е от черния лист, засягащ психологичното здраве, до който не желаеме да се докоснем, само че виждайки казуса можем да отсъдим е „ по-палаво “ дете е, в случай че то е имало шанса да не прояви разстройството си в степен да бъде отлъчено от учебни заведения, да речем, под претекст за неосъществим възпитаник.
Друга рискова група са възрастните, които започваме да усещаме като задължение поради остаряването им и надалеч прибързано сме склонни да отпишем от живот
– тъй като деменцията е положение, което не се оправдава с напредването на виталния цикъл, а е предмет на психиатрична грижа. Между 1 до 30% от хората в старческа възраст страдат от дементивни болести.
Стресът през днешния ден може да ни аргументи деменция на следващия ден
Днес се вършат доста проучвания на аргументите в търсене на лекуване на деменцията. Застаряването на Европа е реалност и казусът е значителен.
Има и данни, които демонстрират, че стресът, свръхемоциите, като яд, непрекъснатото напрежение, задействат механизми в организма ни, които отключват развиването на деменцията и залагат упадъка на мозъка ни.
И в случай че това ни наподобява отвлечено... То данните, с които работи бизнесът, са напълно показателни - спадат фирмени резултати, губят се скъпи чиновници, текат безкрайни болнични. От друга страна, възобновяване е скъпо, дълготрайно и не всеки път резултатно... Проблемът е освен персонален, а по едно и също време и фирмен, и публичен.
"Съгласно Рамковата инструкция на Европейски Съюз по здравето и сигурността и националното законодателство стресорите и техните последствия са предотвратими и могат да се отрегулират от работещия и неговия шеф взаимно и съгласно персоналните и общите ползи ", припомнят ни от НЦОЗА. "Работодателят е задължен и е в негов интерес да предприеме всички защитни ограничения служащите да не се разболяват вследствие на работата си. "
Стресори и условия за пораждане на стрес и психологично натоварване
Ето и стресорите и изискванията, които крият риск от пораждане на несъразмерен стрес на работното място. Категориите са взети от труда на доцент Запрянов и доктор Зарков „ Психично здраве на работното място – ръководство на напрежението – лична ефективност”, публикуван от НЦОЗА, през 2010 година
Категория стресор Условия, свързани с заплаха Характер на работата
1. Организационна просвета и функционалност Лоша връзка. Липса на опция за гласно изложение на проблеми и оплаквания;
Ниско равнище на поддръжка за решение на проблеми и персонално развиване. Присъствие на процедура на „ порицание/критикуване”, когато нещата вървят зле, отказване на евентуалните проблеми; Неясни организационни задания.
2. Роля в организацията Неяснота на функциите и условията. Липса на ясно изложение на длъжностните задължения; Неяснота във връзка с нужната подготовка за съответното работно място.
Конфликт на функциите в организацията. Персоналът има чувството, че работата изисква от тях спорно поведение; Отговорност за хора; Непълноценност на ролята. Много отговорности, само че лимитирана оторизация, власт или потенциал за взимане на решения и възлагане на задачи;
3. Развитие на кариерата Застой и неустановеност на кариерата;
Недооценяване или свръхоценяване;
Лошо заплащане;
Несигурност на работата, своенравие на служебната позиция, боязън от уволнение;
Ниска обществена значителност на работата.
4. Свобода на взимане на решение/контрол Слабо присъединяване във взимане на решения;
Ограничена независимост за взимане на решения, образуване на работата и общо на персоналната инициатива;
Липса на опция за персонален надзор по пътя на съучастие;
Липса на надзор, самопризнание на приноса за крайния артикул на труда и заплащане за положително осъществяване на трудовите задачи;
Свръхконтрол.
5. Междуличностни връзки на работното място Социална и физическа изолация;
Лоши взаимоотношения с началниците;
Лоши взаимоотношения с другите работещи; междуличностни конфликти;
Липса на обществена поддръжка, не-сътрудничещи и не-подкрепящи началници, сътрудници или подчинени;
Несгоди заради предубеждения на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа.
6. Съгласуване “дом – работа” Дисбаланс сред условията на работата и тези на живота отвън работното място (конфликт на ежедневните роли);
Конфликтни условия в работата и в дома;
Лоша поддръжка в дома;
Двойствени проблеми на кариерата.
Съдържание на работата
7. Работна среда и екипировка Проблеми с надеждността, наличността, сходството и поддръжката или оборудването и съоръженията;
Неприятна или рискова физическа работна среда.
8. Дизайн на трудовата задача Досадна и повтаряща се работа: липса на разнородни или къси работни цикли;
Фрагментирана или безсмислена работа;
Липса на опция за дейно потребление на персоналните гении и умения;
Висока несигурност; Липса на опция за повишение на квалификацията - прекомерно малко, само че и прекомерно доста обучение;
Високи условия към вниманието. Потенциална заплаха дребни неточности или моментна липса на внимание да доведат до съществени и даже пагубни последици;
Влизащи в спор изисквания;
Недостигащи запаси.
9. Работно натоварване/работен темп Претоварване - несъответстващо време за довеждане докрай на трудовата задача, водещо до персонална и на възложителите неудовлетвореност;
Непълноценно потребление - прекомерно малко работа; Липса на надзор върху ритъма; Високи равнища на неотложност. 10. Работен график Сменна работа; Непредвидими часове. Очакване, че е обикновено личният състав да работи изключително или да си взема работа за вкъщи; Дълъг или несоциален работен ден;
Твърди работни графици.
Като задършек, 55% от хората с психичноздравни проблеми не съумяват да се върнат на работа, макар че вършат опит. От тези, които се връщат, 68% заемат по-ниска позиция и имат по-ниско възнаграждение спрямо предходната си работа. Данните са от същата извадка представена от НЦОЗА по случай отбелязването на международния ден на психологичното здраве.
И не забравяйте, че:
"Рисковете от стрес на работното място пораждат при нарушено сходство сред компетентността и опциите на индивида и трудовите му отговорности, при спорове сред персоналните функции в труда и отвън него и при липса на задоволителна степен на надзор върху работата и персоналния живот. "
Остава ни да поработим за един
по-справедлив свят и това стартира от нас!
Бъдете дейни и здрави!
Благодарим на НЦОЗА за предоставената информация!
Ние българите не обичаме да приказваме за психологично здраве. Все още считаме, че консултацията даже с психолог е демонстрация на уязвимост и първата ни реакция, когато ни бъде предложена сходна помощ е - „ Не съм вманиачен! “. В същото време, битовият алкохолизъм, най-малкото, е много публикувано събитие на локална почва...
Друга типична нашенска линия – демонстрация на здрав разсъдък, в действителност – е, че търсим работа, с която да се препитаваме и по опция да не ни претрупва. Разбира се, условието за положително заплащане в този случай няма по какъв начин да го има, такова може да се търси в
резултат на отдаването на работата. При комфортната работа като сюжети
в множеството случаи ни се постанова да се оправяме с материални дефицити, поради което и страда в следствие прочувственото ни и психологично здраве. Сценарият е всеобщ.
Съществуват и друга категория хора, които са амбициозни и отдадени на концепцията да реализират повече на работното си място или за фамилията си, без да чакат на различен. Тези хора обаче също постоянно се „ чупят “.
Тазгодишният международен ден на психологичното здраве тематично е наименуван "Психично здраве на работното място " и има за какво!
Свързани публикации.. На дъното сме в Европейски Съюз по психиатрична грижа 0 Кои заболявания се демонстрират с психиатрични признаци? 0 Всеки пети българин е имал психологично разстройство 0
Около 38% от популацията на Европейски Съюз в миналото в живота си са претърпели психологично разстройство, демонстрира европейско изследване от 2011 година, представено от Националния център по публично здраве. 14% от тях са страдали от тревога, 7% от бодърствуване, съвсем 7% от тежка меланхолия, 6,3% са показали психосоматични разстройва и над 4% са злоупотребявали с алкохол или субстанции.
Колко от нас българите надигат чашката? Колко от хората, с които контактувате или Вие самите давате
признаци на тревога? Опасявам се, че при нас цифрите ще са по-стресиращи.
За страдание, за това какъв брой публикуван проблем са психологичните разстройва си даваме сметка едвам когато се окажем наранени, персонално или наш безценен непосредствен.
Най-тъжното, преглеждайки сходни статистики или констатации е, че децата са една от най-засегнатите групи също и казусът изобщо не е за занемаряване, а за предмет на непрекъснато публично разискване... Вероятно сте чували за хиперактивност и нарушаване на вниманието – да, това разстройство е от черния лист, засягащ психологичното здраве, до който не желаеме да се докоснем, само че виждайки казуса можем да отсъдим е „ по-палаво “ дете е, в случай че то е имало шанса да не прояви разстройството си в степен да бъде отлъчено от учебни заведения, да речем, под претекст за неосъществим възпитаник.
Друга рискова група са възрастните, които започваме да усещаме като задължение поради остаряването им и надалеч прибързано сме склонни да отпишем от живот
– тъй като деменцията е положение, което не се оправдава с напредването на виталния цикъл, а е предмет на психиатрична грижа. Между 1 до 30% от хората в старческа възраст страдат от дементивни болести.
Стресът през днешния ден може да ни аргументи деменция на следващия ден
Днес се вършат доста проучвания на аргументите в търсене на лекуване на деменцията. Застаряването на Европа е реалност и казусът е значителен.
Има и данни, които демонстрират, че стресът, свръхемоциите, като яд, непрекъснатото напрежение, задействат механизми в организма ни, които отключват развиването на деменцията и залагат упадъка на мозъка ни.
И в случай че това ни наподобява отвлечено... То данните, с които работи бизнесът, са напълно показателни - спадат фирмени резултати, губят се скъпи чиновници, текат безкрайни болнични. От друга страна, възобновяване е скъпо, дълготрайно и не всеки път резултатно... Проблемът е освен персонален, а по едно и също време и фирмен, и публичен.
"Съгласно Рамковата инструкция на Европейски Съюз по здравето и сигурността и националното законодателство стресорите и техните последствия са предотвратими и могат да се отрегулират от работещия и неговия шеф взаимно и съгласно персоналните и общите ползи ", припомнят ни от НЦОЗА. "Работодателят е задължен и е в негов интерес да предприеме всички защитни ограничения служащите да не се разболяват вследствие на работата си. "
Стресори и условия за пораждане на стрес и психологично натоварване
Ето и стресорите и изискванията, които крият риск от пораждане на несъразмерен стрес на работното място. Категориите са взети от труда на доцент Запрянов и доктор Зарков „ Психично здраве на работното място – ръководство на напрежението – лична ефективност”, публикуван от НЦОЗА, през 2010 година
Категория стресор Условия, свързани с заплаха Характер на работата
1. Организационна просвета и функционалност Лоша връзка. Липса на опция за гласно изложение на проблеми и оплаквания;
Ниско равнище на поддръжка за решение на проблеми и персонално развиване. Присъствие на процедура на „ порицание/критикуване”, когато нещата вървят зле, отказване на евентуалните проблеми; Неясни организационни задания.
2. Роля в организацията Неяснота на функциите и условията. Липса на ясно изложение на длъжностните задължения; Неяснота във връзка с нужната подготовка за съответното работно място.
Конфликт на функциите в организацията. Персоналът има чувството, че работата изисква от тях спорно поведение; Отговорност за хора; Непълноценност на ролята. Много отговорности, само че лимитирана оторизация, власт или потенциал за взимане на решения и възлагане на задачи;
3. Развитие на кариерата Застой и неустановеност на кариерата;
Недооценяване или свръхоценяване;
Лошо заплащане;
Несигурност на работата, своенравие на служебната позиция, боязън от уволнение;
Ниска обществена значителност на работата.
4. Свобода на взимане на решение/контрол Слабо присъединяване във взимане на решения;
Ограничена независимост за взимане на решения, образуване на работата и общо на персоналната инициатива;
Липса на опция за персонален надзор по пътя на съучастие;
Липса на надзор, самопризнание на приноса за крайния артикул на труда и заплащане за положително осъществяване на трудовите задачи;
Свръхконтрол.
5. Междуличностни връзки на работното място Социална и физическа изолация;
Лоши взаимоотношения с началниците;
Лоши взаимоотношения с другите работещи; междуличностни конфликти;
Липса на обществена поддръжка, не-сътрудничещи и не-подкрепящи началници, сътрудници или подчинени;
Несгоди заради предубеждения на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа.
6. Съгласуване “дом – работа” Дисбаланс сред условията на работата и тези на живота отвън работното място (конфликт на ежедневните роли);
Конфликтни условия в работата и в дома;
Лоша поддръжка в дома;
Двойствени проблеми на кариерата.
Съдържание на работата
7. Работна среда и екипировка Проблеми с надеждността, наличността, сходството и поддръжката или оборудването и съоръженията;
Неприятна или рискова физическа работна среда.
8. Дизайн на трудовата задача Досадна и повтаряща се работа: липса на разнородни или къси работни цикли;
Фрагментирана или безсмислена работа;
Липса на опция за дейно потребление на персоналните гении и умения;
Висока несигурност; Липса на опция за повишение на квалификацията - прекомерно малко, само че и прекомерно доста обучение;
Високи условия към вниманието. Потенциална заплаха дребни неточности или моментна липса на внимание да доведат до съществени и даже пагубни последици;
Влизащи в спор изисквания;
Недостигащи запаси.
9. Работно натоварване/работен темп Претоварване - несъответстващо време за довеждане докрай на трудовата задача, водещо до персонална и на възложителите неудовлетвореност;
Непълноценно потребление - прекомерно малко работа; Липса на надзор върху ритъма; Високи равнища на неотложност. 10. Работен график Сменна работа; Непредвидими часове. Очакване, че е обикновено личният състав да работи изключително или да си взема работа за вкъщи; Дълъг или несоциален работен ден;
Твърди работни графици.
Като задършек, 55% от хората с психичноздравни проблеми не съумяват да се върнат на работа, макар че вършат опит. От тези, които се връщат, 68% заемат по-ниска позиция и имат по-ниско възнаграждение спрямо предходната си работа. Данните са от същата извадка представена от НЦОЗА по случай отбелязването на международния ден на психологичното здраве.
И не забравяйте, че:
"Рисковете от стрес на работното място пораждат при нарушено сходство сред компетентността и опциите на индивида и трудовите му отговорности, при спорове сред персоналните функции в труда и отвън него и при липса на задоволителна степен на надзор върху работата и персоналния живот. "
Остава ни да поработим за един
по-справедлив свят и това стартира от нас!
Бъдете дейни и здрави!
Благодарим на НЦОЗА за предоставената информация!
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ