Как професор Аспергер помогна на нацистите да убиват деца
Изследванията, извършени върху по-рано неразглеждани от нацистката ера, които са особено ориентирани към схващане на работата, осъществявана от лекарите по време на Втората международна война, разкриват някои притеснителни нови доказателства за активността на професор Ханс Аспергер. Днес името на професор Аспергер се свързва с тип високофункционален аутизъм. Но също по този начин то е обвързвано и с убийството на стотици деца с увреждания по време на Втората международна война.
Заповедта на Хитлер за начало на Акция Т4
Ново изследване, направено от австрийски историк, експерт по здравна история, Хервиг Чех, от Медицинския университет във Виена, открива доказателства, че професор Аспергер работи с нацисткия режим и е забъркан безусловно умишлено в изпращането на стотици деца, изключително такива, които са с душевен или физически увреждания, към гибелта им.
Тези деца са изпращани в клиниката Spiegelgrund във Виена. Известно е, че тази клиника е изпратила „ осъдила “ на гибел 789 деца, нормално посредством обгазяване, летални инжекции, болест, апетит или ужасяващи медицински опити, по нацистка стратегия, известна като Акция Т4.
Акция Т4 е ужасяваща стратегия, която е позволена персонално от Адолф Хитлер (с документа от фотографията по-горе) и има за цел да унищожи всички деца, които са умствено или физически повредени или неизлечимо заболели. Намерението е да се отстранен техния „ неприятен генетичен материал “ от генофонда и е по нея са избити 300 000 души от Полша, Германия, Австрия и Чехия сред 1939 и 1945 година
Един съответен случай включва 3-годишното момиченце, Херта Шрайбер, за която Аспергер отбелязва, че страда от тежко разстройство на личността и най-вероятно е в тежест за майка си, която към този момент си има други пет здрави деца, за които да се грижи. Той надлежно предложи детето да бъде настанено за непрекъснато в клиниката Spiegelgrund. Тя умря малко след третия си рожден ден от пневмония. Пневмонията е постоянно срещана причина за гибел, породена от продължителната приложимост на барбитурати (група субстанции, които потискат централната нервна система).
Чех разказва Аспергер като политически закостенял и неактивен в политически смисъл, само че той всеки случай е част от комисия, която е свикана, с цел да класифицира над 200 деца, които живеят в психиатрична болница. Основната задача на тази комисията би трябвало да разпознава капацитета на децата за бъдещо развиване.
От изследваните 35 са разпознати като безнадеждни и неподлежащи на образование, затова евентуално неработоспособни. Този етикет в действителност е смъртна присъда за тези деца и макар че няма доказателства, които да демонстрират какво се е случило с тях съответно, множеството деца, избрани като такива, ще бъдат умъртвени със смъртоносна инжекция или газ. Човек би очаквал, че педиатърът би положил някакви старания да подсигурява, че дребните няма да бъдат наказани на гибел, единствено тъй като имат някаква форма на умствено увреждане.
Тази нова информация неизбежно ще накърни репутацията на лекаря, чието име се употребява за идентифициране на характерния синдром. Директорът в Центъра за аутизъм на Националното аутистично общество Карол Поуви декларира в изявление за The Independent, че Обществото чака тази нова информация да аргументи известна горест измежду хората, които се разпознават с термина „ Аспергер “ в границите на 700 000 аутисти пациенти и техните фамилии в Обединеното кралство.
Г-жа Пови отделя време, с цел да изясни, че Обществото ще следи прочувственото положение на своите членове по отношение на това по какъв начин гледат на тази вест и ще се управлява от тях какъв език биха желали да употребяват, с цел да опишат тази съответна форма на аутизъм. Обществото никога не би желало хората, диагностицирани със синдром на Аспергер, да се усещат принизени от това изобретение.
Синдромът на Аспергер се разпознава при пациенти със междинна или по-висока от междинната просветеност, само че с неприятна дарба да взаимодействат обществено с другите. През 1944 година професор Аспергер употребява термина „ аутистична психопатия “, с цел да опише четири деца, които са под негова грижа, и демонстрират тези характерни признаци. Името на диагнозата – „ Синдром на Аспергер “ – е измислено през 1981 година от Лорна Уинг, английски психиатър, в чест на професор Аспергер.
