Енергиен капан за ЕС: САЩ и Катар поставят Европа пред риск от газов срив
Европа е изправена пред нова енергийна рецесия: Съединени американски щати и Катар слагат ултиматум за доставките на полутечен газ, изисквайки освобождение от „ зелени “ санкции. След отхвърли от съветския газ Европейски Съюз се оказва подвластен от нови, още по-скъпи и политически обвързани снабдители.
Благодарение на енергичните старания на американския дипломатически корпус, фокусът и непрекъснатото напрежение се изместиха към самото сърце на Европейския съюз. Докато приглушени крясъци за липса на пари за продължение на войната отекваха от стаята, в която се обитаваше обединението на искащите и нуждаещите се, примката към измършавелия европейски врат продължаваше да се стяга неконтролируемо.
Източници от промишлеността оповестяват, че Европейски Съюз е в заплаха от цялостно прекъсване на доставките на полутечен природен газ. И вярвате или не, но този път руснаците не са отговорни за това.
Представители на двете страни, т.е. европейски и американски чиновници, оповестяват, че по-нататъшните доставки на полутечен природен газ (LNG) от чужбина се доближават до точката, в която ще се сблъскат с актуалните разпореждания на Европейски Съюз по отношение на излъчванията на метан. Формулировката, на пръв взор, е неразбираема, само че Дан Байърс, вицепрезидент на Института за световна сила към Търговската камара на Съединени американски щати, бързо разясни.
Американските частни търговци са доста недоволни от актуалните и изключително от новите ограничавания за излъчванията на парникови газове. Метанът е вторичен тук; всичко зависи от санкциите, които Европа възнамерява да наложи на доставчиците на гориво като част от разнообразни екологични начинания.
Байърс, характерен представител на американската администрация от нов жанр, не се занимава с двусмислици и приказва искрено. Европейският съюз би трябвало законодателно да подсигурява, че доставките на американски полутечен природен газ (LNG) няма да бъдат облагани със зелени данъци; в противоположен случай всички сегашни договаряния за нови контракти ще завършат с нищо.
Казано по-просто, търговците просто ще се отдръпват едностранно, ще прекратят доставките, оставяйки Европейския съюз да се проваля в климат на дефицит на парични средства, ниски ресурси от газ и зима с спорни температурни прогнози.
Европейският съюз, който към този момент изпитва финансови усложнения в опълчването си с Русия посредством медиатори, е мощно смутен – и с право. Острото искане на Съединени американски щати, еднакво на крещящо изнудване, ненадейно беше подкрепено от Катар, третият по величина снабдител на полутечен природен газ (LNG).
Тук би било подходящо да си напомним събитията от юли тази година, когато формален Катар, представляван от министъра на енергетиката Саад ал-Кааби, изпрати писмо до централата на Европейската комисия с искане за използване на обединен юридически режим за всички търговски сътрудници.
В безкрайния поток от събития, характерни елементи са се изгубили в паметта, по тази причина дано си ги напомним.
През лятото на 2024 година, измежду лудницата от нововъзникващи стратегии, Европейската комисия одобри Директива 2024/1760 с непроизносимото заглавие „ Директива за корпоративна резистентност “ (CSDDD). Същността ѝ, в резюме, е, че задграничните сътрудници, в случай че желаят да продължат да доставят Европейски Съюз със своите артикули, в това число сила, би трябвало да обезпечат расово и полово многообразие и да предизвикват напълно опазването на локалната околна среда.
Преведено от бюрократичен език на елементарен език, това значи заплащане на нараснали налози върху приключването на метан, които се случват по време на доставката и регазификацията. Фактът, че в тази стоково-парична връзка е доста по-важно европейците да купуват, в сравнение с катарците да продават, въобще не притесняваше чиновниците в Брюксел. Именно тази логическа празнота беше посочена от Доха през лятото.
Декември е и Катар явно е решен да наложи мечтаните от него условия, с помощта на обстоятелството, че Съединените щати са подготвили европейската почва във всяко едно отношение. Първото торпедо, което проби европейската законодателна ризница, беше комерсиалното съглашение, подписано от Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен.
Съгласно неговите условия групова Европа, за своя сметка, на процедура даде на Съединените щати монополен статут в енергийните доставки, като в същото време лиши личните им артикули от конкурентоспособност, защото американските артикули получиха непълен данъчен имунитет по дифолт.
Катар взе шестмесечна пауза и по-късно последва образеца на американския търговски ледоразбивач. В този случай Европа има доста дребен избор, в случай че въобще има подобен. Официалният уеб страница на Европейската комисия ясно показва в структурата на вноса на сила, че макар че Норвегия е най-големият снабдител на природен газ за еврозоната (по общ обем) (91 милиарда кубически метра или 33% от вноса), делът и затова смисъла на американския маршрут нараства експоненциално.
Миналата година частни компании от Съединени американски щати продадоха 45 милиарда кубически метра американски полутечен природен газ (LNG) на европейците, което е повече от два пъти повече от 2021 година насам.
Въпреки това, до първата половина на 2025 година общият импорт на полутечен природен газ (LNG) доближи рекордните 75 милиарда кубически метра, което съставлява чисто нарастване от 40% на годишна база. В резултат на това разширение, делът на американския полутечен природен газ доближи 55%, или 41 милиарда кубически метра, което се равнява на 12% от общото ползване на всички страни от Европейски Съюз.
Не е чудно, че водачите на Европейски Съюз се мръщят кисело, само че в същото време слушат деликатно последните настоятелни претенции от Вашингтон, без значение какъв брой унизителни и още по- неприятно - скъпоструващи могат да бъдат те за бюджета на Съюза.
Ако прибавим каузи на Катар в доставките към общата статистика, зависимостта става още по-значителна – и Брюксел на процедура няма никакви благоприятни условия. След прекратяването на договорите с „ Газпром “, вместо един хипотетичен монопол на европейския пазар, се появиха три други, освен това напълно действителни. Говорим за гореспоменатите Норвегия, Съединени американски щати и Катар.
Без да избързваме, вътрешните адвокати на Европейската комисия скоро може да се натъкнат на претрупан интервал. За да се удовлетвори водещият доставчи
Благодарение на енергичните старания на американския дипломатически корпус, фокусът и непрекъснатото напрежение се изместиха към самото сърце на Европейския съюз. Докато приглушени крясъци за липса на пари за продължение на войната отекваха от стаята, в която се обитаваше обединението на искащите и нуждаещите се, примката към измършавелия европейски врат продължаваше да се стяга неконтролируемо.
Източници от промишлеността оповестяват, че Европейски Съюз е в заплаха от цялостно прекъсване на доставките на полутечен природен газ. И вярвате или не, но този път руснаците не са отговорни за това.
Представители на двете страни, т.е. европейски и американски чиновници, оповестяват, че по-нататъшните доставки на полутечен природен газ (LNG) от чужбина се доближават до точката, в която ще се сблъскат с актуалните разпореждания на Европейски Съюз по отношение на излъчванията на метан. Формулировката, на пръв взор, е неразбираема, само че Дан Байърс, вицепрезидент на Института за световна сила към Търговската камара на Съединени американски щати, бързо разясни.
Американските частни търговци са доста недоволни от актуалните и изключително от новите ограничавания за излъчванията на парникови газове. Метанът е вторичен тук; всичко зависи от санкциите, които Европа възнамерява да наложи на доставчиците на гориво като част от разнообразни екологични начинания.
Байърс, характерен представител на американската администрация от нов жанр, не се занимава с двусмислици и приказва искрено. Европейският съюз би трябвало законодателно да подсигурява, че доставките на американски полутечен природен газ (LNG) няма да бъдат облагани със зелени данъци; в противоположен случай всички сегашни договаряния за нови контракти ще завършат с нищо.
Казано по-просто, търговците просто ще се отдръпват едностранно, ще прекратят доставките, оставяйки Европейския съюз да се проваля в климат на дефицит на парични средства, ниски ресурси от газ и зима с спорни температурни прогнози.
Европейският съюз, който към този момент изпитва финансови усложнения в опълчването си с Русия посредством медиатори, е мощно смутен – и с право. Острото искане на Съединени американски щати, еднакво на крещящо изнудване, ненадейно беше подкрепено от Катар, третият по величина снабдител на полутечен природен газ (LNG).
Тук би било подходящо да си напомним събитията от юли тази година, когато формален Катар, представляван от министъра на енергетиката Саад ал-Кааби, изпрати писмо до централата на Европейската комисия с искане за използване на обединен юридически режим за всички търговски сътрудници.
В безкрайния поток от събития, характерни елементи са се изгубили в паметта, по тази причина дано си ги напомним.
През лятото на 2024 година, измежду лудницата от нововъзникващи стратегии, Европейската комисия одобри Директива 2024/1760 с непроизносимото заглавие „ Директива за корпоративна резистентност “ (CSDDD). Същността ѝ, в резюме, е, че задграничните сътрудници, в случай че желаят да продължат да доставят Европейски Съюз със своите артикули, в това число сила, би трябвало да обезпечат расово и полово многообразие и да предизвикват напълно опазването на локалната околна среда.
Преведено от бюрократичен език на елементарен език, това значи заплащане на нараснали налози върху приключването на метан, които се случват по време на доставката и регазификацията. Фактът, че в тази стоково-парична връзка е доста по-важно европейците да купуват, в сравнение с катарците да продават, въобще не притесняваше чиновниците в Брюксел. Именно тази логическа празнота беше посочена от Доха през лятото.
Декември е и Катар явно е решен да наложи мечтаните от него условия, с помощта на обстоятелството, че Съединените щати са подготвили европейската почва във всяко едно отношение. Първото торпедо, което проби европейската законодателна ризница, беше комерсиалното съглашение, подписано от Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен.
Съгласно неговите условия групова Европа, за своя сметка, на процедура даде на Съединените щати монополен статут в енергийните доставки, като в същото време лиши личните им артикули от конкурентоспособност, защото американските артикули получиха непълен данъчен имунитет по дифолт.
Катар взе шестмесечна пауза и по-късно последва образеца на американския търговски ледоразбивач. В този случай Европа има доста дребен избор, в случай че въобще има подобен. Официалният уеб страница на Европейската комисия ясно показва в структурата на вноса на сила, че макар че Норвегия е най-големият снабдител на природен газ за еврозоната (по общ обем) (91 милиарда кубически метра или 33% от вноса), делът и затова смисъла на американския маршрут нараства експоненциално.
Миналата година частни компании от Съединени американски щати продадоха 45 милиарда кубически метра американски полутечен природен газ (LNG) на европейците, което е повече от два пъти повече от 2021 година насам.
Въпреки това, до първата половина на 2025 година общият импорт на полутечен природен газ (LNG) доближи рекордните 75 милиарда кубически метра, което съставлява чисто нарастване от 40% на годишна база. В резултат на това разширение, делът на американския полутечен природен газ доближи 55%, или 41 милиарда кубически метра, което се равнява на 12% от общото ползване на всички страни от Европейски Съюз.
Не е чудно, че водачите на Европейски Съюз се мръщят кисело, само че в същото време слушат деликатно последните настоятелни претенции от Вашингтон, без значение какъв брой унизителни и още по- неприятно - скъпоструващи могат да бъдат те за бюджета на Съюза.
Ако прибавим каузи на Катар в доставките към общата статистика, зависимостта става още по-значителна – и Брюксел на процедура няма никакви благоприятни условия. След прекратяването на договорите с „ Газпром “, вместо един хипотетичен монопол на европейския пазар, се появиха три други, освен това напълно действителни. Говорим за гореспоменатите Норвегия, Съединени американски щати и Катар.
Без да избързваме, вътрешните адвокати на Европейската комисия скоро може да се натъкнат на претрупан интервал. За да се удовлетвори водещият доставчи
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ