Странната физика на астероида Бену
Изследвания, водени от Университета в Колорадо, Боулдър, разкриват физика сходна на тази от Алиса в страната на чудесата, която ръководи гравитацията покрай повърхността на метеорита Бену.
Новите констатации са разказани в набор от публикации, оповестени от екипа, който стои зад плана на НАСА Origins, Spectral Interpretation, Resource Identification, Security-Regolith Explorer (OSIRIS-REx).
Резултатите идват единствено три месеца откакто OSIRIS-REx за пръв път стигна до Бену на 3 декември 2018 година.
Оттогава галактическият транспортен съд е приключил няколко десетки обиколки към метеорита, който е с височина като тази на Емпайър Стейт Билдинг, на разстояние от него от към 1.6 км.
„ Дори тези ранни обиколки на метеорита дават на учените напълно нов взор към тази мистериозна канара “, споделя Даниел Шерес, който управлява научния екип на задачата.
В проучванията, които се появяват в Nature Astronomy, да вземем за пример, екипът оповестява за масата на този метеорит: впечатляващите 73 милиарда кг.
Но Шерес и неговите сътрудници също създават карта на гравитационното привличане на метеорита. Техните заключения демонстрират, че Бену съществува в внимателен баланс сред две конкурентни сили, резултат от гневното въртене на метеорита. Бену приключва едно цялостно завъртане един път на всеки четири часа.
Шерес споделя, че тези сили могат да играят значима роля в дълготрайната еволюция на метеорита и евентуалното му разрушение.
„ Когато се завърти се основава конкуренция сред гравитацията, която притегля надолу, и центробежното ускоряване, което се пробва да отблъсне всеки обект от Бену нагоре “, споделя Шерес.
За да проучат тези сили, учените употребяват навигационните принадлежности на OSIRIS-REx за премерване на привличането, което метеоритът упражнява върху галактическия транспортен съд.
И те откриват повече от предстоящото. Въз основа на изчисленията на групата, районът към екватора на Бену е в капан на гравитационната функционалност, наречена „ Ротационен лоб на Рош “ – нещо, което учените към момента не са следили ясно на метеорит.
На процедура тази функционалност става странна на Бену. Ако сте стояли в рамките на лоба на Рош на Бену и сте се подхлъзнали на бананова кора, да вземем за пример, няма да се случи доста – ще бъдете хванати от лоба и ще паднете назад на повърхността.
„ Но в случай че сте били отвън лоба на Рош и сте се подхлъзнали на кора от банан, вие ще се преобърнете към екватора “, споделя Шерес. „ И ще натрупате задоволително сила, с цел да се въртите към екватора и може би нагоре в орбита, а по-късно ще излезете в открития космос “.
Това звучи като среда, която Луис Карол би могъл да оцени. Това е по този начин, тъй като радиацията от слънцето кара Бену да се върти все по-бързо и по-бързо с течение на времето. И до момента в който въртенето на метеорита усилва скоростта, лобът на Рош също може да се свива, дружно със силите, които държат Бену стилен.
„ Тъй като лобът на Рош се стеснява от ден на ден към екватора, става по-лесно и по-лесно за този метеорит да загуби материал “, споделя Шерес. „ Досега материалът е бил държан от гравитацията, само че в един миг, в случай че метеоритът продължава да се върти по-бързо, тогава ще се отдели по-лесно от скалата “.
Разбирането на тази физика е от голяма важност и за научната задача на ОСИРИС-РЕКС, сподели Джей Макмеън, помощник по аерокосмическа техника и съавтор на новото изследване.
Той изяснява, че през 2020 година учени от задачата ще приближат OSIRIS-REx до няколко метра от Бену и ще употребяват прибиращата се ръка на галактическия транспортен съд, с цел да съберат проби от повърхността на метеорита. И с цел да създадат това безвредно, те ще би трябвало да познават физиката на скалата от вътрешната страна и извън.
„ Трябва да знаете гравитационното поле с цел да правите интервенции с галактически кораби, както и с цел да имате опция да извършите научните опити “ сподели Макмеън.
„ Когато отиваш в нов свят, имаш някаква визия по какъв начин може да наподобява “, споделя Шерес. „ След което фактически отиваш там и започваш да сравняваш това, което си мислил, че може да наподобява с действителността, която намираш там “.
