Вижте кои са най-бедната и най-богата област в България
Изследване на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/ демонстрира,че разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) в последните години се колебае към 4,5 пъти.
ИПИ уточни, че във връзка с стопанската система за поредна година в челото на класацията по икономическото развиване се подреждат София и Габрово. Много близо след тях се подреждат Стара Загора, Варна и Русе, предава БГНЕС.
„ Всички области, които са мощни стопански са съумели да привлекат обилни било то непознати или локални или пък и непознати и локални вложения, в това число и част от тях усвояват сполучливо европейски средства най-много в областта на районното развитие”, сподели Десислава Николова, основен икономист в ИПИ.
Тя уточни, че с помощта на тези вложения във всички тези области имаме доста висока претовареност и като цяло е висока икономическа интензивност на популацията. С най-слаба стопанска система тази година се подреждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, сподели тя. Общото сред тях е, че всички те страдат от липса на частни вложения. Това, от своя страна, автоматизирано значи висока безработица и лимитирана претовареност, ниски приходи и високи равнища на беднотия.
Според проучването със усилването на икономическия напредък от 2014 година насам се следи нов епизод на раздалечаване на областите от позиция на тяхното богатство, се споделя в проучването. За това съдят от общоприетото отклоняване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, което се усилва 2014-2015 година и демонстрира все по-голямата раздалеченост на областите от междинната стойност. Все отново, макар този развой на „ разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае към 4,5 пъти.
Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства, показват от ИПИ.
Изследването споделя, че през последните две години (2016 и 2017 г.) се следи стабилно повишаване на локалните данъци–в най-голяма степен по повод облагането на недвижимите парцели „ Причина несъмнено е неналичието на ресурс”, сподели Петър Ганев, старши икономист, ИПИ. Изследването сочи, че към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент получиха и безлихвени заеми от страната – общо на стойност от 20 млн. лева Процедурата по финансово излекуване и безлихвените заеми могат само да „ погасят пожари” в локалните финанси, само че не и да оказват помощ за дълготрайното развиване на общините. Плановото излекуване на общини не би трябвало да убива полемиката за действителна финансова децентрализация.
ИПИ уточни, че във връзка с стопанската система за поредна година в челото на класацията по икономическото развиване се подреждат София и Габрово. Много близо след тях се подреждат Стара Загора, Варна и Русе, предава БГНЕС.
„ Всички области, които са мощни стопански са съумели да привлекат обилни било то непознати или локални или пък и непознати и локални вложения, в това число и част от тях усвояват сполучливо европейски средства най-много в областта на районното развитие”, сподели Десислава Николова, основен икономист в ИПИ.
Тя уточни, че с помощта на тези вложения във всички тези области имаме доста висока претовареност и като цяло е висока икономическа интензивност на популацията. С най-слаба стопанска система тази година се подреждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, сподели тя. Общото сред тях е, че всички те страдат от липса на частни вложения. Това, от своя страна, автоматизирано значи висока безработица и лимитирана претовареност, ниски приходи и високи равнища на беднотия.
Според проучването със усилването на икономическия напредък от 2014 година насам се следи нов епизод на раздалечаване на областите от позиция на тяхното богатство, се споделя в проучването. За това съдят от общоприетото отклоняване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, което се усилва 2014-2015 година и демонстрира все по-голямата раздалеченост на областите от междинната стойност. Все отново, макар този развой на „ разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае към 4,5 пъти.
Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства, показват от ИПИ.
Изследването споделя, че през последните две години (2016 и 2017 г.) се следи стабилно повишаване на локалните данъци–в най-голяма степен по повод облагането на недвижимите парцели „ Причина несъмнено е неналичието на ресурс”, сподели Петър Ганев, старши икономист, ИПИ. Изследването сочи, че към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент получиха и безлихвени заеми от страната – общо на стойност от 20 млн. лева Процедурата по финансово излекуване и безлихвените заеми могат само да „ погасят пожари” в локалните финанси, само че не и да оказват помощ за дълготрайното развиване на общините. Плановото излекуване на общини не би трябвало да убива полемиката за действителна финансова децентрализация.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ