Безсмислена и безполезна: Как работата се превръща в глупост
Изследователите не престават да разискват дали някои работни места по своята същина са безполезни - само че всички са съгласни, че е нездравословно да виждате работата си по този метод, написа в публикация на psyche.co.
Марк разказва по-голямата част от работата си като нещо, което е направено " за показ ". Работата му като старши експерт по качество и продуктивност в локален съвет на Обединеното кралство включваше " да се преструва пред началниците си, че всичко е наред и като цяло да натрупа безсмислени цифри, които основават илюзията за надзор. " Той е представен в книгата си " Глупави работни места " ( Bullshit Jobs, 2018) от починалия антрополог Дейвид Грейбър.
Ханибал беше още по-суров. Като цифров съветник в маркетинговия отдел на фармацевтична компания, той назова работата си " чисти, неподправени нелепости ", които " не служат на нищо ".
" Наскоро получих към дванадесет хиляди паунда от фармацевтичен клиент за написването на отчет от две страници, който да бъде показан на световна стратегическа среща ", сподели той. " В последна сметка отчетът беше ненужен, тъй като те в никакъв случай не стигнаха до тази точка от дневния ред. "
Грейбър за първи път загатва " глупава работа " в есе от 2013 година, което се трансформира в шлагер.
Активисти облепиха лондонското метро с цитати от този текст. Разширявайки своите причини в по-късна книга за " глупавата доктрина на работата ", Грейбър я дефинира като " форма на платена работа, която е толкоз безсмислена, ненужна или нездравословна, че даже служителят не може да оправдае съществуването й, само че е заставен, като част от изискванията на работа, да се преструвам, че това е неверно ".
Докато причините на Грейбър безспорно провокираха оживление в културата, неговите изказвания не съответстваха с констатациите на откриватели, които се пробваха да оценят действителното количество безполезна и безсмислена работа.
Източник: iStock Images
Емпиричните доказателства демонстрират, че относително малко хора считат работата си за безполезна
Това слага под въпрос приложимостта на концепцията на Гребер към действителния живот.
Така да вземем за пример изследване на YouGov от 2015 година сподели, че измежду възрастните британци към една трета са тези, които намират работата си за маловажна за света - 37%. А в изследване от 2018 година, обхващащо 47 страни, 8% нарекоха работата си обществено безполезна, а други 17% се съмняват в нейната полза. И най-после, в проучване от 2021 година, основано на качествени данни от Европейското изследване за изискванията на труд (EWCS), към 5% оповестяват, че работата им е безполезна. Според създателите на последното изследване резултатът може да не е, че някои работни места са обективно безполезни, а че хората в доста типове работа се усещат отчуждени, страдат от неприятни условия на труд и неприятно отношение.
Тези изводи накараха един от коментаторите да назова самата доктрина на Грейбър " илюзия ". Но евентуално това беше прибързано. Едно от списанията на Британската социологическа асоциация - " Работа, претовареност и общество " - разгласява ново проучване през юли тази година, като твърди, че макар значимостта на фактори като отчуждението, в действителност има избрани специалности, които се смятат за по-безполезни от други. И също така те дават отговор на категориите на Гребер за нелепости.
Саймън Вало, социолог от Цюрихския университет и създател на това проучване, е чел " Глупостите ", до момента в който е писал дисертацията си. " По това време доста мислех какво да върша с живота си ", споделя той. " Наистина не знаех какво желая да върша, само че усещах, че би трябвало да е нещо свястно. " Вало сподели, че е бил шокиран да научи, че толкоз доста хора считат работата си за обществено безполезна.
Източник: iStock
Грейбър предложи пет категории " заблуждаваща " претовареност:
" Лакеите " - като админи или асансьорни оператори - работят единствено с цел да накарат другите да се усещат значими.
" Гангстерите " - като лобистите или телемаркетингите - мамят хората в името на своите шефове.
" Патерици " - като представителите за обслужване на клиенти - оферират неприятни решения за зараждащи проблеми.
" Отметките " - като Марк и Ханибал - прекарват времето си в писане на безполезни документи и отчети. И най-после, " надзорниците " - или мениджърите - споделят на хората да вършат безполезни неща, до момента в който самите те не вършат нищо.
Саймън Вало, анализирайки данни от американското изследване на изискванията на труд от 2015 година (AWCS), се концентрира върху три от категориите на Грейбър - лакеи, гангстери и надзиратели - които съгласно него могат да бъдат свързани с избрани типове претовареност. Проучването, обхващащо 21 професионални групи (някои от които Грейбър би класифицирал като " нелепости " - административна поддръжка, продажби, бизнес и финанси и управление), помоли хората да отговорят дали считат, че работата им има важен принос за техните общности или обществото като цяло. Въз основа на тези данни Вало пресмята, че 19% от интервюираните намират работата си за безполезна. И това нейно усещане се усилва доста, когато е наета в " заблудни " (според Graeber) категории, измежду които подобен резултат не се следи единствено в една група - юридическите специалности.
Тези резултати се разграничават ненапълно от изследванията от 2018 година и 2021 година и съгласно Робърт Дюр, професор по стопанска система в университета Еразъм в Ротердам и съавтор на отчета от 2018 година, може да са свързани с метода, по който е заложен въпросът за полезността на работата.
Магдалена София, социолог от Future of Work Institute и съавтор на изследването от 2021 година, споделя, че техните констатации, че единствено 5% от хората считат работата си за безполезна, й демонстрират, че има повече от просто категория " нелепости " работни места..
Според нея не става дума за това, че някои типове претовареност са безсмислени по своята същина, а по-скоро за по-обща характерност на трудовия опит. Това включва достъп до " ръководство на качеството ", автономност, надзор върху работния развой и достъп до значими взаимоотношения с другите. Ако тези по-широки условия на претовареност отсъстват, хората са по-склонни да гледат на работата си като на безполезна. " Не съм склонна да се съглася с извода, че към момента има специалности, които са лъжливи по своята същина ", споделя София.
Вало е склонен, че теорията на Гребер не изяснява всички аргументи, заради които хората считат работата си за нелепост. По думите му от време на време мислят по този начин, тъй като е по този начин, от време на време тъй като са недоволни от изискванията на труд, от време на време тъй като първото и второто съответстват. " Приемам всички резултати, получени от други изследвания, и ги намирам за доста скъпи ", споделя Вало. " Различното в актуалната обстановка е, че има голям брой пояснения за едно и също събитие. "
Важно е да се означи, че макар фокусирането върху по-широките фактори на заетостта като отчуждението, Вало въпреки всичко открива специалности, които (в сходство с концепциите на Грейбър) се смятат за по-безполезни от други.
Не единствено отчуждението или неудовлетвореността кара хората да мислят, че работата им е безсмислена, казва той, само че от време на време в действителност има нещо, което ги кара да се усещат " неуместно ".
Източник: iStock
И даже в случай че, както показва Вало, числата не са толкоз високи, колкото Грейбър в началото допусна, това към момента значи, че
Милиони хора считат самото естество на работата си за обществено безполезна
Грейбър признава, че е мъчно за един или повече хора да дефинират универсално какво прави една работа " потребна " или " нужна ". Той написа, че " не може да има справедлива мярка за обществена стойност ".
Но това, което можете да извършите, е да попитате индивида какво мисли за работата си. " Не би трябвало да подценяваме смисъла на субективните вярвания на хората за това какъв брой потребна е работата им ", споделя Робърт Дюр. Според редица изследвания субективните вярвания за това дали работата има смисъл въздействат върху мотивацията за работа и удовлетворението от работата.
" Има доста способи да намериш смисъл в работата. Вярвам, че вашият принос към обществото е единствено един от методите за премерване на цената на работата. "
Ако работата се възприема като обществено безполезна по разнообразни аргументи, тогава има повече от един метод за възстановяване на обстановката. За някои хора може да става въпрос за справяне с проблемите на отчуждението или свободата на избор.
Грейбър вярваше, че нелепостите работят, което изяснява
Защо икономическите прогнози на Джон Мейнард Кейнс не се сбъднаха
Кейнс позволява, че с повишаването на софтуерната успеваемост хората ще работят все по-малко и по-малко, до момента в който най-големият проблем не стане по какъв начин да запълнят свободното си време. Това не се случи и ще би трябвало да продължим да се борим за смисъла на творбата. " Това е същността на актуалната полемика ", споделя София. " Това е същинският проблем: да разберем по какъв начин можем най-обективно да оценим дали работата е потребна или не. "
Дългосрочната прелест на теорията за лъжливата работа е, че тя е основен въпрос за мнозина, защото е обвързван с въпросите за смисъла на живота. Грейбър декларира по този мотив: " Как можете даже да говорите за достолепието на работата, в случай че скрито чувствате, че вашата работа не би трябвало да съществува? "
Марк разказва по-голямата част от работата си като нещо, което е направено " за показ ". Работата му като старши експерт по качество и продуктивност в локален съвет на Обединеното кралство включваше " да се преструва пред началниците си, че всичко е наред и като цяло да натрупа безсмислени цифри, които основават илюзията за надзор. " Той е представен в книгата си " Глупави работни места " ( Bullshit Jobs, 2018) от починалия антрополог Дейвид Грейбър.
Ханибал беше още по-суров. Като цифров съветник в маркетинговия отдел на фармацевтична компания, той назова работата си " чисти, неподправени нелепости ", които " не служат на нищо ".
" Наскоро получих към дванадесет хиляди паунда от фармацевтичен клиент за написването на отчет от две страници, който да бъде показан на световна стратегическа среща ", сподели той. " В последна сметка отчетът беше ненужен, тъй като те в никакъв случай не стигнаха до тази точка от дневния ред. "
Грейбър за първи път загатва " глупава работа " в есе от 2013 година, което се трансформира в шлагер.
Активисти облепиха лондонското метро с цитати от този текст. Разширявайки своите причини в по-късна книга за " глупавата доктрина на работата ", Грейбър я дефинира като " форма на платена работа, която е толкоз безсмислена, ненужна или нездравословна, че даже служителят не може да оправдае съществуването й, само че е заставен, като част от изискванията на работа, да се преструвам, че това е неверно ".
Докато причините на Грейбър безспорно провокираха оживление в културата, неговите изказвания не съответстваха с констатациите на откриватели, които се пробваха да оценят действителното количество безполезна и безсмислена работа.
Източник: iStock Images
Емпиричните доказателства демонстрират, че относително малко хора считат работата си за безполезна
Това слага под въпрос приложимостта на концепцията на Гребер към действителния живот.
Така да вземем за пример изследване на YouGov от 2015 година сподели, че измежду възрастните британци към една трета са тези, които намират работата си за маловажна за света - 37%. А в изследване от 2018 година, обхващащо 47 страни, 8% нарекоха работата си обществено безполезна, а други 17% се съмняват в нейната полза. И най-после, в проучване от 2021 година, основано на качествени данни от Европейското изследване за изискванията на труд (EWCS), към 5% оповестяват, че работата им е безполезна. Според създателите на последното изследване резултатът може да не е, че някои работни места са обективно безполезни, а че хората в доста типове работа се усещат отчуждени, страдат от неприятни условия на труд и неприятно отношение.
Тези изводи накараха един от коментаторите да назова самата доктрина на Грейбър " илюзия ". Но евентуално това беше прибързано. Едно от списанията на Британската социологическа асоциация - " Работа, претовареност и общество " - разгласява ново проучване през юли тази година, като твърди, че макар значимостта на фактори като отчуждението, в действителност има избрани специалности, които се смятат за по-безполезни от други. И също така те дават отговор на категориите на Гребер за нелепости.
Саймън Вало, социолог от Цюрихския университет и създател на това проучване, е чел " Глупостите ", до момента в който е писал дисертацията си. " По това време доста мислех какво да върша с живота си ", споделя той. " Наистина не знаех какво желая да върша, само че усещах, че би трябвало да е нещо свястно. " Вало сподели, че е бил шокиран да научи, че толкоз доста хора считат работата си за обществено безполезна.
Източник: iStock
Грейбър предложи пет категории " заблуждаваща " претовареност:
" Лакеите " - като админи или асансьорни оператори - работят единствено с цел да накарат другите да се усещат значими.
" Гангстерите " - като лобистите или телемаркетингите - мамят хората в името на своите шефове.
" Патерици " - като представителите за обслужване на клиенти - оферират неприятни решения за зараждащи проблеми.
" Отметките " - като Марк и Ханибал - прекарват времето си в писане на безполезни документи и отчети. И най-после, " надзорниците " - или мениджърите - споделят на хората да вършат безполезни неща, до момента в който самите те не вършат нищо.
Саймън Вало, анализирайки данни от американското изследване на изискванията на труд от 2015 година (AWCS), се концентрира върху три от категориите на Грейбър - лакеи, гангстери и надзиратели - които съгласно него могат да бъдат свързани с избрани типове претовареност. Проучването, обхващащо 21 професионални групи (някои от които Грейбър би класифицирал като " нелепости " - административна поддръжка, продажби, бизнес и финанси и управление), помоли хората да отговорят дали считат, че работата им има важен принос за техните общности или обществото като цяло. Въз основа на тези данни Вало пресмята, че 19% от интервюираните намират работата си за безполезна. И това нейно усещане се усилва доста, когато е наета в " заблудни " (според Graeber) категории, измежду които подобен резултат не се следи единствено в една група - юридическите специалности.
Тези резултати се разграничават ненапълно от изследванията от 2018 година и 2021 година и съгласно Робърт Дюр, професор по стопанска система в университета Еразъм в Ротердам и съавтор на отчета от 2018 година, може да са свързани с метода, по който е заложен въпросът за полезността на работата.
Магдалена София, социолог от Future of Work Institute и съавтор на изследването от 2021 година, споделя, че техните констатации, че единствено 5% от хората считат работата си за безполезна, й демонстрират, че има повече от просто категория " нелепости " работни места..
Според нея не става дума за това, че някои типове претовареност са безсмислени по своята същина, а по-скоро за по-обща характерност на трудовия опит. Това включва достъп до " ръководство на качеството ", автономност, надзор върху работния развой и достъп до значими взаимоотношения с другите. Ако тези по-широки условия на претовареност отсъстват, хората са по-склонни да гледат на работата си като на безполезна. " Не съм склонна да се съглася с извода, че към момента има специалности, които са лъжливи по своята същина ", споделя София.
Вало е склонен, че теорията на Гребер не изяснява всички аргументи, заради които хората считат работата си за нелепост. По думите му от време на време мислят по този начин, тъй като е по този начин, от време на време тъй като са недоволни от изискванията на труд, от време на време тъй като първото и второто съответстват. " Приемам всички резултати, получени от други изследвания, и ги намирам за доста скъпи ", споделя Вало. " Различното в актуалната обстановка е, че има голям брой пояснения за едно и също събитие. "
Важно е да се означи, че макар фокусирането върху по-широките фактори на заетостта като отчуждението, Вало въпреки всичко открива специалности, които (в сходство с концепциите на Грейбър) се смятат за по-безполезни от други.
Не единствено отчуждението или неудовлетвореността кара хората да мислят, че работата им е безсмислена, казва той, само че от време на време в действителност има нещо, което ги кара да се усещат " неуместно ".
Източник: iStock
И даже в случай че, както показва Вало, числата не са толкоз високи, колкото Грейбър в началото допусна, това към момента значи, че
Милиони хора считат самото естество на работата си за обществено безполезна
Грейбър признава, че е мъчно за един или повече хора да дефинират универсално какво прави една работа " потребна " или " нужна ". Той написа, че " не може да има справедлива мярка за обществена стойност ".
Но това, което можете да извършите, е да попитате индивида какво мисли за работата си. " Не би трябвало да подценяваме смисъла на субективните вярвания на хората за това какъв брой потребна е работата им ", споделя Робърт Дюр. Според редица изследвания субективните вярвания за това дали работата има смисъл въздействат върху мотивацията за работа и удовлетворението от работата.
" Има доста способи да намериш смисъл в работата. Вярвам, че вашият принос към обществото е единствено един от методите за премерване на цената на работата. "
Ако работата се възприема като обществено безполезна по разнообразни аргументи, тогава има повече от един метод за възстановяване на обстановката. За някои хора може да става въпрос за справяне с проблемите на отчуждението или свободата на избор.
Грейбър вярваше, че нелепостите работят, което изяснява
Защо икономическите прогнози на Джон Мейнард Кейнс не се сбъднаха
Кейнс позволява, че с повишаването на софтуерната успеваемост хората ще работят все по-малко и по-малко, до момента в който най-големият проблем не стане по какъв начин да запълнят свободното си време. Това не се случи и ще би трябвало да продължим да се борим за смисъла на творбата. " Това е същността на актуалната полемика ", споделя София. " Това е същинският проблем: да разберем по какъв начин можем най-обективно да оценим дали работата е потребна или не. "
Дългосрочната прелест на теорията за лъжливата работа е, че тя е основен въпрос за мнозина, защото е обвързван с въпросите за смисъла на живота. Грейбър декларира по този мотив: " Как можете даже да говорите за достолепието на работата, в случай че скрито чувствате, че вашата работа не би трябвало да съществува? "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ