Нова пробивна ваксина предотвратява множествената склероза
Изследователи са създали новаторска ваксина, която основава два типа имунитет против вируса на Епщайн-Барр, който съвсем всеки има и е съществена причина за множествената склероза и някои типове рак. Този вирус нападна В-клетките на имунната система, които по-късно се придвижват до мозъка и предизвикват инфектиране и увреждане. Коварството му се състои в това, че може дълго време да се крие в организма и да се прояви единствено когато имунната система е отслабена.
Член на фамилията на херпесните вируси, вирусът на Епщайн-Барр (EBV) се среща при 95% от популацията. Повечето от хората се заразяват в детска възраст, след което вирусът е инертен. Но заразяването по време на юношеството или ранната зрелост може да аргументи инфекциозна мононуклеоза, която се смята за главен рисков фактор за множествената склероза и други болести. Освен това VEB е обвързван с разнообразни типове лимфоми и рак на носоглътката.
След като изследване, оповестено предходната година, сподели, че рискът от развиване на множествена склероза се усилва 32 пъти след заразяване с VEB, откриватели от Института за медицински проучвания QIMR Berghofer започнаха да създават ваксина против вируса.
Вече е известно, че авансово формираните антитела, създавани от В-лимфоцитите, защищават организма от остри вирусни инфекции (хуморален имунитет). Но проучванията демонстрираха, че ефикасното дълготрайно ограничение на инфекцията зависи и от клетъчния имунитет, който се обезпечава от цитотоксичните Т-лимфоцити, виновни за унищожаването на инфектираните с вируса кафези. Затова откривателите са създали ваксина, която целеустремено задейства и двата съставния елемент на имунната система.
Другите проучвания в региона на имунизациите са съсредоточени върху основаването на антитела, които блокират вируса и предотвратяват заразяването на имунните В кафези по време на първичната остра зараза. Вирусът на Епщайн-Барр обаче се крие в В-клетките и ги употребява, с цел да се развъжда и популяризира, изключително когато имунитетът е отслабен. Те са самобитни заводи за произвеждане на вируси. Ето за какво, с цел да се управлява инфекцията, са нужни цитотоксични Т-лимфоцити, които откриват и унищожават инфектираните В-клетки.
По време на тестванията на имунизацията учените са инжектирали имунизацията в лимфните възли на мишки, където се инициира имунният отговор. Препаратът провокира мощен хуморален и клетъчен имунитет по време на първичната и латентната зараза, който се резервира повече от седем месеца. Индуцираният от имунизацията имунен отговор също по този начин отстрани или доста забавя растежа на VEB-позитивните лимфомни туморни кафези в лабораторните модели.
Учените настояват, че тяхната ваксина би могла да обезпечи имунитет против VEB и надлежно против болесттите, до които той води – множествена склероза и рак. Предстои имунизацията да бъде тествана върху хора.
