Учените разработиха малък робот, който да разнася лекарства из човешкото тяло
Изследователи от Северозападния университет сполучливо създават извънредно дребен робот, предопределен да влезе в човешкото тяло и там да започва избрани химически процеси. The Engineer написа, че той може да употребява четирите си крайници, с цел да вземе някакъв химически товар и да го транспортира другаде, където да го освободи и по този начин да започва химична реакция.
Публикувано в списанието Science Robotics, изследването изяснява, че този дребен медицински робот е първият по рода си. Активиран от светлина и воден от външно магнитно поле, той не съдържа комплицирана електроника, а се състои най-вече от мек, цялостен с вода гел.
Този дребен другар е съвсем 90% вода по тегло и, разказан като четирикрак октопод, той е с размери не повече от 1 сантиметър. Според IFL Science, той може даже да развие скоростта на човешка походка и да придвижи всевъзможни планувани частици през мощно неравномерен терен.
За благополучие има фрагменти на този незабравим дребен робот в деяние.
Въпреки че разполагането му вътре в човешкото тяло най-вероятно ще се случи след години, демонстрацията нагоре ни демонстрира добре по какъв начин действа. Проектиран да взаимодейства безвредно с меките тъкани, за разлика от хардуерно по-тежките модели от предишното, роботът може или да върви, или да се търкаля до местоназначението си в тялото на пациента и да се завърти, с цел да остави своя товар.
„ Конвенционалните роботи нормално са тежки с доста хардуер и електроника, които не са в положение да взаимодействат безвредно с меки структури, като човешките тъкани “, споделя Самюел И. Ступ, професор по материалознание и инженерство, химия, медицина и биомедицинско инженерство в Северозападния университет в Съединени американски щати.
„ Ние проектирахме меки материали с молекулярна просветеност, което им разрешава да се държат като роботи, в какъвто и размер да са, и да извършват потребни функционалности в дребни пространства, под водата или подземен. “
По отношение на навигацията, придвижването на робота се управлява посредством полагане на магнитно поле в посоката, в която би трябвало да върви. Въпреки че сега това откритие се показва от откриватели, които схващат от технологии, задачата е лекари да бъдат подготвени, да се срещнат с процеса и сами да ръководят човечето.
Що се отнася до действителните съставни елементи на робота, той всъщност се състои от конструкция, цялостна с вода, в която има скелет, изработен от никелови влакна. Тези влакна са феромагнитни – и реагират на електромагнитни полета; точно по този начин четирите крайници могат да бъдат следени от външен източник.
Мекият хидрогел, който включва това цялостно с вода тяло, в това време е синтезиран по химичен път да реагира на светлина. Като подобен, според от количеството светлина върху машинката, тя или задържа, или изхвърля водното си наличие – и по този метод се втвърдява или разхлабва, с цел да реагира повече или по-малко на магнитните полета.
В последна сметка задачата е да се персонализира функционалността на робота толкоз детайлно, че да може той сполучливо да форсира химичните реакции в тялото посредством унищожаване или заличаване на нежелани частици. Досега обаче изследователският екип желае единствено този робот да доставя действителни химикали до характерни тъкани, като по този метод може да ползва медикаменти по-пряко.
„ Като комбинираме дружно придвижванията при вървене и ръководство, можем да заложим характерни последователности от магнитни полета, които отдалечено да ръководят робота и да го насочват да следва пътеки по плоски или наклонени повърхности “, сподели Моника Олвера де ла Крус, която управлява теоретичната разработка на плана.
В съпоставяне с по-ранните дизайни, този модел е извънредно изискан. В предишното дребният робот едвам може да направи една крачка на всеки 12 часа. Сега напълно елементарно прави по една крачка в секунда – тъкмо както хората вървят от едно място на друго. “
„ Дизайнът на новия материал, който имитира живи същества, разрешава освен по-бърза реакция, само че и осъществяване на по-сложни функционалности “, сподели Ступ. „ Можем да променим формата им и да прибавим крайници към синтетичните същества и да дадем на тези безжизнени материали нови походки и по-интелигентно държание. “
„ В последна сметка бихме желали да създадем армии от микророботи, които биха могли да извършват комплицирана задача по съгласуван метод. Можем да ги настроим молекулярно да взаимодействат между тях, с цел да имитират ято птици, бактерии в природата или откъс риби в океана… развивайки качества, които не са били замислени в този миг. “
В този смисъл Ступ и неговият екип едвам стартират да разпростират опциите на технологията. Крайната точка обаче остава също толкоз незнайна, колкото и самото бъдеще. Въпреки че не е ясно по какъв начин тъкмо ще бъде употребен робота, сигурно опциите му наподобяват вълнуващи.
