Работата ни с мишката и клавиатурата говори много за нивата на стрес на работното място
Изследователи от ETH В Цюрих, Швейцария, съумяват да разработят метод за установяване равнищата на стрес, които някой изпитва на работа, въз основа на това по какъв начин написа на клавиатурата и по какъв начин движи мишката. Този способ може да помогне за попречване на напрежението, преди той да стане продължителен.
В Швейцария 1/3 от служащите изпитват стрес на работното място. В Съединени американски щати тази цифрата е още по-висока, като 40% от чиновниците настояват, че работата им е доста или извънредно стресираща, а 25% считат, че работата им е най-значимият стресор в живота. Скорошната световна пандемия от COVID-19 утежни тази обстановка още повече, защото въздействието й върху работната и обществената среда докара до доста увеличение на психологичния стрес и обвързваните с него признаци на меланхолия.
Страдащите постоянно не осъзнават какъв брой зле е ситуацията, до момента в който не стане прекомерно късно и физическите и психическите им запаси към този момент не са изразходвани. Поради това е значимо стресът, обвързван с работата, да се разпознава допустимо най-рано, с цел да може да се оправим дейно с него.
Новият модел, създаден от Мара Негелин, математик и водещ създател на проучването, и сътрудници, съставлява скъпа стъпка в това изпитание. Използвайки изкуствен интелект и нови данни, моделът може да открие равнищата на стрес на работното място въз основа на метода, по който хората употребяват мишката и клавиатурата си.
За да разработят своя модел, екипът следи 90 участника в лаборатория, до момента в който извършват допустимо най-реалистични симулации на офис задания като обмисляне на срещи или записване и оценка на данни. Изследователите наблюдават държанието на мишката и клавиатурата на участниците, както и сърдечната им периодичност. Те също по този начин постоянно ги карат да покажат какъв брой уплашени се усещат.
Участниците са разграничени на две групи. На половината е разрешено да работят необезпокоявани, до момента в който другата половина са подложени на доста чести чат известия и са помолени да вземат участие в изявление за работа. За разлика от минали изследвания на работния стрес, където на тези в контролната група е разрешено просто да се провиснал и да не подхващат никакви задания, свързани с работата, всички участници в изследването са правили някакви офис действия.
„ Хората, които са уплашени, движат мишката по-често и по-малко точно и покриват по-големи дистанции на екрана “, споделя Негелин. „ Спокойните хора, въпреки това, подхващат по-кратки, по-директни направления с нея и си дават повече време, с цел да изпълнят интервенцията. “
Стресираните хора са по-склонни да вършат неточности при писане и пишат на пристъпи с чести къси паузи. Обратно, спокойните хора вършат по-малко паузи и са склонни да пишат по-дълго.
Връзката сред напрежението и тези действия може да се изясни с нещо, наречено Теория за невромоторния звук. „ Повишените равнища на стрес въздействат отрицателно върху способността на мозъка ни да обработва информация “, споделя Жасмин Кер, психолог и съавтор на проучването. „ Това надлежно се отразява на двигателните ни умения. “
Интересното е, че екипът открива, че не наподобява да има прекомерно огромни вариации в сърдечната периодичност нито на тези в контролната група, нито на участниците, които работят с непрекъснатите стресори.
„ Бяхме сюрпризирани, че писането и държанието с мишката е по-добър предсказател за това по какъв начин уплашените субекти се усещат от сърдечната периодичност “, споделя Негелин. Това може да се дължи на обстоятелството, че всички вземат участие в задания, свързани с работното място, което наподобява значи, че сърдечните им честоти няма да се разграничават толкоз доста.
Изследователите сега тестват модела си с данни от швейцарски чиновници, които са се съгласили дейностите на мишката и клавиатурата им да бъдат следени дружно с техния пулс. Това ще бъде направено в работно време благодарение на приложение, което също по този начин желае от участника и ръчно да оцени равнищата си на стрес. Надеждите са новите резултати да са подготвени до края на годината.
Тази работа обаче повдига някои сложни провокации. „ Единственият метод хората да одобряват и употребяват нашата технология е, в случай че можем да подсигуряваме, че ще анонимизираме и защитим техните данни. Искаме да помогнем на служащите да разпознават напрежението рано, а не да сътворяваме инструмент за наблюдаване за фирмите “, прибавя Кер.
Понастоящем повече проучвания изследват кои функционалности би трябвало да имат приложението, с цел да задоволи това разграничаване, тъй че сензитивните данни да могат да се събират и обработват по рационален и етичен метод.
