Израснали сме с идеята, че млякото е основен източник на

Израснали сме с концепцията, че млякото е главен източник на калций и че би трябвало да пием доста мляко, с цел да сме здрави и мощни.

Днес все по-често чуваме за „ лактозна нетърпимост ” и за вредите от прясното мляко. На доста места можем да прочетем, че хората са единствените бозайници, които употребяват прясно мляко след кърмаческа възраст, и че млякото е предопределено за бебета, които би трябвало за малко време неведнъж да усилят размера и тежестта си – нещо, което не се отнася за възрастните хора.

Какво би трябвало да знаем за млякото? Исторически млякото се е смятало за извънредно потребна храна и даже в избрани случай се е употребило от античните нации като лекарство. Онова мляко обаче няма нищо общо като генезис и качество с млякото, което можем да си купим от магазина през днешния ден. 

Причините млякото в комерсиалната мрежа да е по-скоро нездравословно са методът на развъждане на кравите в индустриални условия и обработката на самото мляко след издояване.

Индустриалните крави. Кравите са преживни животни, устроени да живеят навън и да се хранят с трева. При стопанското развъждане кравите прекарват живота си в затворени пространства с изкуствена светлина, а тревата е сменена със зърнен фураж, хормони и синтетични медикаменти, които целят да усилят млеконадоя. Ако в естествени условия една крава дава до 5 л мляко дневно, в индустриални условия тя е подтиквана да дава до 50 л.

Консумацията на фураж и животът в затворени пространства разболява кравите. Затова им се дават огромни дози антибиотици, които в последна сметка се озовават в млякото и по този метод и в нашия организъм.

Естествената дълготрайност на живота на кравите в природата е до 25 години, само че индустриалните крави, отглеждани за млеконадой, не доживяват повече от 5 години, след което телата им са износени, и те завършват живота си в кланиците.

Млякото на крави, отглеждани при такива неестествени условия, съдържа патогенни бактерии, рискови за човешкия организъм. Хората от промишлеността са наясно с този факт и по тази причина пастьоризират млякото с концепцията, че по този метод обезвреждат вредата на болестотворните микроорганизми.

Пастьоризацията. Пастьоризацията обаче единствено маскира казуса, без да го взема решение. Умъртвените при процеса патогени остават в млякото (защото то не се филтрира) и не престават да оказват въздействие върху имунната ни система, като предизвикват разнообразни възпаления. Фактът че са мъртви, не ги прави по-малко рискови. Известно е, че имунизациите съдържат умъртвени патогени, само че все пак провокират имунна реакция.

Заедно с „ нездравословните ” патогени пастьоризацията унищожава и всички потребни бактерии и ензими в млякото, които оказват помощ за неговото асимилиране от организма.

За да се компенсира загубата на витамин D при пастьоризацията, млякото се обогатява изкуствено със синтетичен витамин D. Доказано е, че изкуствените витамини не се усвояват от организма, а единствено се натрупват в него и повреждат черния дроб.

Пастьоризацията обаче е единствено част от преработката на млякото. За да има по-добър търговски тип, то се хомогенизира.

Хомогенизацията. Ако сте опитвали домашно мляко, знаете, че при запазване то образува гъст каймак. Млякото с каймак не се избира от търговците и, с цел да го избегнат, производителите подлагат млякото на хомогенизация – развой, при който под високо налягане мастните глобули на млякото се унищожават на по-малки частици.

Проблемът с тези дребни частици е, че могат да преминат през стените на стомаха или тънките вътрешности и да се озоват в кръвния или лимфния поток. Те са извънредно нестабилни, а в състава им е включен мощен храносмилателен ензим – ксантин оксидаза (КО). Когато КО се освободи от мастната си обвивка, той нападна и раздира вътрешната стена на съда, в който се намира и предизвиква микроскопична рана. Организмът реагира като изпраща към това място плако-обрзуващи частици, в това число холестерол, с цел да запушат раната. Честата консумация на хомогенизирани артикули може да докара до стотици такива натрупвания по стените на артериите, който в последна сметка да причинят атеросклероза, водеща до инфаркт или инсулт.

Обезмасляването. Благодарение на рекламата, хранителната промишленост от последните години сполучливо продава всевъзможни артикули с етикет „ нискомаслено ”(low-fat) или „ oбезмаслено ” (fat-free). Масово се пропагандира потреблението на нискомаслени млека и млечни артикули.

Истината обаче е, че единствено пълномаслените млечни артикули съдържат мастноразтворимите витамини D, А и К, които спомагат за ефикасното асимилиране на калций. Когато консумираме обезмаслено мляко се губи симбиотичната връзка сред тези детайли и калцият не може да се усвои от организма.

И все пак… И въпреки всичко непастьоризираното мляко от здрави, хранени с трева, животни си остава пълноценна храна, богата на живи ензими, витамини и потребни бактерии. Това мляко е потребно за хората от всички възрасти, поради богатото си наличие на калций, витамин D и фосфор.

С оглед на обстоятелството, че прясното мляко подтиква растежа, потреблението при възрастни хора обаче би трябвало да е лимитирана и млякото да се възприема по-скоро като хранителна добавка, в сравнение с като съществена храна. Млякото би трябвало да се употребява наложително независимо, тъй като поето в композиция с други храни, то има податливост да се пресича към тях и да блокира действието на храносмилателните ензими в организма.

А в случай че не можете да се снабдявате с прясно мляко от сигурен и тестван източник и сте привикнали да пиете утринното си кафе с мляко, по-добре пробвайте някое ядково мляко , тъй като бялата течност от картонените кутии в магазините не е онази хранителна напитка, за чийто потребни свойства сме слушали от деца.

Магдалена е хранителен терапевт. Работи най-вече с дами – бъдещи майки, дами с фертилни проблеми, със болести на репродуктивната система или просто с дами, които желаят да се хранят по-добре и да покачат качествотo си на живот. Научете повече на www.zdravismagi.com