На гости при астронавтите, които тренират за Марс в израелската пустиня Негев
Израелците са една от най-пътуващите народи, само че в този момент им е мъчно да напущат страната си, изключително към страни, оцветени в алено съгласно светофарната коронавирус система. Изисква се особено позволение, а също документ, че имаш три ваксини плюс серия от тестове при политане и след кацане. Това се отнася единствено за ползващите самолетните компании. Частните самолети летят по свои си правила.
Но защото кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало, които са известни като неуморими пътешественички, нямат личен аероплан, се постанова да „ открият “ места за завършения без да напущат границите на Израел. А това е допустимо. Този път тяхното пътешестване е до непознатия кратер Рамон в сърцето на пустинята Негев.
„ Примамиха ни с заричане да забележим къде американски и израелски учени и кандидат-астронавти упражняват за бъдещата задача до Марс “, описа Феня. – Не ни беше разрешено да се приближим прекомерно доста, с цел да не нарушим опита. „ Космическата станция “ има формата на буквата „ Е “. Големината ѝ е единствено 60 кв. м. Преносима е и тежи 4 тона. В нея има предверие, където РАМОНавтите оставят галактическите си костюми и скафандрите тъй като, по време на експедицията, от станцията се излиза единствено екипиран), има салон, лаборатория и помещение, където всеки има преносима капсула за сън. Астронавтите имат право на едно чекмедже движимости. Най-често се хранят от туби с галактическа храна, само че има опция и да готвят от сушените артикули. Работният ден е 12 часов. След това могат и да се веселят. Няма телевизия и мобилни телефони. Но една от участничките е донесла виолончелото си.
Центърът за ръководство на полета е в израелската академия на науките – Махон Вайцман, само че с учените в него рамонавтите се свързваха чрез един от израелските спътници “.
Искра разяснява: „ Експериментите са геоложки, биологически, свързани с нова техника и най-важното психически. От геолозите и биолозите са чака при походите си отвън станцията да събират мостри от материали, които да послужат като субстанция за произвеждане на строителни детайли посредством триизмерни принтери. Готовите елементи се слагат измежду природата, с цел да се види по какъв начин взаимодействат с почвата и ветровете. Освен някаква форма на живи организми на „ Марс “, биолозите търсят и детайли от Менделеевата таблица, от които може да се построи жива материя. При взимане на проби се употребява робот-ръка. Откъртват се люспи от повърхността на камъните.
На всеки от галактическите костюми има уред за премерване на радиацията. Датчици се слагат и измежду камъните. Костюмите са на един от водещите стилисти на Израел. Направени са от мощно изолираща материя. Бяха показани и на фешън дефиле под името „ галактически пижами “. Единствено ръкавиците са се оказали неудачни. С тях било мъчно да се натискат копчетата на уредите. Вече се основават нови. Космическата станция е дело на екип под управление на професори по архитектура и дизайн в Техническия университет в Хайфа “.
Феня споделя още усещания: „ Психолозите работят непрекъснато. Освен вписване на всеки спор сред съквартирантите в тясната станция, се вършат и други опити. Например внезапно инсценират спиране на връзката сред двама от учените, които би трябвало да работят в екип, само че се намират на огромно разстояние един от различен измежду пустинята на „ Марс “. Могат да споделят единствено посредством центъра за ръководство на полети, който е на Земята. Достигането на тон от „ Марс “ до него е със закъснение от 10 минути. Двамата учени не знаят, че в скафандрите им има камера, която записва тяхното държание, по време на дразнещо бавната връзка.
Наблюдавахме ги през специфични далекогледи. Камери снимат всеки миг от живота на „ галактическата станция “ и транслират в действително време.
Явно земното претегляне, което не може да бъде „ изключено “ поради тренировките, не пречи на опита. Нито ултразвуковите самолети, които прелитат постоянно.
„ Дори от върха на кратера не може да се обхване с взор целия Мицпе Рамон (от рама – височина на иврит). 40 километра е дълга тази част на пустинята и 9 км. необятна. 138 км са дълги пътеките из нея. И всяка води до неизмеримо място “ изпитала е персонално Искра. – Някъде скалите са толкоз многоцветни, че наподобяват на шарена рогозка. Природата е насякла и преобърнала земни пластове. Червените и розови скали демонстрират съществуване на желязо, зелените – на мед, тъмносивите са каолин и алуминий, жълтото – стоманен сулфит, лилаво и кафявото – окислен лимонит и така нататък Може тук цветовете да не е чак толкоз ярки като в Китай или Перу, само че вятърът и слънцето са съумели да натрошат част от скалите на пясък. През пролетта има фестивал за картини от шарен пясък.
Мицпе Рамон не е кратер на вулкан, а дъно на тогавашно море, в което намиращата се в дълбините магма е основала причудливи форми. На няколко пъти скалните плочи са се накланяли на друга става и пороищата, които се образуват след редките дъждове потеглят на назад. Сега те се стичат към Мъртво и Червено морета, в случай че изобщо съумеят да ги доближат. Тук падат до 55 мм превалявания годишно, като през предходна година са били едвам 27. Разходките из падините не са безвредни, в случай че прогнозата е за дъжд. На това място се срещат топлите въздушни течения от Африка с тези от Европа и Азия. Често дъждът е от огромни буци град.
Те трополят сходно на ударни принадлежности върху камъните, само че постоянно могат да убият дребни животни и да унищожат и дребното растителност. Когато вали дъжд, капките са най-малко 10 пъти по-едри от познатите край морето. Увличат в танци дребните и междинни камъни, а едрите си придават тежест. При водна пелена видимостта до 10-15 см. Пороите заливат всичко по пътя си. Няма какво да ги спре. На няколко пъти фотографи са опитвали да снимат невероятната панорама на прииждащата вода в пустинната. Но тези ефектни фотоси са били последните в живота за някои от тях... “
Сестрите Декало напомнят: „ По римско и по византийско време през Мицпе Рамон е прекосявал най-краткият сухоземен път от Оман и Йемен до пристанищата на Газа и Ашкелон. Това е пътя на благовонията. Бизнесът е бил доста рентабилен и набатейците са били богати като жителите на Катар или Кувейт в този момент. Етеричните масла са били пренасяни в дребни флакони от тъничък като яйчена черупка порцелан. На гърба на една камила е можело да се натовари до 150 кг от него, което се е равнявало на 150 кг злато. Тъй като по пътя върлували разбойници, хановете са били на 38-40 км един от различен – колкото е можела да измине камила дневно.
На Мицпе Рамон е имало хан. Личи дворът за нощувка на до 70 камили. До него е била стражевата кула. В подземието се намирал складът. Стоката е била защитавана даже от утринната роса. И най-малката дупчица в чувалите заливали с восък. Ханът е бил доста безценен, само че търговците са били заможни хора. Пътували са до момента в който през пусията стоката е била пренасяна за 40 дни, а по море – за 70. Когато усъвършенстват ветроходите и този бизнес отмира. Ханът е бил разпален от личните си стражи. Когато мюсюлманите завладяли и земите на сегашен Израел, потъпкали бизнес-правилата. Нужно им е било злато. Били доста и обкръжили хана. Виждайки, че всички ще загинат, стражите запалили етеричните масла Те избухнали... И до в този момент в близост могат да се намерят дребни късчета от флаконите.
Ханът е в региона на дребното извори измежду пустинята. Спускаме се към дола, обрисуван от шубраци. Но там извор, какъвто ние си го знаем, няма. В долчината проличава, че камъните са размествани и е ровено в почвата, само че не виждаме вода. Предлагат ни с голи ръце, да се опитаме да издълбаем дупка. След петнадесет минути в нея се събират няколко шепички вода. Многобройните следи от животни демонстрират, че такава е практиката за водопой на жителите на пустинята. Личат следи от стада диви магарета. Имат нещо като график, по кое време да дойдат, тъй че да не си пречат. На мекия пясък са се „ подписали “ птички, кози, змии и други Много са толерантни едни към други, макар че хиени и чакали причакват грохнали или остарели животни, отделили се от стадото “.
Очаквайте продължение на описа на Феня и Искра Декало, репортери на БНР в Израел
Снимки: Феня и Искра Декало
Но защото кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало, които са известни като неуморими пътешественички, нямат личен аероплан, се постанова да „ открият “ места за завършения без да напущат границите на Израел. А това е допустимо. Този път тяхното пътешестване е до непознатия кратер Рамон в сърцето на пустинята Негев. „ Примамиха ни с заричане да забележим къде американски и израелски учени и кандидат-астронавти упражняват за бъдещата задача до Марс “, описа Феня. – Не ни беше разрешено да се приближим прекомерно доста, с цел да не нарушим опита. „ Космическата станция “ има формата на буквата „ Е “. Големината ѝ е единствено 60 кв. м. Преносима е и тежи 4 тона. В нея има предверие, където РАМОНавтите оставят галактическите си костюми и скафандрите тъй като, по време на експедицията, от станцията се излиза единствено екипиран), има салон, лаборатория и помещение, където всеки има преносима капсула за сън. Астронавтите имат право на едно чекмедже движимости. Най-често се хранят от туби с галактическа храна, само че има опция и да готвят от сушените артикули. Работният ден е 12 часов. След това могат и да се веселят. Няма телевизия и мобилни телефони. Но една от участничките е донесла виолончелото си.
Центърът за ръководство на полета е в израелската академия на науките – Махон Вайцман, само че с учените в него рамонавтите се свързваха чрез един от израелските спътници “.
Искра разяснява: „ Експериментите са геоложки, биологически, свързани с нова техника и най-важното психически. От геолозите и биолозите са чака при походите си отвън станцията да събират мостри от материали, които да послужат като субстанция за произвеждане на строителни детайли посредством триизмерни принтери. Готовите елементи се слагат измежду природата, с цел да се види по какъв начин взаимодействат с почвата и ветровете. Освен някаква форма на живи организми на „ Марс “, биолозите търсят и детайли от Менделеевата таблица, от които може да се построи жива материя. При взимане на проби се употребява робот-ръка. Откъртват се люспи от повърхността на камъните. На всеки от галактическите костюми има уред за премерване на радиацията. Датчици се слагат и измежду камъните. Костюмите са на един от водещите стилисти на Израел. Направени са от мощно изолираща материя. Бяха показани и на фешън дефиле под името „ галактически пижами “. Единствено ръкавиците са се оказали неудачни. С тях било мъчно да се натискат копчетата на уредите. Вече се основават нови. Космическата станция е дело на екип под управление на професори по архитектура и дизайн в Техническия университет в Хайфа “.
Феня споделя още усещания: „ Психолозите работят непрекъснато. Освен вписване на всеки спор сред съквартирантите в тясната станция, се вършат и други опити. Например внезапно инсценират спиране на връзката сред двама от учените, които би трябвало да работят в екип, само че се намират на огромно разстояние един от различен измежду пустинята на „ Марс “. Могат да споделят единствено посредством центъра за ръководство на полети, който е на Земята. Достигането на тон от „ Марс “ до него е със закъснение от 10 минути. Двамата учени не знаят, че в скафандрите им има камера, която записва тяхното държание, по време на дразнещо бавната връзка.
Наблюдавахме ги през специфични далекогледи. Камери снимат всеки миг от живота на „ галактическата станция “ и транслират в действително време.
Явно земното претегляне, което не може да бъде „ изключено “ поради тренировките, не пречи на опита. Нито ултразвуковите самолети, които прелитат постоянно.
„ Дори от върха на кратера не може да се обхване с взор целия Мицпе Рамон (от рама – височина на иврит). 40 километра е дълга тази част на пустинята и 9 км. необятна. 138 км са дълги пътеките из нея. И всяка води до неизмеримо място “ изпитала е персонално Искра. – Някъде скалите са толкоз многоцветни, че наподобяват на шарена рогозка. Природата е насякла и преобърнала земни пластове. Червените и розови скали демонстрират съществуване на желязо, зелените – на мед, тъмносивите са каолин и алуминий, жълтото – стоманен сулфит, лилаво и кафявото – окислен лимонит и така нататък Може тук цветовете да не е чак толкоз ярки като в Китай или Перу, само че вятърът и слънцето са съумели да натрошат част от скалите на пясък. През пролетта има фестивал за картини от шарен пясък.
Мицпе Рамон не е кратер на вулкан, а дъно на тогавашно море, в което намиращата се в дълбините магма е основала причудливи форми. На няколко пъти скалните плочи са се накланяли на друга става и пороищата, които се образуват след редките дъждове потеглят на назад. Сега те се стичат към Мъртво и Червено морета, в случай че изобщо съумеят да ги доближат. Тук падат до 55 мм превалявания годишно, като през предходна година са били едвам 27. Разходките из падините не са безвредни, в случай че прогнозата е за дъжд. На това място се срещат топлите въздушни течения от Африка с тези от Европа и Азия. Често дъждът е от огромни буци град.
Те трополят сходно на ударни принадлежности върху камъните, само че постоянно могат да убият дребни животни и да унищожат и дребното растителност. Когато вали дъжд, капките са най-малко 10 пъти по-едри от познатите край морето. Увличат в танци дребните и междинни камъни, а едрите си придават тежест. При водна пелена видимостта до 10-15 см. Пороите заливат всичко по пътя си. Няма какво да ги спре. На няколко пъти фотографи са опитвали да снимат невероятната панорама на прииждащата вода в пустинната. Но тези ефектни фотоси са били последните в живота за някои от тях... “
Сестрите Декало напомнят: „ По римско и по византийско време през Мицпе Рамон е прекосявал най-краткият сухоземен път от Оман и Йемен до пристанищата на Газа и Ашкелон. Това е пътя на благовонията. Бизнесът е бил доста рентабилен и набатейците са били богати като жителите на Катар или Кувейт в този момент. Етеричните масла са били пренасяни в дребни флакони от тъничък като яйчена черупка порцелан. На гърба на една камила е можело да се натовари до 150 кг от него, което се е равнявало на 150 кг злато. Тъй като по пътя върлували разбойници, хановете са били на 38-40 км един от различен – колкото е можела да измине камила дневно. На Мицпе Рамон е имало хан. Личи дворът за нощувка на до 70 камили. До него е била стражевата кула. В подземието се намирал складът. Стоката е била защитавана даже от утринната роса. И най-малката дупчица в чувалите заливали с восък. Ханът е бил доста безценен, само че търговците са били заможни хора. Пътували са до момента в който през пусията стоката е била пренасяна за 40 дни, а по море – за 70. Когато усъвършенстват ветроходите и този бизнес отмира. Ханът е бил разпален от личните си стражи. Когато мюсюлманите завладяли и земите на сегашен Израел, потъпкали бизнес-правилата. Нужно им е било злато. Били доста и обкръжили хана. Виждайки, че всички ще загинат, стражите запалили етеричните масла Те избухнали... И до в този момент в близост могат да се намерят дребни късчета от флаконите.
Ханът е в региона на дребното извори измежду пустинята. Спускаме се към дола, обрисуван от шубраци. Но там извор, какъвто ние си го знаем, няма. В долчината проличава, че камъните са размествани и е ровено в почвата, само че не виждаме вода. Предлагат ни с голи ръце, да се опитаме да издълбаем дупка. След петнадесет минути в нея се събират няколко шепички вода. Многобройните следи от животни демонстрират, че такава е практиката за водопой на жителите на пустинята. Личат следи от стада диви магарета. Имат нещо като график, по кое време да дойдат, тъй че да не си пречат. На мекия пясък са се „ подписали “ птички, кози, змии и други Много са толерантни едни към други, макар че хиени и чакали причакват грохнали или остарели животни, отделили се от стадото “.
Очаквайте продължение на описа на Феня и Искра Декало, репортери на БНР в Израел
Снимки: Феня и Искра Декало
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ