Изповедта е велико тайнство. Изповедта трябва да се извършва свободно

Изповедта е велико свещенодействие. Изповедта би трябвало да се прави свободно и с готовност. Доброволното откриване на прегрешението демонстрира, че вярващият повече не желае и не приема този грях. На Петдесетница се чете следната молитва: " Пред Тебе едничкия съгрешавам, само че и единствено на Тебе едничкия послужвам, Христе Боже наш ". Изповедта се явява като лекарство, потребно за изумената от прегрешението човешка душа. Изповедта е велико свещенодействие. Тя е чистилището, през което душата минава, с цел да се очисти от всевъзможен грях.
" Всички ние знаем, че с цел да може човек да поддържа телесната си непорочност, е належащо най-малко един път дневно да употребява банята. В нравствен проект изповедта съставлява банята на нашата душа. Това е моментът, в който човек желае да разтовари част от багажа, който непрекъснато мъкне зад себе си . Но съгласете се, че това е миг, доста персонален, доста съкровен и самостоятелен и като подобен той не може да бъде налаган. До изповед човек може да стигне единствено и само когато желае да направи този акт. Той не може да бъде принуден. Аз не бих свързал поста и изповедта ", сподели отец Иван Марински от църквата " Св. Висарион Смоленски ".

Така индивидът се просветлява свише и добива нови прозрения, ново духовно виждане. Това виждане е на две нива, съгласно традицията на православната черква. От една страна, небесният огън извайва в сърцето на вярващия небесния облик на Словото, неговия Създател; от друга - това виждане разкрива духовната мизерия и мрачната пропаст, в която се намира индивидът след падението. Това виждане е чудноват небесен подарък и то непрекъснато въодушевява индивида за смирение. То поражда у него жаждата да изхвърли всяка нечистотия и набрана завист от душата си и с смирение да се завърне в дома на Отца си, " Който е на небесата ", се споделя в Божието писание.

Дните, в които живеем през днешния ден са голямо тестване за човечество. Една година към този момент сме в пандемия, дали хората станаха по-вярващи, по-смирени, или не имат вяра към този момент в нищо? 

" Хората са изплашени и то много. Може би сходни изводи могат да бъдат дадени години откакто мине, дай Боже1 да мине тази пандемия, в този момент все още персоналните ми наблюдения на духовник са - да, хората ги е боязън и в църквата, тъй като вирусът може да бъде и в църквата, само че това, на което си заслужава да се обърне внимание е, че страхът от гибелта не е нещо ново за човечеството, на нас, актуалните хора, ни се наложи да се сблъскаме с него по един необикновен метод ".
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.