Нови останки изместиха произхода на Хомо сапиенс с около 100 000 години назад
Използвайки нови техники за датировка, учени откриха, че човешките остатъци, открити в днешно Мароко (в пещерата Джебел Ирхуд на към 100 км западно от Маракеш) са на възраст към 300 000 години.
От една страна, това основно изобретение посочва, че първите популации на Хомо сапиенс са се развили най-малко 100 000 години по-рано, в сравнение с мислехме. От друга, то демонстрира, че те са се популяризирали по континента, преди да стартират да се заселват и по останалите кътчета на света.
Каменните принадлежности, които античните хора са употребявали, са били датирани посредством термолуминисценция - техника, която измерва нивото на струпване на радиация в артефактите. Данните са посочили, че възрастта на инструментите е към 300 000 години, което е доста повече от предходните оценки, съгласно които най-древните хора са били на към 200 000 години. Тогава предците ни, анатомично идентични с днешните хора, са поели на изток.
Уникалните разкопки показвт, че въпросните антични хора са си служили с каменни сечива и даже са могли да управляват огъня. С други думи - те хем са приличали на Хомо сапиенс, хем са се държали като " рационален човек ". Преди нас на Земята са съществували редица човешки типове, като всеки е изглеждал друго и е имал свои плюсове и минуси. Подобно на останалите животни, и тези типове хора са еволюирали с течение на времето и са трансформирали външния си тип.
