Евгений Дайнов: Ако не бяха украинците, всички ние - и аз, и фермерите, и западните политици - щяхме да сме в униформи и да клечим в кални окопи в очакване на путиновите отряди
Изпитвам тъкмо нула състрадание към всякаквите типове европейски фермери, които стачкуват против вноса от Украйна. Под нулата ми е готовността да схвана и тези западни политици, които желаят да се договорят с Путин " да спре войната ", като му дадат части от Украйна и узаконят тези части, които той преди време окупира в Грузия. Вместо състрадание или схващане изпитвам това - пренебрежение.
Планът на Путин не планува прекъсване на войната
На правилото на дребното дете, което си закрива очите, с цел да не го видят, фермери и политици отхвърлят да живеят в действителния свят - в оня, който съществува отвън техните егоистични мечти. А в действителния свят проектите на Путин не включват детайла " прекъсване ". След всяко нещо, което светът му разреши да вземе, той протяга ръка към още по-голямо нещо.
Ама - ще кажете - той рече в двучасовия си монолог с Тъкър Карлсън, че в случай че му дадат части от Украйна, няма повече да атакува никого. Освен може би Полша, но единствено в случай че поляците атакуван първи. Точно това - подсещам за тези, които са бягали от часовете по история - прави през 1939 година Адолф Хитлер: твърди, че поляците са го нападнали и нахлува в страната им. Поне " за пред чужденците " Хитлер облича германци в полски военни униформи, убива ги на своя територия и след това ги демонстрира на света: Ето, вижте, полски бойци на земята на Райха. В днешната позиция на Русия по отношение на украинската война няма даже такива мистификации. Кремъл и неговите сътрудници настояват, че " НАТО ни атакува, ползвайки Украйна ", без да демонстрират никакви картинки в своя поддръжка.
Този сюжет - " НАТО ни атакува, ползвайки еди-кого " - Путин може да приложи към всяка европейска страна сега, в който си изиска. Наличен е и под-вариант, за който тия дни подсети английският " Телеграф ": " държавното управление на еди-коя страна тормози рускоезичното малцинство ". С този рефрен на уста съветските танкове нахлуха в Грузия през 2008 година. Консенсусът в западните служби е, че в Кремъл има проекти за сходно деяние във връзка с балтийските републики и Молдова. Засега.
Освен сходни " опорки ", във всеки миг Путин може да задейства срещу която си изиска страна и различен собствен рефрен, който натикваше в гърлото на Тъкър Карлсън в продължение на типичен руски монолог от над половин час: " Украйна не е същинска страна, а колония на Съединени американски щати ".
Ако бях на мястото на поляците
Още на следващия ден може да каже същото за всяка прилежаща на Русия европейска страна, от Естония до България. Това, че през днешния ден приема тези страни за суверенни, въпреки и " вражески ", безусловно нищо не значи. Все отново най-малко аз помня по какъв начин през 2008 година Путин натърти по немски ефирен канал, че Русия признава границите на Украйна, в това число Крим, и няма искания към тази страна. Това, несъмнено, той го сподели тогава, с цел да увери света, че след завладяването на територии от Грузия към този момент няма териториални искания - което е същото, което Адолф Хитлер оповестява на света след завладяването на части от Чехословакия през 1938 година.
Ако бях на мястото на поляците, щях да съм мощно угрижен: откакто Путин сподели на света, че няма да атакува Украйна, а я атакува - какъв график му цъка в главата, откакто в този момент споделя на Карлсън, че няма да атакува Полша? Руските медийни пропагандатори всеки ден ни оповестяват какви са крайните цели на днешната съветска империя. Соловьов желае удар по Полша, завладяване на Берлин и стигане до Лисабон. Симонян желае окупация на източното крайбрежие на Съединени американски щати. Дмитрий Медведев, някогашен съветски министър председател и даже някогашен президент, от време на време загатва за нуклеарен удар по командните центрове на НАТО.
Проф. Евгений Дайнов Източник: БГНЕС
" Приказват си " - ще кажете. И няма да сте прави. Медведев понастоящем е част от онази шепа мъже, които де факто ръководят Русия - заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация. А в случай че мислите, че говорещите глави по съветските малките екрани приказват каквото си решат - очевидно нямате визия що е то Русия. В тази страна държавното управление ежедневно спуска " надолу " методически инструкции ( " методички " ) какъв брой нефт да бъде обменян на бартерен принцип за какъв брой банани - та ще остави някакви си там да приказват… Всяка заран в редакцията на всяка пропагандна медия идват " методички " от Кремъл: " Днес ще намериш метод да кажеш еди-какво ".
" По-близо до Азия "
Дори и без " методичките " стратегическите цели на Путин са ясни. Той самичък ни ги заяви в месеците преди да стартира огромната война в Украйна: отдръпване на НАТО до границите от 1991 година - т.е., възобновяване на разделянето на Европа на демокрации на Запад и на руски спътници на Изток. Очевидно очакваше да води договаряния за Източна Германия и вероятно да не си я взима назад, само че за пространството от " Шчечин до София " (по Чърчил) не възнамеряваше да води никакви договаряния. И откакто тези страни не му бяха " върнати ", той атакува. Реши да работи със мощ.
Всичко това, да допуснем, затъналите в дотации европейски фермери може и да не го схващат. За политиците на Европа обаче няма никакво опрощение.
Както тия дни написа Руслан Трад, остроумен военно-политически анализатор: " Причината за неразбирането на Руската федерация е неправилното разбиране на Русия като " объркана ", само че европейска страна. Москва всекидневно потвърждава, че сходно на своите съдружници Китай, Иран и Северна Корея, ръководи общество, в което животът има смисъл само в гибелта и мъченичеството, прославяно от песни, плакати и олтари ".
След като понякога, в продължение на има-няма 300 години, Русия неубедително имитираше европейскост, при Путин дефинитивно се отхвърли. Затова, както писа още преди огромната украинска война американският специалист Даниел Фата (бивш помощник-секретар за Европа и НАТО), Кремъл не реагира " по европейски " на разширението на Европейски Съюз и НАТО в Европа: " Друг вид съветско управление би се радвало на това развиване, приближаващо демокрацията, върховенството на закона и свободните пазари до Русия, която се бори с дълготрайни стопански проблеми, разпадаща се инфраструктура и намаляващо население… Вместо да види опция за съдействие против общата опасност от страна на ислямския екстремизъм, Путин видя в това уголемение опасност ".
Естествено, че Путин видя опасност - той към този момент беше решил да приключи всевъзможни мимикрии на естествена европейска страна и беше оповестил Русия за " по-близо до Азия ". Заплахата, несъмнено, е за неговия вид власт. Ако руснаците всеки ден гледаха през границите си по какъв начин комшиите живеят все по-добре, може би и те щяха да изискат народна власт, господство на закона и пазарна стопанска система.
Ако Украйна падне, войските ще продължат на Запад
Всичко това идва да поддържа следващо умозаключение на Руслан Трад: " Все още политическият хайлайф в Европейски Съюз не осъзнава, че въпросът за опълчването на Русия и помощта за Украйна не е боен, а екзистенциален ". Превеждам: самото битие на Европа в днешния ѝ тип зависи от това дали Украйна или Русия ще победи на бойните полета на Донбас, Днепър и Крим. Ако Украйна падне, войските ще продължат в западна посока, изпепелявайки всичко по пътя си. Затова това, което изпитвам към всякакви фермери и политици, е пренебрежение. За да избегнат краткотрайни неудобства, те желаят да подарят на Путин Украйна ( " далечна страна, за която не знаем нищо ", както през 1938 споделя Чембърлейн, " подарявайки " Чехословакия на Хитлер). Отказват да си дадат сметка, че украинците не изпитват краткотрайни неудобства, а с телата си пазят нас, тук. Защото в случай че не бяха украинците, всички ние - и аз, и фермерите, и западните политици - щяхме да сме в униформи и да клечим в кални окопи в очакване на путиновите отряди. А неразбирането на тази обикновена истина - това е към този момент достоверна измама, неуважаеми фермери, политици и впрочем.
Източник: Проф. Евгений Дайнов, Дойче веле
Планът на Путин не планува прекъсване на войната
На правилото на дребното дете, което си закрива очите, с цел да не го видят, фермери и политици отхвърлят да живеят в действителния свят - в оня, който съществува отвън техните егоистични мечти. А в действителния свят проектите на Путин не включват детайла " прекъсване ". След всяко нещо, което светът му разреши да вземе, той протяга ръка към още по-голямо нещо.
Ама - ще кажете - той рече в двучасовия си монолог с Тъкър Карлсън, че в случай че му дадат части от Украйна, няма повече да атакува никого. Освен може би Полша, но единствено в случай че поляците атакуван първи. Точно това - подсещам за тези, които са бягали от часовете по история - прави през 1939 година Адолф Хитлер: твърди, че поляците са го нападнали и нахлува в страната им. Поне " за пред чужденците " Хитлер облича германци в полски военни униформи, убива ги на своя територия и след това ги демонстрира на света: Ето, вижте, полски бойци на земята на Райха. В днешната позиция на Русия по отношение на украинската война няма даже такива мистификации. Кремъл и неговите сътрудници настояват, че " НАТО ни атакува, ползвайки Украйна ", без да демонстрират никакви картинки в своя поддръжка.
Този сюжет - " НАТО ни атакува, ползвайки еди-кого " - Путин може да приложи към всяка европейска страна сега, в който си изиска. Наличен е и под-вариант, за който тия дни подсети английският " Телеграф ": " държавното управление на еди-коя страна тормози рускоезичното малцинство ". С този рефрен на уста съветските танкове нахлуха в Грузия през 2008 година. Консенсусът в западните служби е, че в Кремъл има проекти за сходно деяние във връзка с балтийските републики и Молдова. Засега.
Освен сходни " опорки ", във всеки миг Путин може да задейства срещу която си изиска страна и различен собствен рефрен, който натикваше в гърлото на Тъкър Карлсън в продължение на типичен руски монолог от над половин час: " Украйна не е същинска страна, а колония на Съединени американски щати ".
Ако бях на мястото на поляците
Още на следващия ден може да каже същото за всяка прилежаща на Русия европейска страна, от Естония до България. Това, че през днешния ден приема тези страни за суверенни, въпреки и " вражески ", безусловно нищо не значи. Все отново най-малко аз помня по какъв начин през 2008 година Путин натърти по немски ефирен канал, че Русия признава границите на Украйна, в това число Крим, и няма искания към тази страна. Това, несъмнено, той го сподели тогава, с цел да увери света, че след завладяването на територии от Грузия към този момент няма териториални искания - което е същото, което Адолф Хитлер оповестява на света след завладяването на части от Чехословакия през 1938 година.
Ако бях на мястото на поляците, щях да съм мощно угрижен: откакто Путин сподели на света, че няма да атакува Украйна, а я атакува - какъв график му цъка в главата, откакто в този момент споделя на Карлсън, че няма да атакува Полша? Руските медийни пропагандатори всеки ден ни оповестяват какви са крайните цели на днешната съветска империя. Соловьов желае удар по Полша, завладяване на Берлин и стигане до Лисабон. Симонян желае окупация на източното крайбрежие на Съединени американски щати. Дмитрий Медведев, някогашен съветски министър председател и даже някогашен президент, от време на време загатва за нуклеарен удар по командните центрове на НАТО.
Проф. Евгений Дайнов Източник: БГНЕС " Приказват си " - ще кажете. И няма да сте прави. Медведев понастоящем е част от онази шепа мъже, които де факто ръководят Русия - заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация. А в случай че мислите, че говорещите глави по съветските малките екрани приказват каквото си решат - очевидно нямате визия що е то Русия. В тази страна държавното управление ежедневно спуска " надолу " методически инструкции ( " методички " ) какъв брой нефт да бъде обменян на бартерен принцип за какъв брой банани - та ще остави някакви си там да приказват… Всяка заран в редакцията на всяка пропагандна медия идват " методички " от Кремъл: " Днес ще намериш метод да кажеш еди-какво ".
" По-близо до Азия "
Дори и без " методичките " стратегическите цели на Путин са ясни. Той самичък ни ги заяви в месеците преди да стартира огромната война в Украйна: отдръпване на НАТО до границите от 1991 година - т.е., възобновяване на разделянето на Европа на демокрации на Запад и на руски спътници на Изток. Очевидно очакваше да води договаряния за Източна Германия и вероятно да не си я взима назад, само че за пространството от " Шчечин до София " (по Чърчил) не възнамеряваше да води никакви договаряния. И откакто тези страни не му бяха " върнати ", той атакува. Реши да работи със мощ.
Всичко това, да допуснем, затъналите в дотации европейски фермери може и да не го схващат. За политиците на Европа обаче няма никакво опрощение.
Както тия дни написа Руслан Трад, остроумен военно-политически анализатор: " Причината за неразбирането на Руската федерация е неправилното разбиране на Русия като " объркана ", само че европейска страна. Москва всекидневно потвърждава, че сходно на своите съдружници Китай, Иран и Северна Корея, ръководи общество, в което животът има смисъл само в гибелта и мъченичеството, прославяно от песни, плакати и олтари ".
След като понякога, в продължение на има-няма 300 години, Русия неубедително имитираше европейскост, при Путин дефинитивно се отхвърли. Затова, както писа още преди огромната украинска война американският специалист Даниел Фата (бивш помощник-секретар за Европа и НАТО), Кремъл не реагира " по европейски " на разширението на Европейски Съюз и НАТО в Европа: " Друг вид съветско управление би се радвало на това развиване, приближаващо демокрацията, върховенството на закона и свободните пазари до Русия, която се бори с дълготрайни стопански проблеми, разпадаща се инфраструктура и намаляващо население… Вместо да види опция за съдействие против общата опасност от страна на ислямския екстремизъм, Путин видя в това уголемение опасност ".
Естествено, че Путин видя опасност - той към този момент беше решил да приключи всевъзможни мимикрии на естествена европейска страна и беше оповестил Русия за " по-близо до Азия ". Заплахата, несъмнено, е за неговия вид власт. Ако руснаците всеки ден гледаха през границите си по какъв начин комшиите живеят все по-добре, може би и те щяха да изискат народна власт, господство на закона и пазарна стопанска система.
Ако Украйна падне, войските ще продължат на Запад
Всичко това идва да поддържа следващо умозаключение на Руслан Трад: " Все още политическият хайлайф в Европейски Съюз не осъзнава, че въпросът за опълчването на Русия и помощта за Украйна не е боен, а екзистенциален ". Превеждам: самото битие на Европа в днешния ѝ тип зависи от това дали Украйна или Русия ще победи на бойните полета на Донбас, Днепър и Крим. Ако Украйна падне, войските ще продължат в западна посока, изпепелявайки всичко по пътя си. Затова това, което изпитвам към всякакви фермери и политици, е пренебрежение. За да избегнат краткотрайни неудобства, те желаят да подарят на Путин Украйна ( " далечна страна, за която не знаем нищо ", както през 1938 споделя Чембърлейн, " подарявайки " Чехословакия на Хитлер). Отказват да си дадат сметка, че украинците не изпитват краткотрайни неудобства, а с телата си пазят нас, тук. Защото в случай че не бяха украинците, всички ние - и аз, и фермерите, и западните политици - щяхме да сме в униформи и да клечим в кални окопи в очакване на путиновите отряди. А неразбирането на тази обикновена истина - това е към този момент достоверна измама, неуважаеми фермери, политици и впрочем.
Източник: Проф. Евгений Дайнов, Дойче веле
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ