Изпит по немски език Учителката ми по немски език много

Изпит по немски език

Учителката ми по немски език доста ме обичаше. Понеже аз правех майтапи в клас, тя викаше: „ Калоянчев, апелирам ти се, напусни ми класа, няма да ти пиша неявяване! ” и аз си излизах без неявяване. И тройки, четворки, тройки, четворки… Добре, но на края на годината, последния период, пристигна един мъж преподавател. С него пристигнаха и моите двойки по немски език. Още първия час той разбра, че по неговия предмет аз съм една нула. На всичкото от горната страна той се споделяше Георги като мен, само че това напълно не го омилостивяваше. Георги Георгиев. Току-що приключил университет. Младок. И упорит. Викахме му Гошо, тъй като не успяхме да му измислим по-интересен прякор. Животът ми се стъжни. Чакаше ме матура, а той ме остави на изправителен по немски. Ами в този момент? Къде, къде, изплаках се в театъра. Това беше моят дом, няма да безпокоя мама и тата! Оказа се, че артистът Йордан Спасов се познава с Гошо.

– Бат Данчо, – викам – кажи му два-три лафа на тоя да ме пусне, че загазвам с матурата!

И бат Данчо в действителност му споделил положителни думи за мене. Ама без значение от това, аз рано-рано, в седем и половина отивам да увисвам пред къщата му. Седя и очаквам. Излиза той и аз:

– Гутен таг! Днес – викам, – имам изпит при вас, пристигнах да ви посрещна. Бат Данчо обади ли ви се?
– Кой?
– Артиста, Йордан Спасов.
– За тебе ли става дума? – изгледа ме любопитно Гошо. – Е, хубаво де, толкоз години си учил немски, не го ли знаеш?
– Знам го, обаче да не ме объркате с някой различен – викам аз.

Толкоз, стигнахме учебно заведение. Влизам аз в стаята, където ще е изпитът, и виждам: на един чин седнал той, а от двете му страни учителят по пеене и учителят по гимнастика. Тричленка. От тримата единствено той знае немски. Това, добре.
Сядам на избраното място – изпитът стартира. Гошо ми подава немско-български речник, празен бял лист и някаква брошура на немски език, на която е отбелязал три фрази.

– Превеждай! – вика.

Бре! Ровя, дълбая в речника – нито една дума от текста не намирам.

– Господин Георгиев – крещя, този речник не е цялостен.
– Как не е цялостен?
– Ами, няма ги моите думи.
– О-о-о! – усмихва се той разбиращо и ми дава различен, ей подобен пълен речник.
– Ако и в този ги няма – вика, – ще ти дам още по-голям.

Търся, дълбая, няма ги моите думи. А тричленката не ми обръща никакво внимание. Гимнастикът чете вестник, другия разучава някакви ноти, Гошо зяпа през прозореца… Но ненадейно се обръща и…

– Дай – вика – да видя какво си направил?

Давам му празен лист.

– Охоооо! По първи въпрос – две!

И по този начин високо декларира тази оценка, че ония двамата зарязват вестника, нотите и прочувствено клатят глави.
„ Хай да му се не види! “ – тормозя се аз. За какво крещи тоя даскал, нали бат Данчо му изясни работата?

– Давай по втория въпрос! – подрежда Гошо.

Втория въпрос е: Биографията на Шилер. Правя дълга пауза, един тип концентрирам се върху Шилер, а в това време трескаво кроя проект: „ Добре, той е заречен на бат Данчо да ми даде изпита, само че в случай че аз не приказвам, ония двамата ще се усъмнят. И може да попитат: „ Как така му даваш изпита, като не е обелил нито дума? “ Значи: би трябвало да приказвам. На немски. И тъй като не го знам, ще си го измисля. Готово! ” Поемам мирис и започвам:

– Айне клайне зиге зайне Шилер… …Дайне майне цайне нах Шилер. Драйте фурте бунте вар Шилер… … Говоря бързо, изрично, без планиране като зубрач първенец и непрестанно блъскам: Шилер! Шилер! За да разбере тричленката защо става дума.

Гошо ме гле-е-е-да… По едно време се обърна да види какво прави комисията. Комисията умерено чете вестник и разучава ноти. А аз бия:

– Их бите мусен дас Шилер! Аген заген маген Шилер! Явол!
– Генуг (до тук, спри)! – изкрещя Гошо.

Добре, но аз не знам какво е това „ генуг “ и не преставам:

– Майне, дайне, зайне… …
– Генуг! – повтаря заплашително даскалът.
– Аз нямам за Генуг, имам за Шилер! – декларирам безсрамно.
– Спри бе!
– Добре де, ще спра, само че имах още два-три реда… и…
– Спирай!

Е, стопирах и го виждам в очите. И той ме гледа, а погледът му един подобен мъгляв. Помълча, помълча и въздъхна:

– Давай по трети въпрос: глаголът „ геен “.
– Геен, гинг, геганген! – изстрелях аз.
– Сигурен ли си? – попита той.
– Абсолютно!

Той отново ме загледа едно необичайно и ми направи знак с ръка: махай се! В смисъл – не може да ме гледа повече! Този жест махай се не ми хареса и по тази причина взех решение да го изчакам пред учебното заведение. Щом излезе, потеглих подире му и като се отдалечихме двайсетина крачки, не издържах…

– Господин Георгиев…

Той стреснато се обърна и първото, което рече, беше един обичан бургаски лаф:
– Въ-ъ-ъ-ъх!

Всяко учудване, ненадейно деяние, потресаващо събитие, бургазлии посрещат с това „ Въ-ъ-ъх! ”

– Въ-ъ-ъ-ъх! Ела тук! Какво направи ти с мене?
– Ами нали бат Данчо ви се обади…
– Говориш, приказваш като картечница, чувам те и нищо не разбирам. По едно време си крещя: брех, какво става? Знам ли го тоя език, дето го предавам, или не го знам!
– Колко, какъв брой ми писахте? – нямам самообладание аз.
– Писах ти една тройка да ми се махаш от главата! – въздъхна изтощено Гошо. И след къса пауза, внезапно ме попита – И в този момент какво ще правиш?

– Ами ще изкарам казармата.
– Ти си вманиачен, бе! Стани един актьор! Нахален си като актьор! Един актьор би трябвало да умее хубаво да лъже, да си има вяра на това, дето приказва. Ти го имаш това нещо. Един актьор и в лъжата би трябвало да си има вяра, с цел да му повярва и публиката.

И аз по този начин направих…

Снимки: Литературен Вестник - WordPress.com