Блестящо обединяващата Беласица
Изпепеленият от пожара граничен пункт Златарево сред Петрич и Струмица още веднъж повдигна въпроса за инфраструктурата и свързаността сред България и Македония, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Намиращият се в сърцето на планината Беласица граничен пункт дълго време разделя братя и сестри от Македония, Гърция и България. Днес това не би трябвало да е по този начин. Но, за жалост през днешния ден единствено свободата на напредване се е трансформирала – пътят до там, откъдето и да тръгнеш припомня на 1945 година. Тесен, с безчет завои и несъмнено, наложителните дупки. Единствената разлика е неналичието на полицаите, които да Ви разпитат и на които в детайли би трябвало да разкажете къде и за какво отивате при еди кого си. “Има глави за тази работа. Те би трябвало да взимат решения, само че неприятното е, че не се вслушват ”, описа български граничен чиновник и акцентира: Изгорялата Митница “Златарево ” от дълго време беше колиба – тя не смогва на трафика. Тук са нужни най-малко четири ленти – за ТИР-овете, за рейсовете, за коли. Трябва да създадем нещо европейско.
Минаваме границата- македонският граничен служител ни посреща с думите – на ресторант, нали?. Ех, по този начин е, а ние тук на жегата… На въпроса- Как е?, дава отговор с мигане и репликата: Все едно не ти е ясно. Връща документите с думите. Пийте умерено. Жолтата е рискова при тези жеги.
Беласица идва от тракийско-пеонския топоним и значи блестяща планина. Спирането ни пред Лебедовото езеро, един от най-големите комплекси е най-хубавото доказателство за блестящото обединяване на хората от двете страни на границата. Няколкото паркинга са изпълнени със стотици коли от България и Македония. На входа с изключение на стрелката за “Влез ” има надпис “Вход ”. Минаваме около масите и се объркваш – единствено дългият ти път до тук ти напомня, че си минал границата. Всичко останало “е ослепително обединено ”-музика, смешки и общите проблеми от двете страни на Беласица – ниските заплати и партизираният живот. В диалога с гостите, сервитьора или продавачите на сувенири, плодове или зеленчуци не се среща нито една “актуална тематика или проблем ” на политиците ни. Хората поддържат връзка по собствен си метод. Надписът върху чашата с вода, изписан на български “Обичай живота ”, е може би най-краткият и най-точният метод за описването на положението на духа на хората от двете страни на границата.
Посещението на струмишкия район не би било цялостно без разходката до “Смоларския водопад ”. Уникалната пътека, с чешмички и пейки ви издига на 630 м надморска височина. Застанали на площадката “Белведере ” пред 40-метровия водопад имате доста елементарна задача – да създадете “ваша легенда ” или да доразвиете онази на бедното момче Никола, който е желал да се ожени за красивата Катерина, само че тя била щерка на най-богатия човек от прилежащото село Подгори.
И когато би трябвало да е красиво и именито – остава да потеглите към Водоча с цел да се разноските във Водочкия манастир “Св. Леонтий ”. Той е издигнат върху останките на раннохристиянски храм от IV-V, IX, XI и XI-XIIв. През четиринадесети век манастирът е погубен от голям пожар, на два пъти е потърпевш от мощно земетресение, като през 1931 година е съвсем изцяло срутен до земята. През 1982 година завършва неговата реституция. Разбира се и тук има легенда за неговото име. Често се твърди, че тук се лекували ослепените бойци на Цар Самуил след борбата при Беласица. Истината е напълно друга – името идва от лечебните води в покрайнините.
Днес там се намира женският манастир “Св. Леонтий ”, който пък е единствено на пет минути от различен манастирски комплекс в село Велюса на “Пресвета Богородица Елеуса ”. Интересното е, че храмът е неизменен от XI век.
На връщане към България може да се посети и новоселският манастир “Св. Св. Антоний и Георги “. Той се намира безусловно на километри от границата ни. Църквата в манастира е издигната през 1995 година.
Блестяща разходка. Блестящи хора, водопад, манастири. /БГНЕС
Намиращият се в сърцето на планината Беласица граничен пункт дълго време разделя братя и сестри от Македония, Гърция и България. Днес това не би трябвало да е по този начин. Но, за жалост през днешния ден единствено свободата на напредване се е трансформирала – пътят до там, откъдето и да тръгнеш припомня на 1945 година. Тесен, с безчет завои и несъмнено, наложителните дупки. Единствената разлика е неналичието на полицаите, които да Ви разпитат и на които в детайли би трябвало да разкажете къде и за какво отивате при еди кого си. “Има глави за тази работа. Те би трябвало да взимат решения, само че неприятното е, че не се вслушват ”, описа български граничен чиновник и акцентира: Изгорялата Митница “Златарево ” от дълго време беше колиба – тя не смогва на трафика. Тук са нужни най-малко четири ленти – за ТИР-овете, за рейсовете, за коли. Трябва да създадем нещо европейско.
Минаваме границата- македонският граничен служител ни посреща с думите – на ресторант, нали?. Ех, по този начин е, а ние тук на жегата… На въпроса- Как е?, дава отговор с мигане и репликата: Все едно не ти е ясно. Връща документите с думите. Пийте умерено. Жолтата е рискова при тези жеги.
Беласица идва от тракийско-пеонския топоним и значи блестяща планина. Спирането ни пред Лебедовото езеро, един от най-големите комплекси е най-хубавото доказателство за блестящото обединяване на хората от двете страни на границата. Няколкото паркинга са изпълнени със стотици коли от България и Македония. На входа с изключение на стрелката за “Влез ” има надпис “Вход ”. Минаваме около масите и се объркваш – единствено дългият ти път до тук ти напомня, че си минал границата. Всичко останало “е ослепително обединено ”-музика, смешки и общите проблеми от двете страни на Беласица – ниските заплати и партизираният живот. В диалога с гостите, сервитьора или продавачите на сувенири, плодове или зеленчуци не се среща нито една “актуална тематика или проблем ” на политиците ни. Хората поддържат връзка по собствен си метод. Надписът върху чашата с вода, изписан на български “Обичай живота ”, е може би най-краткият и най-точният метод за описването на положението на духа на хората от двете страни на границата.
Посещението на струмишкия район не би било цялостно без разходката до “Смоларския водопад ”. Уникалната пътека, с чешмички и пейки ви издига на 630 м надморска височина. Застанали на площадката “Белведере ” пред 40-метровия водопад имате доста елементарна задача – да създадете “ваша легенда ” или да доразвиете онази на бедното момче Никола, който е желал да се ожени за красивата Катерина, само че тя била щерка на най-богатия човек от прилежащото село Подгори.
И когато би трябвало да е красиво и именито – остава да потеглите към Водоча с цел да се разноските във Водочкия манастир “Св. Леонтий ”. Той е издигнат върху останките на раннохристиянски храм от IV-V, IX, XI и XI-XIIв. През четиринадесети век манастирът е погубен от голям пожар, на два пъти е потърпевш от мощно земетресение, като през 1931 година е съвсем изцяло срутен до земята. През 1982 година завършва неговата реституция. Разбира се и тук има легенда за неговото име. Често се твърди, че тук се лекували ослепените бойци на Цар Самуил след борбата при Беласица. Истината е напълно друга – името идва от лечебните води в покрайнините.
Днес там се намира женският манастир “Св. Леонтий ”, който пък е единствено на пет минути от различен манастирски комплекс в село Велюса на “Пресвета Богородица Елеуса ”. Интересното е, че храмът е неизменен от XI век.
На връщане към България може да се посети и новоселският манастир “Св. Св. Антоний и Георги “. Той се намира безусловно на километри от границата ни. Църквата в манастира е издигната през 1995 година.
Блестяща разходка. Блестящи хора, водопад, манастири. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ