Калин Славов: В България има елемент на демократизация на корупцията
Изпълнителният шеф на " Прозрачност без граници “ в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
На директната ни телефонна линия към този момент е изпълнителният шеф на " Прозрачност без граници “. Всъщност по тяхната ранглиста България е сложена на 72-ро място по Индекса за корупция за 2022 година, което слага страната ни на предпоследно място в Европейския съюз. По тази тематика ще си приказваме. Защо още веднъж сме на дъното на класацията по корупция?
От това, което казахте – да, по този начин е. Намираме се в дъното на ранглиста за корупция, видяно в европейска вероятност. От страните членки на Европейския съюз ние се намираме в действителност единствено преди Унгария, която в действителност можем да преглеждаме като една извънсистемна страна тъкмо в този миг, когато Европейската комисия сложи даже под въпрос нейните фондове, като ги сложи в обстановка промени против финансиране. За страдание, това е една трайна наклонност. В последните 10 години ние се движим в един кулоар сред 41 и 44 пункта в границите на тази ранглиста, което демонстрира един дълготраен проблем с преодоляването на корупцията. Методологията е такава, че всички резултати, които са под 50 точки, приказват тъкмо за това – трайни, систематични проблеми и неспособност на институциите, които са ангажирани с този проблем, а и на публичната среда като цяло да се оправят с него, да го управляват. В рамките на Европейския съюз картината е доста пъстра. Най-добре представящите се страни в тази канара от 1 до 100, където 100 е най-хубавото показване, се намира да вземем за пример Дания, която е с 90 точки. Това е повече от два пъти по-добре от представянето на България. На другия полюс, несъмнено, сме ние с нашите 43 точки. За страдание, тази наша позиция ни слага по-скоро наоколо до страните, които са в дъното на класацията, към този момент приказвам в световен мащаб, чиито резултати са от порядъка на 16 точки. Виждате, че в едната посока разликата е 27 точки, а в другата е 47. Т.е. ние сме в обстановка, в която би трябвало да решаваме базови, съществени въпроси, като да вземем за пример корупция по високите етажи на властта, политическа корупция в границите на изборния развой. И за жалост тези въпроси би трябвало да ги решаваме в обстановка на доста тежка политическа рецесия, която лека-полека ерозира и легитимността на огромна част от институциите. И тук приказвам както за огромния набор от така наречен самостоятелни регулатори, по този начин и за някои конституционно открити институции, които имат в част от състава си към този момент от дълго време изтекли мандати или не могат да попълнят своя състав. Става въпрос за институции като Висшия правосъден съвет, като Българска национална банка, като Сметната палата, като самия Конституционен съд – има непопълнена квота. Виждате, че в една сходна обстановка се основава неустановеност и от този вид органи, което няма по какъв начин да води до тяхната ефикасна работа, а те са доста значими в инфраструктурата за битка с корупцията.
Аз желая тук за малко да ви прекъсна и да ви върна към това, което казахте за Дания – че в действителност тя се подрежда при започване на класацията с 90 пункта. Ние знаем очевидните разлики сред нашата страна и сред Дания, само че кои са факторите, които я отреждат много по-напред от нас по корупционни практики? В кое се разграничаваме, тъй че Дания да е толкоз напред, а ние да сме толкоз обратно?
Дания и страните от Северна Европа обичайно са с резултати над 80, в границата сред 80 и 90, което ги прави фактически водещи. Причините са сложни. Те са свързани значително с работещите институции, и то работещи на правилото власт възпира власт, взаимния надзор сред институциите. Действително самодейно издание на информация, контакт с жителите, разискване на разнообразни регулативни механизми с тях, включването на жителите в публичния развой, припознаването от тях на откритата власт и на откритите правила в съответната страна. Този механизъм на всекидневен цивилен надзор, върху институциите, за разлика от нашето схващане за углавен избор един път на четири години, това при тях не съществува. Не приказваме за политическата класа и жителите, както приказваме при нас, които на четири години излизат, гласоподават и желаят да санкционират неприятните политици, които в интервала от това време са упражнявали власт върху тях. Мисля, че разбирате в каква посока имам поради – страна, която съществува в заварката си сред институции и жители.
Аз съм сигурна, че всичко това безспорно са го чували и нашите институции, и ръководещите, само че вършат ли нещо, с цел да се усъвършенства обстановката? И в действителност по какъв начин могат да решат казуса, тъй като приказваме за него, само че пък ето, че статистиката не демонстрира усъвършенстване?
Да, за жалост е по този начин. Имаше една дребна податка в признатата Антикорупционна тактика в интервала до 2027 година, която демонстрира като че ли, в случай че не смяна във философията на разбирането на институциите, то най-малко разкриване на нов небосвод. Говоря за излизане от парадигмата, в която корупцията се преследва единствено и само посредством наказателно-репресивни ограничения, и то посредством тяхното ожесточаване. От тази позиция ние сме в действителност в границите на международните стандарти, които са заложени от интернационалните конвенции, от европейски наставления също, и рамката за наказателното гонене в България е съществуваща и дава отговор на международните стандарти. Това, което е ново и което ми се искаше лека-полека да виждаме и приложено в действителността, а не да остане както е към този момент, единствено на хартия, това са характерни механизми за ръководство на риска, като разбирам корупционния риск, риска от спор на ползи, опасности, свързани в случай че щете с ръководството на финансите, на бизнеса, което пък лимитира опцията той да взе участие в корупционни схеми. Става въпрос още веднъж за международни стандарти, ръководещи стандарти, които дават опция да се мисли за положително ръководство като опция на корумпираното ръководство. Т.е. нови правила на изграждане и на държавното ръководство, и на ръководството на общините, и на ръководството на бизнеса – това са модерните неща в работата в антикорупцията и те са написани, само че за жалост, никой не се обръща към тях и не ги ползва.
Т.е. би трябвало с изключение на да бъдат написани и съществуващи, както казахте и вие, да бъдат работещи и прилагани на процедура.
Именно, точно. И за жалост, сякаш институциите, които са призвани да го трансфорат в част от нашето всекидневие, са фокусирани върху катадневни въпроси, работят ден за ден, а виждате, че и законодателният им развой е много безреден. Дневният ред на Народното събрание стартира с какво – стартира с Изборния кодекс, който беше признат по метод, който опонираше и на разпоредбите на събранието, и на конституционната норма, само че беше признат с разбирането, че би трябвало да се случи непременно. Този егоцентризъм, който има в политическата ни класа, да взема решение единствено личните си въпроси, сякаш не е работещ за обществото.
И може би това също е причина, с цел да се намираме на това място в класацията по корупция.
Пак стигнахме до разкъсването на политическия пласт от бизнеса, от проблемите на бизнеса, от проблемите на жителите. Ние просто сме едно дезинтегрирано общество сега.
Аз имам още доста въпроси към вас.
Разбира се.
Лошото е, че напредваме с времето. Но по тази причина за край желая да ви попитам: има ли почва за смяна съгласно Вас?
Има почва за смяна дотолкоз, доколкото обстановката, която описах, на социална дезинтеграция в действителност води до доста съществени напрежения. И тези съществени напрежения следва да бъдат трансформирани в положителна сила точно посредством механизми на съдействие сред тези три основни съставния елемент на нашето общество. Надявам се да имаме скоро работещ парламент, работещ Министерски съвет и те към този момент да могат да се концентрират повече върху ръководството на страната с по-сериозни хоризонти, а не върху ежедневните въпроси.
Т.е. политическата рецесия също оказва огромно въздействие.
Да, тя е в основата на това неприятно наше показване, тъй като още веднъж споделям, в доста случаи имаме правна рамка. Тази, която не е сега направена, знаем по какъв начин би трябвало да наподобява, само че просто би трябвало да се работи фокусирано, и то при отчитане на всички ползи.
Надяваме се на едно постоянно държавно управление и работещо, несъмнено, тъй като в последната година и половина не го виждаме, надлежно не виждаме и дейностите. И не виждаме усъвършенстване на обстановката в нито една сфера.
Ами виждате, че от позиция на корупцията, в случай че го кажем, има един детайл на демократизация на корупцията, която се показва в това, че обособените контролни институции като че ли изгубиха диригента в лицето на политическата власт, която би трябвало да регистрира публичен интерес, интереса на жителите. И сякаш започнаха повече да работят в полза на контролираните бизнеси, в сравнение с в полза на жителите. Те просто не извършват пълноценно своите функционалности и това виждаме, че е функционалност както от тяхната несигурна обстановка, в която се намират, с от дълго време изтекли мандати, неналичието на отчетност пред политическа власт, която е императив, с цел да могат те да работят в синхрон.
Надяваме се да забележим смяна в по-добра посока. Аз си резервирам правото да ви поканя още веднъж, с цел да разясняваме и другите проблеми, свързани с корупционните практики, и да имаме малко повече време.
Благодаря ви за поканата в задатък.
На директната ни телефонна линия към този момент е изпълнителният шеф на " Прозрачност без граници “. Всъщност по тяхната ранглиста България е сложена на 72-ро място по Индекса за корупция за 2022 година, което слага страната ни на предпоследно място в Европейския съюз. По тази тематика ще си приказваме. Защо още веднъж сме на дъното на класацията по корупция?
От това, което казахте – да, по този начин е. Намираме се в дъното на ранглиста за корупция, видяно в европейска вероятност. От страните членки на Европейския съюз ние се намираме в действителност единствено преди Унгария, която в действителност можем да преглеждаме като една извънсистемна страна тъкмо в този миг, когато Европейската комисия сложи даже под въпрос нейните фондове, като ги сложи в обстановка промени против финансиране. За страдание, това е една трайна наклонност. В последните 10 години ние се движим в един кулоар сред 41 и 44 пункта в границите на тази ранглиста, което демонстрира един дълготраен проблем с преодоляването на корупцията. Методологията е такава, че всички резултати, които са под 50 точки, приказват тъкмо за това – трайни, систематични проблеми и неспособност на институциите, които са ангажирани с този проблем, а и на публичната среда като цяло да се оправят с него, да го управляват. В рамките на Европейския съюз картината е доста пъстра. Най-добре представящите се страни в тази канара от 1 до 100, където 100 е най-хубавото показване, се намира да вземем за пример Дания, която е с 90 точки. Това е повече от два пъти по-добре от представянето на България. На другия полюс, несъмнено, сме ние с нашите 43 точки. За страдание, тази наша позиция ни слага по-скоро наоколо до страните, които са в дъното на класацията, към този момент приказвам в световен мащаб, чиито резултати са от порядъка на 16 точки. Виждате, че в едната посока разликата е 27 точки, а в другата е 47. Т.е. ние сме в обстановка, в която би трябвало да решаваме базови, съществени въпроси, като да вземем за пример корупция по високите етажи на властта, политическа корупция в границите на изборния развой. И за жалост тези въпроси би трябвало да ги решаваме в обстановка на доста тежка политическа рецесия, която лека-полека ерозира и легитимността на огромна част от институциите. И тук приказвам както за огромния набор от така наречен самостоятелни регулатори, по този начин и за някои конституционно открити институции, които имат в част от състава си към този момент от дълго време изтекли мандати или не могат да попълнят своя състав. Става въпрос за институции като Висшия правосъден съвет, като Българска национална банка, като Сметната палата, като самия Конституционен съд – има непопълнена квота. Виждате, че в една сходна обстановка се основава неустановеност и от този вид органи, което няма по какъв начин да води до тяхната ефикасна работа, а те са доста значими в инфраструктурата за битка с корупцията.
Аз желая тук за малко да ви прекъсна и да ви върна към това, което казахте за Дания – че в действителност тя се подрежда при започване на класацията с 90 пункта. Ние знаем очевидните разлики сред нашата страна и сред Дания, само че кои са факторите, които я отреждат много по-напред от нас по корупционни практики? В кое се разграничаваме, тъй че Дания да е толкоз напред, а ние да сме толкоз обратно?
Дания и страните от Северна Европа обичайно са с резултати над 80, в границата сред 80 и 90, което ги прави фактически водещи. Причините са сложни. Те са свързани значително с работещите институции, и то работещи на правилото власт възпира власт, взаимния надзор сред институциите. Действително самодейно издание на информация, контакт с жителите, разискване на разнообразни регулативни механизми с тях, включването на жителите в публичния развой, припознаването от тях на откритата власт и на откритите правила в съответната страна. Този механизъм на всекидневен цивилен надзор, върху институциите, за разлика от нашето схващане за углавен избор един път на четири години, това при тях не съществува. Не приказваме за политическата класа и жителите, както приказваме при нас, които на четири години излизат, гласоподават и желаят да санкционират неприятните политици, които в интервала от това време са упражнявали власт върху тях. Мисля, че разбирате в каква посока имам поради – страна, която съществува в заварката си сред институции и жители.
Аз съм сигурна, че всичко това безспорно са го чували и нашите институции, и ръководещите, само че вършат ли нещо, с цел да се усъвършенства обстановката? И в действителност по какъв начин могат да решат казуса, тъй като приказваме за него, само че пък ето, че статистиката не демонстрира усъвършенстване?
Да, за жалост е по този начин. Имаше една дребна податка в признатата Антикорупционна тактика в интервала до 2027 година, която демонстрира като че ли, в случай че не смяна във философията на разбирането на институциите, то най-малко разкриване на нов небосвод. Говоря за излизане от парадигмата, в която корупцията се преследва единствено и само посредством наказателно-репресивни ограничения, и то посредством тяхното ожесточаване. От тази позиция ние сме в действителност в границите на международните стандарти, които са заложени от интернационалните конвенции, от европейски наставления също, и рамката за наказателното гонене в България е съществуваща и дава отговор на международните стандарти. Това, което е ново и което ми се искаше лека-полека да виждаме и приложено в действителността, а не да остане както е към този момент, единствено на хартия, това са характерни механизми за ръководство на риска, като разбирам корупционния риск, риска от спор на ползи, опасности, свързани в случай че щете с ръководството на финансите, на бизнеса, което пък лимитира опцията той да взе участие в корупционни схеми. Става въпрос още веднъж за международни стандарти, ръководещи стандарти, които дават опция да се мисли за положително ръководство като опция на корумпираното ръководство. Т.е. нови правила на изграждане и на държавното ръководство, и на ръководството на общините, и на ръководството на бизнеса – това са модерните неща в работата в антикорупцията и те са написани, само че за жалост, никой не се обръща към тях и не ги ползва.
Т.е. би трябвало с изключение на да бъдат написани и съществуващи, както казахте и вие, да бъдат работещи и прилагани на процедура.
Именно, точно. И за жалост, сякаш институциите, които са призвани да го трансфорат в част от нашето всекидневие, са фокусирани върху катадневни въпроси, работят ден за ден, а виждате, че и законодателният им развой е много безреден. Дневният ред на Народното събрание стартира с какво – стартира с Изборния кодекс, който беше признат по метод, който опонираше и на разпоредбите на събранието, и на конституционната норма, само че беше признат с разбирането, че би трябвало да се случи непременно. Този егоцентризъм, който има в политическата ни класа, да взема решение единствено личните си въпроси, сякаш не е работещ за обществото.
И може би това също е причина, с цел да се намираме на това място в класацията по корупция.
Пак стигнахме до разкъсването на политическия пласт от бизнеса, от проблемите на бизнеса, от проблемите на жителите. Ние просто сме едно дезинтегрирано общество сега.
Аз имам още доста въпроси към вас.
Разбира се.
Лошото е, че напредваме с времето. Но по тази причина за край желая да ви попитам: има ли почва за смяна съгласно Вас?
Има почва за смяна дотолкоз, доколкото обстановката, която описах, на социална дезинтеграция в действителност води до доста съществени напрежения. И тези съществени напрежения следва да бъдат трансформирани в положителна сила точно посредством механизми на съдействие сред тези три основни съставния елемент на нашето общество. Надявам се да имаме скоро работещ парламент, работещ Министерски съвет и те към този момент да могат да се концентрират повече върху ръководството на страната с по-сериозни хоризонти, а не върху ежедневните въпроси.
Т.е. политическата рецесия също оказва огромно въздействие.
Да, тя е в основата на това неприятно наше показване, тъй като още веднъж споделям, в доста случаи имаме правна рамка. Тази, която не е сега направена, знаем по какъв начин би трябвало да наподобява, само че просто би трябвало да се работи фокусирано, и то при отчитане на всички ползи.
Надяваме се на едно постоянно държавно управление и работещо, несъмнено, тъй като в последната година и половина не го виждаме, надлежно не виждаме и дейностите. И не виждаме усъвършенстване на обстановката в нито една сфера.
Ами виждате, че от позиция на корупцията, в случай че го кажем, има един детайл на демократизация на корупцията, която се показва в това, че обособените контролни институции като че ли изгубиха диригента в лицето на политическата власт, която би трябвало да регистрира публичен интерес, интереса на жителите. И сякаш започнаха повече да работят в полза на контролираните бизнеси, в сравнение с в полза на жителите. Те просто не извършват пълноценно своите функционалности и това виждаме, че е функционалност както от тяхната несигурна обстановка, в която се намират, с от дълго време изтекли мандати, неналичието на отчетност пред политическа власт, която е императив, с цел да могат те да работят в синхрон.
Надяваме се да забележим смяна в по-добра посока. Аз си резервирам правото да ви поканя още веднъж, с цел да разясняваме и другите проблеми, свързани с корупционните практики, и да имаме малко повече време.
Благодаря ви за поканата в задатък.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ