Изобретяването на катапултната седалка е един от най-важните моменти за

Изобретяването на катапултната седалка е един от най-важните моменти за авиационната сигурност в историята на летенето. Преди тази система, излизането от аероплан в спешна обстановка беше рисково тестване, което изисква от водача безусловно да отвори люка и да скочи от падащата си машина. Но, разбирате, разнообразни фактори като някакви към този момент настъпили контузии, ускорението на самолета или заклещване на защитните колани или люка могат да създадат сполучливото бягство мъчно до невероятно. Един от пионерите в проектирането на катапулти е Джеймс Мартин, който до ден сегашен се пресмята, че е избавил над 7500 живота.

Най-просто казано, катапултиращото кресло е система, предопределена да извади човек от аероплан в спешна обстановка. Една от главните цели е да се изведе човек надалеч от самия аероплан, с цел да се избегнат конфликти и гибел.

Начинът, по който това се реализира, варира според от дизайна, само че множеството системи изстрелват седалката на водача от аероплан с експлозиви или ракетен мотор. По-рядко срещан метод е изстрелването на един или даже няколко членове на екипажа в независима капсула. Те са подобаващи за въздухоплавателни средства, които работят на рискови скорости и/или височини, където стандартния катапулт би изложил екипажа на много суровите условия.

След като седалката се изстреля от самолета, нормално се разпростира парашут.

Преди стандартизацията на катапултните седалки процесът на избавяне от инвалид аероплан е извънредно рисков. Лесно е част от оборудването да заседне, до момента в който водачът излиза, или да се удари в някоя част на самолета, откакто скочи на открито. Освен това, в случай че водачът е подложени на огромни сили или е прекомерно ранен, може да не може изобщо да се измъкне. На дребна надморска височина пък водачите постоянно нямат задоволително време, с цел да се спасят, преди самолетът да удари земята.

Но главната концепция за система съществува съвсем толкоз дълго, колкото и самият аероплан. Концепцията мощно узря по време на Втората международна война, само че приносът на Джеймс Мартин в действителност ще затвърди катапулта като съществена част от дизайна на самолета.

Мартин е роден в Кросгар, окръг Даун, Ирландия на 11 септември 1893 година Като инженер той основава компанията за произвеждане на самолети Мартин-Бейкър със собствен другар Валентин Бейкър през 1934 година Бейкър е умел водач и ще тества творения на двойката.

По време на изпитателен полет за техния трети дизайн на аероплан, Martin-Baker MB 3, моторът блокира, принуждавайки мъжът незабавно да го върне назад на земята. Но по време на спешното кацане MB 3 се блъска в дърво, убивайки Бейкър.

Смъртта на приятеля на Мартин го визира надълбоко и той е толкоз смутен от нещастния случай, че реорганизира компанията по този начин, че тя да се концентрира напълно върху системите за сигурност на самолетите.

Първият му набег в катапултите стартира през 30-те години на предишния век, което го прави един от най-ранните пионери на устройството. По време на Втората международна война проучванията му стигат до заключението, че най-хубавият способ за зареждане на седалката е посредством експлозиви. Други по това време се изстрелват с пружини или въздух под налягане.

Едно от най-големите трудности в развиването на технологията обаче е да се дефинира каква мощ на ускоряване човешкото тяло може безвредно да издържи, когато е изстреляно право нагоре. Един чиновник на Мартин-Бейкър, Бернард Линч, взе участие в многократни проби, в които това ускоряване се усилва последователно, до момента в който не почувства забележителен дискомфорт.

Въпреки че има и други катапулти, създадени или в развой на разработка от други народи преди Мартин, защото неговият слага стандарта за тази технология и той не знае за другите планове, изобретяването на устройството постоянно се приписва на него.

Оттогава катапултиращото кресло на Мартин-Бейкър и изобщо този способ за евакуация на водача, стават все по-популярни, до момента в който през днешния ден към този момент не са в съвсем всички вероятни военни самолети. През годините са направени усъвършенствания и промени, в това число прибавяне на опция за катапултиране от имобилен аероплан на земята.

Мартин-Бейкър пресмята, че техните системи са избавили над 7500 живота. Хората, които употребяват технологията в действителни условия, автоматизирано стават част от „ Ejection Tie Club “ на компанията и им се дават специфични значка и вратовръзка.

Мартин почива през 1981 година, само че е почетен с две почетни докторски степени. Компанията Martin-Baker към момента е един от водещите международни производители на катапулти и в този момент се ръководи от двамата сина на Мартин.