Изневярата е генетично заложена, показва революционно ново изследване
Изневярата е генетично заложена!!! Изненадващо мощна връзка сред генетиката и изневярата откри ново революционно проучване. Когато откриватели изследват дали държанието е генетично обвързвано при хората, те постоянно учат човеци с друга степен на генетична съгласуваност, като да вземем за пример еднояйчни и двуяйчни близнаци, които освен споделят общи гени, само че и нормално имат обща среда.
Featured as an #EssentialRead today. #psychology #genetics #twins #infidelity #relationships @PsychToday https://t.co/IDj1mOyJtP
— DatingAndMating (@SocPscAttrRel) March 19, 2024
Едно от първите проучвания, в което се изследва дали човешката невярност е генетично обвързвана, е извършено от доктор Черкас и сътрудниците му.
Тези откриватели изследват повече от 1600 двойки женски близнаци и техните отговори на анонимно изследване, оценяващо изневярата, броя на половите сътрудници през живота и отношението към изневярата.
В това изследване изневярата е дефинирана като правене на секс с лице, друго от брачна половинка или колегата, до момента в който сте женени или живеете с този сътрудник. Черкас и сътрудниците му откриват, че при двуяйчните близнаци 21% от лицата оповестяват за невярност на сътрудниците си, до момента в който при еднояйчните са 23%. Тези оценки подхождат на оценките на изневярата измежду общото население.
В проучването на Черкас и други сходни процентът е доста по-висок при еднояйчните (46 %), в сравнение с придвуяйчните (32 %) близнаци, което допуска, че „ вероятността еднояйчните близнаци да изневерят, в случай че техният близнак е изневерил, е почти веднъж и половина по-голяма спрямо двуяйчните близнаци “.
При поправяне на фактори като брой полови сътрудници и възраст създателите пресмятат, че 41 % от вариациите в изневярата в тази извадка се дължат на генетични фактори – „ оценка на наследствеността “.
За разлика от тях общата среда, в която са отгледани близнаците, не е съдействала за степента на координация на близнаците посред им.
Освен това в тази извадка броят на половите сътрудници има оценка на наследствеността от 38 %, което допуска, че 38 % от вариациите в броя на половите сътрудници се дължат на генетични фактори. При броя на половите сътрудници общата среда също изяснява 13 % от вариациите. Нагласите към невярност имат оценка на наследствеността от 0%, като цялата разновидност в настройките към невярност наподобява се дължи на споделени или неповторими фактори на средата и нито една от вариациите не наподобява обвързвана с генетиката.
Черкас и сътрудниците му означават, че оценките на наследствеността за изневярата, както и за броя на половите сътрудници, са сходни на оценките за генетичните въздействия върху кръвното налягане, мигренозното главоболие и депресията.
Подобно проучване е извършено от Зиеч и сътрудниците му по-късно с извадка от повече от 7000 финландски близнаци.
Въпреки че тези лица са съобщили, че са имали съществени връзки в продължение на най-малко една година, 9,8% от мъжете и 6,4% от дамите са съобщили, че са имали двама или повече полови сътрудници през същата година. В тази извадка процентът на координация още веднъж е по-висок при еднояйчните близнаци, в сравнение с при двуяйчните, което допуска генетичен принос към изневярата.
Освен това Зиеч и сътрудниците му пресмятат приемственост от 63 % за мъжете и 40 % за дамите. Което допуска, че при мъжете цели 63 % от вариациите в изневярата се дължат на генетични фактори.
Оценката за мъжете е доста по-силна от оценката за наследствеността при дамите.
Което евентуално допуска по-силна генетична основа за изневярата при мъжете спрямо дамите.
Въпреки че Черкас и сътрудниците му се пробвали да оценят кои гени могат да бъдат свързани с държанието на невярност, техният разбор не дал резултати, свързани с съответни гени. Интересно е, че макар че оценката на наследствеността е по-висока при мъжете, екипът на Зиеч не открива връзки с съответни гени при мъжете и при дамите. Те допускат, че гените, свързани с поемането на риск или търсенето на сензации, също могат да бъдат свързани с вероятността от невярност.
Проучване на несвързани студенти открива, че вариациите на гена на допаминовия рецептор D4 са свързани с по-голяма възможност за връзка за една нощ, както и с по-голяма възможност за невярност на привързан сътрудник както при мъжете, по този начин и при дамите.
Изследванията, прегледани нагоре, демонстрират, че изневярата има мощна генетична връзка.
Всички представени нагоре създатели изричат догатката, че изневярата има генетична основа. В нашата еволюционна история е било преференциално да се търсят различни сътрудници за евентуално увеличение на броя на потомството (особено за мъжете), обезпечаване на разнообразна генетика за потомството или достъп до спомагателни запаси за потомството.
Източник – Psychology Today/Превод:SafeNews
Още вести четете в категорията Живот
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
