Останки от древни плавателни съдове откриха археолози край Шабла
Изненадващи находки откриха археолозите при тазгодишните разкопки в крепостта Кария, до нос Шабла. Това заяви доктор Боян Тотев, археолог от Регионален исторически музей - Добрич (РИМ). Намерени са елинистически монети и медни гвоздеи от антични плавателни съдове, оповестяват от Българска телеграфна агенция.
При изкопаването на дълбоките над 2 метра основи за югозападната кула на късноримското барикада (квадрибургиум) е проучено равнище с материали от антични културни пластове и са открити елинистически монети и медни гвоздеи от антични плавателни съдове.
Най-неочаквани и впечатляващи резултати е дала обработката на керамичния материал. Между фрагментирани амфори, чернолакова и рисувана старогръцка керамика от античното пристанище Карон Лимен, археолозите са намерили и остатъци от направени на ръка съдове. Те са разпознати като праисторически, принадлежаща към фаза Шабла, на културата Хаманджия. Това е антична ера от времената преди митичния Черноморски потоп, когато на територията на днешна Североизточна България процъфтява едно от най-ранните и високо-развити европейски общества, сподели археологът Тотев. През този интервал археолозите откриват по нашите земи декорации, направени от черупки на средиземноморските миди денталиум и спондилус. В тези времена европейските поданици не познават коня, нито колелото. Затова се счита, че крайбрежното мореплаване е естествения търговски път, по който са превозени раковините, споделя още доктор Боян Тотев.
Археологът добавя, че пристанища от това време обаче, към момента не са открити. Смята се, че множеството от тях се намират под водата, заради покачването на равнището на Черно море в праисторическата ера. Откриването на енеолитна керамика в региона на потъналото пристанище на Кария може да изтегли с хилядолетия обратно времето на неговото битие.
Според разнообразни отзиви в този сектор на черноморското крайбрежие, равнището на водата се е покачило сред 3-5 или 13-15 метра. Не е ясно каква е била обстановката в региона на карийското пристанище. Северно и източно от нос Шабла има съществени промени в бреговата линия, като такива са документирани даже и в най-ново време. В този регион са закрепени и остатъци от намиращи се под водата праисторически гробове. Непосредствено южно от нос Шабла няма данни за толкоз трагични промени в бреговата линия. В региона на новостроящата се естакада са закрепени дълбочини от над 20 метра, което демонстрира, че там през праисторическо време сушата не е продължавала във вътрешността в морето.
Според археологът Тотев несъмнено е, че в региона на античното пристанище Карон лимен е съществувало доста по-древно населено място, от петото хилядолетие преди новата епоха. Откриваните в морето каменни котви от трето-второ хилядолетие демонстрират интензивно мореплаване и приставане в региона, още преди именития " карийски “ интервал. Показателни са и изворите, индиректно указващи битие на пристанище от времето преди елинската колонизация.
Всички тези данни дават съображение да търсим в региона на нос Шабла едно от ранните пристанища по черноморското крайбрежие и даже в континентална Европа. Дали това е по този начин, ще покажат бъдещи експедиции. Показателен за научното значение на плана е и интереса на археолозите от музея в Констанца, които ще вземат участие в екипа при идващото изследване на Кария, приключва археологът доктор Боян Тотев.
Той сподели още, че тези резултати са показани на завършилата втората огромна интернационална конференция " Понтика “ в Констанца.
За трета година експедицията на РИМ-Добрич е с интернационално присъединяване. Проучванията правят взаимно учени и студенти от най-стария маджарски университет " Лоренц Етвош “. Научни ръководители са доктор Боян Тотев от РИМ - Добрич и доктор Лайош Юхаш, Будапеща.
Археологическите разкопки за първи път не са финансирани от Министерството на културата, сподели доктор Тотев и добави, че с непринуден труд на участниците и с минимална финансова поддръжка от университета в Будапеща, РИМ – Добрич и Община Шабла експедицията е работила на терен повече от две седмици.
При изкопаването на дълбоките над 2 метра основи за югозападната кула на късноримското барикада (квадрибургиум) е проучено равнище с материали от антични културни пластове и са открити елинистически монети и медни гвоздеи от антични плавателни съдове.
Най-неочаквани и впечатляващи резултати е дала обработката на керамичния материал. Между фрагментирани амфори, чернолакова и рисувана старогръцка керамика от античното пристанище Карон Лимен, археолозите са намерили и остатъци от направени на ръка съдове. Те са разпознати като праисторически, принадлежаща към фаза Шабла, на културата Хаманджия. Това е антична ера от времената преди митичния Черноморски потоп, когато на територията на днешна Североизточна България процъфтява едно от най-ранните и високо-развити европейски общества, сподели археологът Тотев. През този интервал археолозите откриват по нашите земи декорации, направени от черупки на средиземноморските миди денталиум и спондилус. В тези времена европейските поданици не познават коня, нито колелото. Затова се счита, че крайбрежното мореплаване е естествения търговски път, по който са превозени раковините, споделя още доктор Боян Тотев.
Археологът добавя, че пристанища от това време обаче, към момента не са открити. Смята се, че множеството от тях се намират под водата, заради покачването на равнището на Черно море в праисторическата ера. Откриването на енеолитна керамика в региона на потъналото пристанище на Кария може да изтегли с хилядолетия обратно времето на неговото битие.
Според разнообразни отзиви в този сектор на черноморското крайбрежие, равнището на водата се е покачило сред 3-5 или 13-15 метра. Не е ясно каква е била обстановката в региона на карийското пристанище. Северно и източно от нос Шабла има съществени промени в бреговата линия, като такива са документирани даже и в най-ново време. В този регион са закрепени и остатъци от намиращи се под водата праисторически гробове. Непосредствено южно от нос Шабла няма данни за толкоз трагични промени в бреговата линия. В региона на новостроящата се естакада са закрепени дълбочини от над 20 метра, което демонстрира, че там през праисторическо време сушата не е продължавала във вътрешността в морето.
Според археологът Тотев несъмнено е, че в региона на античното пристанище Карон лимен е съществувало доста по-древно населено място, от петото хилядолетие преди новата епоха. Откриваните в морето каменни котви от трето-второ хилядолетие демонстрират интензивно мореплаване и приставане в региона, още преди именития " карийски “ интервал. Показателни са и изворите, индиректно указващи битие на пристанище от времето преди елинската колонизация.
Всички тези данни дават съображение да търсим в региона на нос Шабла едно от ранните пристанища по черноморското крайбрежие и даже в континентална Европа. Дали това е по този начин, ще покажат бъдещи експедиции. Показателен за научното значение на плана е и интереса на археолозите от музея в Констанца, които ще вземат участие в екипа при идващото изследване на Кария, приключва археологът доктор Боян Тотев.
Той сподели още, че тези резултати са показани на завършилата втората огромна интернационална конференция " Понтика “ в Констанца.
За трета година експедицията на РИМ-Добрич е с интернационално присъединяване. Проучванията правят взаимно учени и студенти от най-стария маджарски университет " Лоренц Етвош “. Научни ръководители са доктор Боян Тотев от РИМ - Добрич и доктор Лайош Юхаш, Будапеща.
Археологическите разкопки за първи път не са финансирани от Министерството на културата, сподели доктор Тотев и добави, че с непринуден труд на участниците и с минимална финансова поддръжка от университета в Будапеща, РИМ – Добрич и Община Шабла експедицията е работила на терен повече от две седмици.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ