Сподели лента с другарчето
Изначално концепцията е била основана от трафик инженера (да, има и такова) Джеймс Макей през 1993 за град Денвър. На британски език общата (споделена) лента сред моторни транспортни средства и колоездачи се споделя „ sharrow “ и няма превод на български, тъй като не я използваме. Може би тъй като в ядрото си тя е компромис, който не доста хора са подготвени да създадат.
През 1993 година локалната администрация в Денвър не желае да прави още велоалеи. Но пък е съгласна да прегледа на ниска цена и елементарно и бързо изпълним вид, който е на основа маркировка.
На процедура на пътя е комплициран знак на велосипедист под стрелки (заради което постоянно назовават знака „ велосипедист в къщурка “), който би трябвало да окаже на колоездачите посоката на придвижване на този път и да насърчи водачите да споделят лентата.
Думата „ sharrow “ (амалгама сред share – споделям, и arrow – стрела) е измислена от Оливър Гайда Велосипедната стратегия на Сан Франциско. Привидният триумф на споделената лента в Калифорния вдъхва разпространяването им из Съединени американски щати като от време на време се случва да се ползват и на натоварени автомагистрали.
Споделените ленти правят добра работа по някои параграфи, както демонстрира Федералната администрация по автомагистралите. Маркировката оказва помощ на водачите, които карат по-далеч от паркираните коли, с цел да могат колоездачите да избегнат внезапно отворена врата пред тях и като цяло оповестява на всички участници в придвижването, че на пътя има коли и колела.
Едно проучване от улиците на Чикаго обаче заключава, че споделените ленти не понижават конфликтите повече в сравнение с профилираните велоалеи или цялостната липса на инфраструктура за колела. Разбира се, резултатите може да са характерни единствено за града.
В Бостън частта на лентата, предопределена за колела, е разграничена с релефни точки (пъпки?), тъй че водачите да имат и тактилна показва къде са на пътя. В Оукланд същата велосипедна част е зелена, с цел да бие на очи.
