Измисленият от Еманюел Макрон и неговите съветници план беше прекрасен.

Измисленият от Еманюел Макрон и неговите съветници проект беше прелестен. Малко след изборите за Бундестаг френският президент показва своите хрумвания за реформирането на Европа. А новото държавно управление на Германия под управлението на Ангела Меркел може незабавно да включи тези хрумвания в програмата на обединението. Това е плюс за Европа, и което за Париж е още по-важно, плюс за Макрон. Само че този прелестен проект не мина. Поради комплицираните резултати от изборите немският сътрудник Меркел към този момент е заета с образуването на ново държавно управление.

Колко малко Берлин беше въодушевен в реалност от сходни проекти стана ясно във вторник сутринта. Именно в деня на огромната изява на Макрон в парижкия университет Сорбоната в Берлин беше публикуван документ, в който се излагаше позицията на отиващото си държавно управление на Германия. В него се приказва за явен отвод от каквото и да било форма на обща отговорност. „ Трябва да бъдем в положение да създадем същинска непоклатимост благодарение на промени, а не посредством комплицирани и скъпи финансови структури “ цитира осведомителната организация Блумбърг документът на министерство на финансите.

Едва тогава в Париж към този момент можеха да почувстват, че с предстоящото с такова неспокойствие изказване на президента напълно няма да бъде толкоз сполучливо. Обявената цел на френския президент за довеждане на Европейски Съюз до ново единение, а на европейската интеграция да бъде придадено ново измерение, ги чакат още по-големи компликации в бъдеще, в сравнение с в този момент.

„ Брюксел, ето ни и нас “

Мястото на неговото издявление беше завършено дотолкоз европейски, доколкото това беше допустимо. Заобиколен от флаговете на европейските страни членки на Европейски Съюз и звездния байрак на Евросъюза, Макрон насочи думите си в Сорбоната към сънародниците си и към европейската общност. “Ние забравихме да пазиме Европа. Брюксел, ето ни и нас “, стартира Макрон своята тирада в отбрана на Европа. Единна Европа. Която точно и заради това би трябвало да затегне редиците си. Сред главните условия на френския президент към този момент от дълго време се загатва въвеждането на министър на финансите за страните от еврозоната, който да ръководи взаимен бюджет на 19-те страни членки на еврозоната. В това число Макрон вижда собствен личен бюджет, за който страните от валутния съюз ще заплащат сред три и четири % от своя Брутният вътрешен продукт. Веднага се получава сума с размер 428 милиарда евро.

Германия като най-големия член на евроклуба, би трябвало да внася в общия кюп съвсем 30%. Немските критици изключително се притесняват от влизането в трансферен съюз, в който парите ще се превеждат от мощните страни към слабите. Всъщност такива фискални изгоди биха могли да унищожат привлекателността на промените или да доведат до неправилната посока на тяхното развиване. Германското равнене на финансовите благоприятни условия на федералните провинции е прелестен образец за това. Някои провинции даже са подготвени по-бавно да събират налозите, с цел да заплащат по-малко на другите провинции. Немските икономисти считат тази концепция за съдбовна. Те поддържат нов старт на еврозоната, който обаче би трябвало да предлага същинска прелест и система от санкции, с цел да може системата Евро 2.0 да работи устойчиво.

Насрещен план: тотална концентрация

При трезва преценка съществуват единствено два постоянни модела на бъдещето. Или националните държавни управления да запазят свои лични национални свободи, т.е. Да могат сами да дефинират своите бюджети без огромната интервенция на Брюксел. Тогава съответните държавни управления ке би трябвало да поемат върху себе си и отговорността за своите дейности, т.е. при положение на прекалено задлъжняване ще могат и да банкрутират. Този план в началото предхождаше основаването на валутния съюз и беше отразен, да вземем за пример, в Маастрихтския контракт.

Към този модел – и към спазването на разпоредбите – желае завръщане да вземем за пример водачът на Своободните демократи Кристиан Линднер. В понеделник той още веднъж удостовери сериозната си позиция към еврото. „ Политиката на еврорегиона, която се основава на решаването на икономическите проблеми благодарение на пари от централната банка, беше несполучлива “, сподели той. По неговите думи ГСвДП не е подготвена да поддържа „ автоматизиран “ трансфер сред най-мощните и по-слабите членове на валутния съюз. Ако Линднер и либералите влязат в „ Ямайска коалиция “, то това ще стане проблем за Макрон.

Насрещен план се явява цялостната концентрация. Тук решенията и отговорностите стават общи. Засега еврозоната употребява в някаква степен и двата плана – със съответните скромни резултати. Министрите на финансите както и преди имят право на свои бюджети., при положение на финансови проблеми се задейства европейският избавителен механизъм (ESM) и по подобен метод се предотвратява банкрута на страна. Едновременно Европейската централна банка (ЕЦБ) изкупува държавни скъпи бумаги и никой от министрите на финансите на се сблъсква с неприятности на пазара. Т.е. дейностите и отговорностите са отделени едни от други, което основава трагично погрешна мотивация и най-много погребва всички старания за осъществяване на промени.

Идеята на Макрон за европейски валутен фонд, самобитен Международен валутен фонд (МВФ) за еврозоната, съгласно немските икономисти единствено би нормализирала тази неправилна система. Макар такава институция и да би могла да предложи първа помощ при положение на банков провал или финансови рецесии. Само че в Европа съществува наклонност, при която такива институции биват унищожавани политически, а парите за помощ се употребяват за по-малко значими цели.

Може да се вкара налог върху финансовите транзакции с Германия

Идеята на Макрон за основаване на обща войска и взаимен боен бюджет може и да имат повече кардинални последователи, единствено че и това предложение би излязло прекомерно скъпо на Германия. Засега Германия заплаща едвам 1,2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита. В други страни от еврозоната този дял е доста по-висок. Например във Франция става дума за 2,3% - съвсем два пъти повеч„ е. При общ бюджет страните членки ще бъдат длъжни да заплащат идентичен дял. За Германия това неизбежно ще докара до по-високи военни разноски.

С къде по-голям интерес в германия може да посрещнат предлагането на Макрон за въвеждане на налог върху финансовите транзакции. Доходът от тях би трябвало да постъпва в общия фонд за развиване на Европейски Съюз. За Англия, която надали би се заинтересовала от такива дейности, такава мярка би била добре пристигнала, с цел да увеличи още веднъж финансовата си индустрия след Брекзит. Вътре в Европейски Съюз подобен модел от дълго време се разисква, само че към този момент без триумф. Това, че сходни дейности биха трансформирали нещо в сегашната обстановка, се подлага на подозрение.

Също по този начин предлагането на френския президент за увеличение на налога за въглероден диоксид, с цел да бъдат принудени огромните замърсители на въздуха да заплащат, би могло да бъде подкрепено от Германия. На пазарите цената на правото на излъчвания на въглероден диоксид към този момент се увеличи – от 4,5 евро през май до седем евро сега./БГНЕС

.............................

Аня Етел, Холгер Шчепиц, в. „ Велт “