България е на път да остане без свещеници
Изминалата седмица беше подчинена на бюджета и безконечните въпроси за кого ще има пари и за кого - не, какъв брой ще е оптималния застрахователен предел и майчинските.
Оказва се обаче, че цели браншове у нас са на път да изчезнат. Липсата на интерес може да ни остави без свещеници, предава
От историята знаем, че българският народ е оживял даже във времена на вековно иго с помощта на вярата си, а във времена на пандемията хората се върнаха в православните храмове – само че в някои от тях има все по-малко свещеници. Според проучване България е с минимум свещеници на глава от популацията. Те потеглят от Софийската духовна семинария.
„ Тук учениците се записват след 7 клас, учат до 12 клас. Това, на което се образоват, са общообразователните предмети и в допълнение са богословските предмети, които имаме като професионално учебно заведение. Имаме и извънкласни занимания - иконопис, дърворезба. Едно от благосъстоянията на семинарията от край време е, че в нея се учат старогръцки и латински, църковнославянски. После доста от децата излизат и учат в разнообразни учебни заведения стопанска система, всевъзможни компютърни специалности, право - и една дребна част не престават в богословския факултет и стават свещеници”, споделя ректорът на семинарията браницкия свещеник Пахомий.
За всички, които имат интерес към Духовната семинария - на 30 април тя ще отвори порти както за учениците, по този начин и за техните родители, а документи за кандидатстване на всички седмокласници се одобряват до 2ри юли.
За страдание обаче с изключение на свещениците – понижават и децата в класните стаи. „ Тенденцията е такава в действителност, че децата понижават - сега се образоват към 70 деца. Трябва да имаме поради, че може би 2003-2004 година това представляваше един випуск”.
В доста краища на България и свещениците са малко. Един от тях е отец Славейко от Северозападна България, който се грижи за няколко обитаеми места. Той приканва жителите на монтанското село Славотин в храма към този момент цели 15 години. Свещеник става в родния си край – Северозапада. И признава, че въпреки да няма доста хора - работа има.
„ За огромно страдание по селата – за погребения, има и освещавки, в по-големия град се намира и кръщавка и тук-таме и венчавка”, споделя отецът.
Така е от първия му ден в расо. Още тогава и за положително, и за неприятно, на отец Славейко разчитат хората от 4 села. „ Село Славотин, Долна Рикса, Клисурица и Смоляновци, само че в стичане на събитията, заради липса на духовници Видинската митрополия ми разпореди и село Смирненци, град Брусарци и село Крива бара – остарелия духовник е починал”.
Оказва се обаче, че цели браншове у нас са на път да изчезнат. Липсата на интерес може да ни остави без свещеници, предава
От историята знаем, че българският народ е оживял даже във времена на вековно иго с помощта на вярата си, а във времена на пандемията хората се върнаха в православните храмове – само че в някои от тях има все по-малко свещеници. Според проучване България е с минимум свещеници на глава от популацията. Те потеглят от Софийската духовна семинария.
„ Тук учениците се записват след 7 клас, учат до 12 клас. Това, на което се образоват, са общообразователните предмети и в допълнение са богословските предмети, които имаме като професионално учебно заведение. Имаме и извънкласни занимания - иконопис, дърворезба. Едно от благосъстоянията на семинарията от край време е, че в нея се учат старогръцки и латински, църковнославянски. После доста от децата излизат и учат в разнообразни учебни заведения стопанска система, всевъзможни компютърни специалности, право - и една дребна част не престават в богословския факултет и стават свещеници”, споделя ректорът на семинарията браницкия свещеник Пахомий.
За всички, които имат интерес към Духовната семинария - на 30 април тя ще отвори порти както за учениците, по този начин и за техните родители, а документи за кандидатстване на всички седмокласници се одобряват до 2ри юли.
За страдание обаче с изключение на свещениците – понижават и децата в класните стаи. „ Тенденцията е такава в действителност, че децата понижават - сега се образоват към 70 деца. Трябва да имаме поради, че може би 2003-2004 година това представляваше един випуск”.
В доста краища на България и свещениците са малко. Един от тях е отец Славейко от Северозападна България, който се грижи за няколко обитаеми места. Той приканва жителите на монтанското село Славотин в храма към този момент цели 15 години. Свещеник става в родния си край – Северозапада. И признава, че въпреки да няма доста хора - работа има.
„ За огромно страдание по селата – за погребения, има и освещавки, в по-големия град се намира и кръщавка и тук-таме и венчавка”, споделя отецът.
Така е от първия му ден в расо. Още тогава и за положително, и за неприятно, на отец Славейко разчитат хората от 4 села. „ Село Славотин, Долна Рикса, Клисурица и Смоляновци, само че в стичане на събитията, заради липса на духовници Видинската митрополия ми разпореди и село Смирненци, град Брусарци и село Крива бара – остарелия духовник е починал”.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ