БГ албумите на #2020
Изминалата година доста ни взе, само че и значително даде. Със сигурност на обичаните ни родни не е било, тъй като имаме богат избор от нов материал за слушане.
Джаз, фънк, поп, рок, метъл, рап, класическа музика... и доста други самоуверено пробни творения, всички те са обединени в сбирката на с албумите, излезли на музикалния пазар през 2020 година В първата част на своята селекция за #ВижМузиката са показали 28 албума. Ние пък си избрахме обичаните ни от тях.
Тези албуми, които са звучали в слушалките и съзнанието ни, до момента в който преминавахме през бурите и бурените на 2020 година
Таралеща – " Няма смисъл "
Митко Таралежков е ъндърграунд икона от много време, само че до студийни записи по този начин и не се стига през годините. Е, не и до началото на предходната година, когато се завърши работата по " Няма смисъл " – дебютното CD на неговата групировка. В албума намират място добре познати остарели класики ( " Лятото е единствено наужким ", " Кажете им, че съм в Бургас " ), дружно с някои нови шлагери. Всичко, несъмнено, е доста добре полирано от прибавените етно претекстове посредством кавала на Александър Михайлов, както и посредством фънк брас секцията. Крайният резултат е сбирка от къде занимателни, къде кахърни истории, изпълнени с цялостното музикално удовлетворение за един меломан. Чудесно преживяване както за нови, по този начин и за от дълго време познати слушатели!
Cool Den – " 1 "
Ако ви се слуша нещо свежо, закачливо, поднесено с доза комизъм и въображение – Cool Den са измежду откритията на миналата година. поставят началото на обещаваща кариера, защото следва да стартират работа по втората си студийна продукция. Някъде сред ска, алтърнатив и рок (тук-таме дори и пънк), песните в " 1 " са за моментите, в които сте в положително въодушевление и може би леко ви се танцува. Самоиронията, хуморът и разказването на цели истории са преплетени и добре уравновесени в 13 парче – The man with the lion’s jump, " Молец ", " Шофьор на картофи ", " На баба ти хвърчилото " и други В интернет се показват " Ние сме група Cool Den. Свирим песни за хората " – считаме задоволително малко и ясно.
TROMBOBBY x C-MO – " Всичко е наред "
Сякаш става традиция да не минава година без написан нов план от под някаква форма. В случая приказваме за продължение на предходната му колаборация със Симо Желязков от – ЕP-то The Year Without A Summer. По подигравка на ориста " Всичко е наред " дойде като утешение в най-несигурното време и смекчи пристрастеностите с увереното си наличие. В този албум на границата сред дългата и късата форма, дуото затвърждава химията между тях, носейки някои от най-авангардните им хрумвания до момента. Включванията на и Григовор затварят уместно цикъла от приятна музика, а приносът на Лили Иванова и фактът, че всичко е напълно на български, вършат всичко някак по-сантиментално. Тук даже и прелюдиите звучат свежо, какво остава за множеството дребни музикантски наслади, които прехвърчат из траклиста.
Жлъч – " ВЯРА "
След като през септември 2019 Матю Стоянов (по-познат като Жлъч/ Жлъчезар Живков) изкара " ", доста мощен независим албум, никой не се и надяваше и на нова доза музика от него в обозримото бъдеще. Той се заигра с двете близки имена – (з)вяра и съумя да заблуди публиката – лъжата се оказа вярна, въпреки всичко. Вторият дългосвирещ солов албум на рапъра самичък декларира " имам някакви неща да кажа, стигат ми за три живота " и удостоверява, че това, което го предизвика, си е така наречен жив живот. Обложката още веднъж е овековечена картина на бащата на Жлъч художника Свесто.
Семейството и полезностите му даже са възпети в настрана парче ( " За какво " ), паралелно до обичайното за рапа състрадание към непознатите поезия и творчество, възпяване на ж.к. Красно село, и тематиката за несполучливата обич. Дори закачливите рими звучат като съществени поръчки, когато са обхванати от към този момент трансформиралите се в запазена марка на Жлъч мрачни, дълбоки и от време на време демонични бийтове на заден декор. А това звучене и специфична атмосфера сигурно не са лесна задача, когато зад тила ти стоят цели няколко бийтмейкъра като Гена (So called crew), , , и други
Cinga Manga Funk – Ouroboros
Дозата стилна музикална екзотика тук е на група – един сполучлив план на добре познати родни музиканти. Зад плана CMF стоят: Ева Перчемлиева (вокали), Ангел Демирев (китара), Петър Миланов (китара), Кирил Добрев (барабани) и Христо Минчев (бас китара). Дебютният албум канализира насъбрания опит на музикалната и театралната сцена, като сплотява пристрастеността на всички към циганската музика, или по-точно нетипичната й интерпретация. Името на албума идва от санскритския знак на змията, която е захапала опашката си (от ouro – хапвам + boros – опашка), а тази метафора на безкрайността въплъщава това, което ще чуем, когато си пуснем десетте песни от албума.
Зад всеки " ъгъл " изскача нова музикална изненада, която изпълва съзнанието ни с хиляди равнища на въображението. Пиперлива примес от вълнуващ фънк, прочувствен джаз и прогресивно етно. Няма по какъв начин да пропуснете преродените аранжименти на Ederlezi и Gelem, gelem – другояче добре познати обичайни мелодии за циганската просвета и фолклор, в компанията на още 8 чисто авторски части за обезпечен щур (домашен) етно джаз ваучър!
Джаз, фънк, поп, рок, метъл, рап, класическа музика... и доста други самоуверено пробни творения, всички те са обединени в сбирката на с албумите, излезли на музикалния пазар през 2020 година В първата част на своята селекция за #ВижМузиката са показали 28 албума. Ние пък си избрахме обичаните ни от тях.
Тези албуми, които са звучали в слушалките и съзнанието ни, до момента в който преминавахме през бурите и бурените на 2020 година
Таралеща – " Няма смисъл "
Митко Таралежков е ъндърграунд икона от много време, само че до студийни записи по този начин и не се стига през годините. Е, не и до началото на предходната година, когато се завърши работата по " Няма смисъл " – дебютното CD на неговата групировка. В албума намират място добре познати остарели класики ( " Лятото е единствено наужким ", " Кажете им, че съм в Бургас " ), дружно с някои нови шлагери. Всичко, несъмнено, е доста добре полирано от прибавените етно претекстове посредством кавала на Александър Михайлов, както и посредством фънк брас секцията. Крайният резултат е сбирка от къде занимателни, къде кахърни истории, изпълнени с цялостното музикално удовлетворение за един меломан. Чудесно преживяване както за нови, по този начин и за от дълго време познати слушатели!
Cool Den – " 1 "
Ако ви се слуша нещо свежо, закачливо, поднесено с доза комизъм и въображение – Cool Den са измежду откритията на миналата година. поставят началото на обещаваща кариера, защото следва да стартират работа по втората си студийна продукция. Някъде сред ска, алтърнатив и рок (тук-таме дори и пънк), песните в " 1 " са за моментите, в които сте в положително въодушевление и може би леко ви се танцува. Самоиронията, хуморът и разказването на цели истории са преплетени и добре уравновесени в 13 парче – The man with the lion’s jump, " Молец ", " Шофьор на картофи ", " На баба ти хвърчилото " и други В интернет се показват " Ние сме група Cool Den. Свирим песни за хората " – считаме задоволително малко и ясно.
TROMBOBBY x C-MO – " Всичко е наред "
Сякаш става традиция да не минава година без написан нов план от под някаква форма. В случая приказваме за продължение на предходната му колаборация със Симо Желязков от – ЕP-то The Year Without A Summer. По подигравка на ориста " Всичко е наред " дойде като утешение в най-несигурното време и смекчи пристрастеностите с увереното си наличие. В този албум на границата сред дългата и късата форма, дуото затвърждава химията между тях, носейки някои от най-авангардните им хрумвания до момента. Включванията на и Григовор затварят уместно цикъла от приятна музика, а приносът на Лили Иванова и фактът, че всичко е напълно на български, вършат всичко някак по-сантиментално. Тук даже и прелюдиите звучат свежо, какво остава за множеството дребни музикантски наслади, които прехвърчат из траклиста.
Жлъч – " ВЯРА "
След като през септември 2019 Матю Стоянов (по-познат като Жлъч/ Жлъчезар Живков) изкара " ", доста мощен независим албум, никой не се и надяваше и на нова доза музика от него в обозримото бъдеще. Той се заигра с двете близки имена – (з)вяра и съумя да заблуди публиката – лъжата се оказа вярна, въпреки всичко. Вторият дългосвирещ солов албум на рапъра самичък декларира " имам някакви неща да кажа, стигат ми за три живота " и удостоверява, че това, което го предизвика, си е така наречен жив живот. Обложката още веднъж е овековечена картина на бащата на Жлъч художника Свесто.
Семейството и полезностите му даже са възпети в настрана парче ( " За какво " ), паралелно до обичайното за рапа състрадание към непознатите поезия и творчество, възпяване на ж.к. Красно село, и тематиката за несполучливата обич. Дори закачливите рими звучат като съществени поръчки, когато са обхванати от към този момент трансформиралите се в запазена марка на Жлъч мрачни, дълбоки и от време на време демонични бийтове на заден декор. А това звучене и специфична атмосфера сигурно не са лесна задача, когато зад тила ти стоят цели няколко бийтмейкъра като Гена (So called crew), , , и други
Cinga Manga Funk – Ouroboros
Дозата стилна музикална екзотика тук е на група – един сполучлив план на добре познати родни музиканти. Зад плана CMF стоят: Ева Перчемлиева (вокали), Ангел Демирев (китара), Петър Миланов (китара), Кирил Добрев (барабани) и Христо Минчев (бас китара). Дебютният албум канализира насъбрания опит на музикалната и театралната сцена, като сплотява пристрастеността на всички към циганската музика, или по-точно нетипичната й интерпретация. Името на албума идва от санскритския знак на змията, която е захапала опашката си (от ouro – хапвам + boros – опашка), а тази метафора на безкрайността въплъщава това, което ще чуем, когато си пуснем десетте песни от албума.
Зад всеки " ъгъл " изскача нова музикална изненада, която изпълва съзнанието ни с хиляди равнища на въображението. Пиперлива примес от вълнуващ фънк, прочувствен джаз и прогресивно етно. Няма по какъв начин да пропуснете преродените аранжименти на Ederlezi и Gelem, gelem – другояче добре познати обичайни мелодии за циганската просвета и фолклор, в компанията на още 8 чисто авторски части за обезпечен щур (домашен) етно джаз ваучър!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ