Матю посвети 23 г. от живота си на една-единствена дума
Изминаха 26 години от разпадането на Югославия и появяването на Република Македония. Но през цялото това време не се реализира съглашение за формалното име на страната поради опълчването на Гърция на името „ Македония “.
Почти през цялото това време един човек работи за разрешаването на казуса. Матю Нимиц изяснява, че в последните 23 години е мислил непрестанно върху една-единствена дума: „ Македония “.
Но 78-годишният американски посланик признава: „ Вероятно съм мислил върху тази дума повече от всеки различен човек, в това число жителите на тази страна “. От 1994 година Нимиц пробва да контракти края на един от най-странните интернационалните разногласия.
Гърция се опълчва на потреблението на името Македония и не утвърждава приемането на страната както в НАТО, по този начин и в Европейски Съюз, до момента в който не го промени. Според гърците името „ Македония “ значи, че тази страна има териториални искания към Егейска Македония, провинция в Северна Гърция. И считат, че това е очевиден опит за заграбване на гръцкото национално завещание. Според Гърция страната би трябвало да се назовава „ Скопие “, столицата на Македония.
Македония от нейна страна твърди, че популацията й произлиза от Древна Македония, ръководена от Александър Велики. Според македонците името „ Македония “ е явен избор.
Когато Нимиц стартира да работи по казуса, той е специфичен делегат на тогавашния американски президент Бил Клинтън. Но от края на 1999 г.продължава работата си като персонален делегат на генералния секретар на Организация на обединените нации.
Работата му се състои в опит да сближи двете страни, с цел да реализиран решение и за това получава алегорична заплата от един $ на година. Македония беше призната в Организация на обединените нации, като одобри да се назовава Бивша югославска република Македония.
Името се употребява за всевъзможни публични въпроси, само че не е основано с желанието да бъде непрекъснато решение на разногласието. Това обаче породи нови проблеми. „ Името е доста неловко за изговаряне “, споделя Нимиц с лека рецензия.
Преди време някогашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Бан Ки Мун назова страната по простъпка „ Бившата югославска република на Югославия “. „ Каза ми: „ Трябва да разрешиш този проблем, обезумявам “, споделя Нимиц.
Въпреки бавното движение на договарянията, в никакъв случай не е обмислял съществено да се откаже. „ Някои считат, че извозвам дните си, мислейки епитети към името Македония като Нова Македония или Северна Македония, само че тази тематика има историческо значение..., значение от позиция на построяването на една нация “, отбелязва Нимиц. „ Никога не е скучно. Хората, които вземат участие в това, се трансформират непрекъснато “, добавя той.
„ Представете си сценичен режисьор, който слага пиесата „ Крал Лир “ или „ Хамлет “, само че с разнообразни сюжети и артисти. Дали ще се отегчи “, продължава Нимиц. Когато станал делегат на Клинтън през 90-те години на предишния век, изглеждало, че разногласието ще излезе от надзор.
Гърция се опълчва на името Македония от 1991 година, когато страната разгласи независимостта си. На идната година един милион гърци, една десета от популацията на страната, излязоха на улицата в Солун, с цел да стачкуват.
Протестите помогнаха да свалянето на гръцкия министър председател и наследникът му Андреас Папандреу забрани достъпа на Македония до гръцките пристанища. Според Папандреу Македония представлявала „ действителна опасност за Гърция “.
Нимиц демонстрира схващане към опасенията на гърците, че един ден македонците могат да изискат елементи от територията им. „ Трябва да изяснявам на хората, че гръцкото безпокойствие не идва от нищото. В последните три генерации сходна опасност беше действителна за гърците. Това чувство, че постоянно са обградени. На Балканите всяка една страна в избран миг от историята си се е разпадала и е трябвало да се брани от някой комшия “, споделя Нимиц.
Веднъж обяснил спора на сенатори в Съединени американски щати, като ги попитал по какъв начин ще се усещат, в случай че Мексико промени името си на Република Мексико и Тексас, а по-късно разгласява исторически карти, които загатват, че владее югоизточната част на Съединени американски щати.
Нимиц обаче схваща и гледната точка на македонците. „ Когато гърците им споделят: „ Вие сте пристигнали едвам през IX-X век и в реалност не сте от този район, най-вече би трябвало да се наричате Нова Македония “, това е проблем за македонците. Защото те не се считат за нови “, отбелязва той.
Въпреки това първоначално Нимиц считал, че спорът ще се позволи бързо. Същото мислели и главните македонски политически водачи. „ Казваха ми: „ Времето е в наша услуга. Ще обсъждаме няколко години, ще оставим нещата да се успокоят и ще има някои промени в държавното управление “. Но в последна сметка не стана по този начин “, споделя дипломатът.
Списъкът с предлаганите имена е дълъг и включва:
Нова Македониа
Нова Македония
Славо-Македония
Република Скопие
Република Северна Македония
Но нито едно от тях не е признато. Изглежда, че към този момент няма епитети, които да стават, и че не си коства да се вършат нови опити, само че Нимиц твърди, че разногласията се позволяват, когато натсъпи точният миг. Дава за образец Северна Ирландия или обединяването на Германия.
Според него смяната от време на време настава, тъй като някои събития карат хората да погледнат на един и същи спор под различен ъгъл. Или тъй като се появяват нови политически водачи с задоволителен престиж да вземат сложни решения. И даже тъй като от време на време хората се отегчават от безконечните диспути.
Нимиц споделя, че разрешаването на казуса може да пристигна напълно скоро. Отчасти това се дължи на новия министър председател на Македония, социалдемократа Зоран Заев. Но и тъй като Македония би трябвало да откри решение, с цел да извърши задачите си да стане част от НАТО и Европейски Съюз.
„ Това ще й даде сигурност, легитимност, ще открие стопански благоприятни условия и ще даде на хората чувство за принадлежност “, твърди Нимиц. Също по този начин съгласно него може да се успокои напрежението в страната сред македонците и албанците, които съставляват една четвърт от популацията.
През 2001 година напрежението докара страната до ръба на революция. Но Нимиц признава, че убеждаването на гласоподавателите от двете страни ще бъде мъчно. Македонските водачи дадоха обещание, че всяко съглашение би трябвало да бъде утвърдено на референдум.
Според дипломата част от решението е да бъдат уверени хората да спрат да гледат на този въпрос като тематика за националната еднаквост. „ Веднъж гражданин на Скопие ми сподели: „ Когато се събудя заран, отивам да се избръсна, поглеждам се в огледалото и си споделям: Аз съм македонец. Утре, когато си вземам душ, да не би да очаквате да си кажа: Аз съм нов македонец или северен македонец “, спомня си Нимиц.
„ Казах му, че безпокойството му е разбираемо, само че това е неправилен метод. Говорим единствено за публично име на страната за дипломатически въпроси. Това няма да се отрази на елементарните хора. Не преговаряме за еднаквост. Ако го създадем, няма да е тук “, споделя Нимиц.
Неотдавна той приключи следващия си кръг от договаряния по тематиката, като се срещна с политици в Скопие и с външния министър на Гърция.
Сега възнамерява почивка на отдалечено място в Северния полярен кръг. Сигурно това е добра опция да се отдалечи от въпросите на националната еднаквост и самоопределяне. „ Ами, може би не “, споделя Нимиц, обяснявайки дебата в Канада за правото на самоопределяне на коренното население.
Явно пристрастеността му към тази тематика е същинският претекст да успее да прекара последните 23 години в търсене на решение на спор посредством една-единствена дума.
Източник: Profit.bg.
Почти през цялото това време един човек работи за разрешаването на казуса. Матю Нимиц изяснява, че в последните 23 години е мислил непрестанно върху една-единствена дума: „ Македония “.
Но 78-годишният американски посланик признава: „ Вероятно съм мислил върху тази дума повече от всеки различен човек, в това число жителите на тази страна “. От 1994 година Нимиц пробва да контракти края на един от най-странните интернационалните разногласия.
Гърция се опълчва на потреблението на името Македония и не утвърждава приемането на страната както в НАТО, по този начин и в Европейски Съюз, до момента в който не го промени. Според гърците името „ Македония “ значи, че тази страна има териториални искания към Егейска Македония, провинция в Северна Гърция. И считат, че това е очевиден опит за заграбване на гръцкото национално завещание. Според Гърция страната би трябвало да се назовава „ Скопие “, столицата на Македония.
Македония от нейна страна твърди, че популацията й произлиза от Древна Македония, ръководена от Александър Велики. Според македонците името „ Македония “ е явен избор.
Когато Нимиц стартира да работи по казуса, той е специфичен делегат на тогавашния американски президент Бил Клинтън. Но от края на 1999 г.продължава работата си като персонален делегат на генералния секретар на Организация на обединените нации.
Работата му се състои в опит да сближи двете страни, с цел да реализиран решение и за това получава алегорична заплата от един $ на година. Македония беше призната в Организация на обединените нации, като одобри да се назовава Бивша югославска република Македония.
Името се употребява за всевъзможни публични въпроси, само че не е основано с желанието да бъде непрекъснато решение на разногласието. Това обаче породи нови проблеми. „ Името е доста неловко за изговаряне “, споделя Нимиц с лека рецензия.
Преди време някогашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Бан Ки Мун назова страната по простъпка „ Бившата югославска република на Югославия “. „ Каза ми: „ Трябва да разрешиш този проблем, обезумявам “, споделя Нимиц.
Въпреки бавното движение на договарянията, в никакъв случай не е обмислял съществено да се откаже. „ Някои считат, че извозвам дните си, мислейки епитети към името Македония като Нова Македония или Северна Македония, само че тази тематика има историческо значение..., значение от позиция на построяването на една нация “, отбелязва Нимиц. „ Никога не е скучно. Хората, които вземат участие в това, се трансформират непрекъснато “, добавя той.
„ Представете си сценичен режисьор, който слага пиесата „ Крал Лир “ или „ Хамлет “, само че с разнообразни сюжети и артисти. Дали ще се отегчи “, продължава Нимиц. Когато станал делегат на Клинтън през 90-те години на предишния век, изглеждало, че разногласието ще излезе от надзор.
Гърция се опълчва на името Македония от 1991 година, когато страната разгласи независимостта си. На идната година един милион гърци, една десета от популацията на страната, излязоха на улицата в Солун, с цел да стачкуват.
Протестите помогнаха да свалянето на гръцкия министър председател и наследникът му Андреас Папандреу забрани достъпа на Македония до гръцките пристанища. Според Папандреу Македония представлявала „ действителна опасност за Гърция “.
Нимиц демонстрира схващане към опасенията на гърците, че един ден македонците могат да изискат елементи от територията им. „ Трябва да изяснявам на хората, че гръцкото безпокойствие не идва от нищото. В последните три генерации сходна опасност беше действителна за гърците. Това чувство, че постоянно са обградени. На Балканите всяка една страна в избран миг от историята си се е разпадала и е трябвало да се брани от някой комшия “, споделя Нимиц.
Веднъж обяснил спора на сенатори в Съединени американски щати, като ги попитал по какъв начин ще се усещат, в случай че Мексико промени името си на Република Мексико и Тексас, а по-късно разгласява исторически карти, които загатват, че владее югоизточната част на Съединени американски щати.
Нимиц обаче схваща и гледната точка на македонците. „ Когато гърците им споделят: „ Вие сте пристигнали едвам през IX-X век и в реалност не сте от този район, най-вече би трябвало да се наричате Нова Македония “, това е проблем за македонците. Защото те не се считат за нови “, отбелязва той.
Въпреки това първоначално Нимиц считал, че спорът ще се позволи бързо. Същото мислели и главните македонски политически водачи. „ Казваха ми: „ Времето е в наша услуга. Ще обсъждаме няколко години, ще оставим нещата да се успокоят и ще има някои промени в държавното управление “. Но в последна сметка не стана по този начин “, споделя дипломатът.
Списъкът с предлаганите имена е дълъг и включва:
Нова Македониа
Нова Македония
Славо-Македония
Република Скопие
Република Северна Македония
Но нито едно от тях не е признато. Изглежда, че към този момент няма епитети, които да стават, и че не си коства да се вършат нови опити, само че Нимиц твърди, че разногласията се позволяват, когато натсъпи точният миг. Дава за образец Северна Ирландия или обединяването на Германия.
Според него смяната от време на време настава, тъй като някои събития карат хората да погледнат на един и същи спор под различен ъгъл. Или тъй като се появяват нови политически водачи с задоволителен престиж да вземат сложни решения. И даже тъй като от време на време хората се отегчават от безконечните диспути.
Нимиц споделя, че разрешаването на казуса може да пристигна напълно скоро. Отчасти това се дължи на новия министър председател на Македония, социалдемократа Зоран Заев. Но и тъй като Македония би трябвало да откри решение, с цел да извърши задачите си да стане част от НАТО и Европейски Съюз.
„ Това ще й даде сигурност, легитимност, ще открие стопански благоприятни условия и ще даде на хората чувство за принадлежност “, твърди Нимиц. Също по този начин съгласно него може да се успокои напрежението в страната сред македонците и албанците, които съставляват една четвърт от популацията.
През 2001 година напрежението докара страната до ръба на революция. Но Нимиц признава, че убеждаването на гласоподавателите от двете страни ще бъде мъчно. Македонските водачи дадоха обещание, че всяко съглашение би трябвало да бъде утвърдено на референдум.
Според дипломата част от решението е да бъдат уверени хората да спрат да гледат на този въпрос като тематика за националната еднаквост. „ Веднъж гражданин на Скопие ми сподели: „ Когато се събудя заран, отивам да се избръсна, поглеждам се в огледалото и си споделям: Аз съм македонец. Утре, когато си вземам душ, да не би да очаквате да си кажа: Аз съм нов македонец или северен македонец “, спомня си Нимиц.
„ Казах му, че безпокойството му е разбираемо, само че това е неправилен метод. Говорим единствено за публично име на страната за дипломатически въпроси. Това няма да се отрази на елементарните хора. Не преговаряме за еднаквост. Ако го създадем, няма да е тук “, споделя Нимиц.
Неотдавна той приключи следващия си кръг от договаряния по тематиката, като се срещна с политици в Скопие и с външния министър на Гърция.
Сега възнамерява почивка на отдалечено място в Северния полярен кръг. Сигурно това е добра опция да се отдалечи от въпросите на националната еднаквост и самоопределяне. „ Ами, може би не “, споделя Нимиц, обяснявайки дебата в Канада за правото на самоопределяне на коренното население.
Явно пристрастеността му към тази тематика е същинският претекст да успее да прекара последните 23 години в търсене на решение на спор посредством една-единствена дума.
Източник: Profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ